Великите любовни истории: Владимир Висоцки и Марина Влади – когато любовта не е достатъчна, за да държи демоните на смъртта далеч от живите

Историята на любовта им е едновременно красива и невероятно сложна. Но не може и да бъде другояче, когато той е в Москва, а тя е в Париж – два града, които в онези времена все още разделя тежката завеса на Студената война. Затова и всеки откраднат час заедно, всяка разходка и всяка прегръдка е върхът на щастието. Но редките им срещи са помрачени от постоянните лични битки, които и двамата водят: тя се бори за него, а той се бори срещу самия себе си. Цели дванайсет години Марина Влади с нокти и зъби пази Висоцки от пагубните навици и изблиците на тъмната страна на личността му. Но така и не успява да го спаси.

“Вещицата” с русите коси

Когато по кината в СССР  тръгва френският филм “Вещицата” (1956) с Марина Влади в главната роля, се случва нещо невиждано досега. Публиката буквално полудява по момичето със златните коси, което се превъплъщава в образа на красива дивачка, живееща сама в шведските гори. За милиони съветски девойки Влади моментално се превръща в модна икона – започват да копират прическата й, грима й, жестовете… Освен това тя е честа гостенка в еротичните сънища на мъжката част от населението – ергените си мечтаят за гадже като нея, а женените биха заменили съпругите си с младата актриса на мига, ако само им се отдаде сгоден случай. Висоцки също е поразен от Влади и нещо му подсказва, че един ден съдбата ще го срещне с нея и тя ще стане негова жена.

Рускинята с френски паспорт

Едва ли ще изненадам заклетите любители на ретро филми с факта, че рожденото име на Марина Влади е Екатерина Марина Полякова-Байдарова. Майка й, Милица, е балерина и дъщеря на генерал, а баща й, Владимир, е оперен певец, който след края на Първата световна война заминава за Париж, за да стане военен пилот, но остава там и прави кариера в операта. При едно от турнетата си в чужбина се запознава с майката на Марина. Момичето е толкова привързано към баща си, че в негова чест избира Влади за свой псевдоним. Самата актриса твърди, че винаги  се е чувствала рускиня, въпреки че не говори добре езика и има френски паспорт. Именно защото изпитва постоянна носталгия към мистичната си друга си родина, Влади използва всяка предоставила й се възможност, за да я посети. Една такава възможност се открива, когато режисьорът Сергей Юткевич я кани да се снима  във филм в Москва. Тя ентусиазирано приема и през 1967 г. се оказва за втори път (след 1959 г.) в съветската столица, без да подозира, че това пътуване ще преобърне живота й на 180 градуса.

Когато той проговори…

Влади вижда за първи път Висоцки по време на репетиция на спектакъла “Пугачов” в “Театъра на Таганка”. Тя не знае кой е, но е поразена от силното му присъствие на сцената и от обаятелния му глас. След репетицията канят французите да се запознаят с руските си колеги на импровизирано парти. През цялото време всички погледи са вперени във Влади, която, освен че пръска чар и остроумие, от време на време вади за ефект по някоя руска дума от иначе бедния си речников запас. В един момент към нея се приближава небрежно облечен мъж.  Влади не разпознава веднага актьора, който така я е впечатлил само преди малко със сценичното си поведение. Всъщност по онова време Висоцки все още не се е сдобил със славата си на любим бард на Съветския народ. Зад гърба си обаче вече има един брак и две деца. Марина също се е омъжвала два пъти и то все за красиви и забележителни мъже, от които има общо трима сина – актьора Робърт Хосейн и летеца-изпитател Жан-Клод Бруйе, на фона на които този никому неизвестен руски актьор изглежда направо невзрачен.

Това обаче не му пречи да прояви завидно самочувствие, да окупира мястото до звездата и да не престане да разговаря само с нея до края на вечерта. А тя… Тя просто не може да откъсне поглед от очите му, от които й се струва, че струи исполинска творческа сила. Висоцки не си губи времето и приказките и й се признава в любов – там, на място, точно както си го е представял, че ще стане, от десет години насам. Актрисата е поразена от смелостта му. Тогава още не знае, че си има работа с изпечен донжуан, на чиято харизма не може да устои никоя жена. Именно необикновеният  талант да привлича нежния пол като магнит го е въоръжил със самочувствието, което му позволява да говори уверено и без заобикалки.  Марина Влади обаче е много объркана, загубила е ума и дума, понеже за първи път в 30-годишния й живот й се случва такова нещо. Връща се в Париж, но не престава да мисли за странния руснак. Когато един ден Висоцки й се обажда и тя отново чува кадифения му глас, краката й се подкосяват и вече знае със сигурност, че иска да бъде с този мъж.

 

Една дузина години

Когато се запознават с Влади, Висоцки е женен за втората си съпруга, Людмила. Но в момента, в който Марина откликва на чувствата му, той подава документи за развод.

Официално стават семейство през декември 1970 г. Меденият им месец е първият, но за съжаление и единственият истински щастлив и безгрижен период в 12-годишния им съвместен живот. Капитанът на кораба, който ще ги отведе на вълнуващо сватбено пътешествие до Грузия, е почитател на певеца – предоставя на влюбените най-хубавата каюта и нарежда всеки ден да им бъдат сервирани най-добрите грузински вина и отбрани морски деликатеси.

След края на круиза обаче започва истинският живот. А той съвсем не е толкова розов, колкото е бил в първоначалните им представи. Той е гражданин на СССР, а тя е от “вражеския лагер”. Съветските власти не са склонни с лека ръка да пуснат един толкова виден гражданин да замине в държава, считана за “небратска”, а пък Марина не може да си позволи да се откаже от френското си гражданство, за да заживее в Съюза, понеже това би означавало да се раздели с децата си. Затова всеки път, когато иска да се види със съпруга си, трябва да кандидатства за виза като обикновена туристка. Но влюбените нехаят за техническите спънки по пътя към пълното щастие – те са доволни и на това, че партийното ръководство изобщо им е  позволило да сключат брак. Ще минат 6 години преди тогавашният генерален секретар на ЦК на КПСС да позволи на съпрузите да се отправят на съвместно турне в Европа и Америка.

Водката и дрогата в смъртоносна схватка с живота

Невъзможността да живеят заедно е само върхът на айсберга от проблеми, с който ще се сблъска семейният кораб. Алкохолната зависимост на певеца е двуглаво и многоръко чудовище, с което Марина упорито се опитва да се бори с всички сили и средства. Още в началото на запознанството им тя забелязва, че Володя често надига чашката, но тогава навикът му й се струва безобиден – все пак той е руснак, а руснаците пият водката като вода. С годините обаче пиенето на мъжа й се влошава. Налага й се почти всяка вечер да го прибира от разни квартири, където той се напива до безсъзнание в компанията на знайни и незнайни приятелчета по чашка. Води го по всевъзможни доктори, които умолява да направят всичко по силите си, за да му дадат поне още няколко години живот.

В отчаяните си опити да го спаси от зависимостта, Марина убеждава Володя да си имплантира в корема капсула с веществото есперал, от което се очаква постепенно да формира психологическо и физическо отчуждаване от алкохола. Само че нищо не помага – нито терапиите, нито постоянните й молби да спре, нито моретата изплакани сълзи. Просто защото пиенето не е единственият демон, с който съпрузите трябва да се справят. Много по-ужасяващи чудовища се крият в гардероба на Володиното подсъзнание. За афинитета си към алкохола вини тираничния си баща, за провалените си бракове – ревнивата си майка. Негови близки приятели обаче са убедени, че истинската причина, поради която дави нещастието си в алкохол, е разяждащият го отвътре гняв към политическата система и невъзможността да се конфронтира открито с управляващите.

Всъщност Висоцки започва да пие много, когато в главата му се загнездва идеята, че с алкохола ще изкорени предхождащия вреден навик – пристастреността към наркотиците. Ироничното в случая е, че е започнал да се боцка, за да се отърве от пиенето. А и защото си е въобразявал, че дрогата е източник на вдъхновение. Преди да се усети, вече е попаднал в един ужасяващ омагьосан кръг, от който така и няма да намери изход.

Когато след имплантирането на есперала, не само желанието да пие, но и вдъхновението му секва, той изпада в отчаяние. Тогава “доброжелател” му подсказва, че по правило по-силният клин избива по-слабия и че ако иска отново да започне да твори, ще трябва на надцака ефекта на водката и дрогата с нещо още по-силно. В момент на необуздана лудост Вискоцки грабва нож и изрязва част от плътта си на мястото на операцията в опит да изтръгне импланта.

“Днес ще умра”

Така, както е предрекъл, че един ден ще се ожени за момичето-“вещица” с русите коси, почти 20 години по-късно Висоцки безпогрешно предрича и деня на смъртта си.

Часове преди да издъхне в ранните часове на 25 юли 1980 г. Висоцки не престава да повтаря: “Усещам, че ще умра. Днес ще бъде.”

Официалната версия за смъртта му е инфаркт на миокарда. Според някои конспиративни теории обаче е бил убит от КГБ. Полската писателка Марлена Земна разказва в книгата си “Kой уби Висоцки?” (1999), че на смъртния си одър лекарят, констатирал смъртта му, признал, че “ние се погрижихме за това”, явно намеквайки, че поетът е бил отровен.

Непосредствено преди трагичния му край странни неща се случват с неговите близки хора. В квартирата на сина му Никита влита гълъб, а това в руската народна култура се счита за лоша поличба. Марина, която по това време е в Париж, се събужда от кошмар, ефектът от който се засилва, когато забелязва кърваво петно на възглавницата си. Няколко часа по-късно телефонът й звъни и тя знае още преди да вдигне слушалката, че ще й съобщят, че нейният Володя е мъртъв. Хваща първия самолет за Москва и прекарва нощта до трупа на мъжа си, преди на другия ден да го изпрати до гробището.

Марина Влади днес е на 82 години. Златните коси са си все същите, само дето са получили сребърни отблясъци. В живота си има само още една сериозна връзка, с доктора-онколог Леон Шварценберг, който й помога да преодолее тежката депресия, в която изпада след смъртта на Володя. Леон я напуска през 2003 г., умирайки от болестта, от която лекува своите пациенти.

През 2017 г. Марина разпродава на търг вещи от съвместния си живот с Висоцки, за което получава голяма доза обществено порицание. Тя обаче не се трогва от коментарите. За нея това са не само предмети, а спомени, които са терзаели душата й от години, но с които едва сега е намерила силата да се раздели. А покрай тях и с болката от загубата на най-обичания от всички мъже.