Великите любовни истории: Рита Хейъурт – холивудската богиня, която мъжете караха да страда
Когато започнах да се ровя в историята на една от най-големите холивудски актриси от първата половина на 20-и век, пред очите ми изникна образът на един приятел, който е украсил тялото си с татуировки на т.нар. pin-up girls. Все още не разполагаме с удачен превод на този неологизъм, обаче на ценителите на пин-ъп изкуството, този изключително американски жанр, не им и трябва конкретна дума. Защото pin-up girl е парола към един вълшебен “Сезам, отвори се”-свят, в който господарка е тя: палавата девойка с тънка талия, секси шорти, бюстие и късо подстригани къдрици, чиято снимка всеки морски пехотинец е закачил с карфица на стената над койката си. Така, да си я гледа за радост и вдъхновение, когато е далеч от светския живот и неговите сладости и му е особено тягостно.
Днешната ни героиня е епитом от кръв и плът на ултимативната пин-ъп красавица. Тя е романтична и същевременно еротична, изглежда хем достъпна, каквото е съседското девойче, хем невъзможно недостижима, каквато е Мерилин Монро.
Рита с огнената коса. Рита с тялото на восъчна фигурка. Страстната Рита. Сластната Рита. Непобедимата Рита. Рита, която всеки искаше да има. Само дето тези, които я получиха, до един я поругаха. И така я превърнаха в…
…тъжната Рита.
Кралицата на фламенкото… и на тате
Рита се появява на бял свят с името Маргарита Кармен Инсино. Годината е 1918-а, мястото – Ню Йорк. Въпреки че не й се налага да се храни от кофите или да проси, детството й далеч не е за завиждане. Баща й, испанският танцьор на фламенко Едуардо, е емигрирал само пет години преди раждането й в Лос Анджелос с надеждата, че ще му провърви в Холивуд и скоро ще бъде прочут и богат. Обаче съдбата не е особено блакосклонна към емигранта, понеже животът му изобщо не се развива в посоката, на която се е надявал. По време на Голямата депресия вечно пияният Едуардо пропилява на комар всичките си спестявания и в един момент в джобовете му остават да подрънкват само семки и бонбонки. Останал без всякакви опции да изплува от финансовата криза, той насочва всичките си амбиции към невръстната си дъщеря.
Спира Маргарита от училище, когато е едва 12-годишна, облича я в секси дрешки, намазва устните й с яркочервено червило и я прави своя танцова партньорка. И така, баща и дъщеря тръгват да обикалят долнопробни клубове и казина в Мексико, където законите за детския труд не са толкова стриктни, както в САЩ. За да не буди съмнение, Едуардо представя дъщеря си за своя съпруга. Скоро обаче границата между действителност и фантазия се размива и бащата започва да гледа на детето като на своя жена и извън танцувалния подиум. Едуардо си изгражда лежерна рутина – задоволява нагона си с нея в следобедните часове, а вечер танцуват заедно под светлината на прожекторите.
Освен редовните изнасилвания обаче на Маргарита се налага да понася изблиците на гняв на баща си под формата на плесници всеки път, щом направи и най-малката грешка в танцувалния им номер. Преживяното през този ранен период от живота й ще остави завинаги белег върху психиката й и ще я превърне в жертва на всички мъже, които са обладали тялото и душата й след първия. След татко Едуардо.
Ще минат години преди Рита да се осмели да сподели на някого за инцестуалната връзка с деспотичния си баща. Признанието ще направи пред втория си съпруг, писателя-фантаст Орсън Уелс. Но преди него още поне дузина любовници, всичките от които “с кофти характери”, както самата тя ги определя, ще преминат през леглото й.
Сводникът
През 1985 г. 16-годишната Маргарита е забелязана да танцува в клуб в Агуа Калиенте от продуцент на Fox. Надушвайки потенциала на момичето, той набързо й уговаря договор със студиото и скоро старлетката започва да се снима във второразрядни продукции. Бидейки наивна и все още необръгнала в бизнеса, тя се оставя да бъде омаяна от 40-годишният продавач на коли Еди Джъдсън, който освен, че й се представя за олиен магнат, “забравя” да спомене, че се е женил и развеждал три пъти. Еди я убеждава да го направи свой мениджър. След което и да се омъжи за него. Джъдсън се оказва първокласен гадняр и използвач. Започва да гледа на тийн съпругата си като на своя инвестиция, защото предусеща, че ако я направи известна актриса, и той ще намаже от славата и парите й.
Като за начало сменя името й на Рита и я кара да боядиса черната си коса златисто-кестенява, за да изглежда по-малко “латино”. За да отслабне драстично, я принуждава да гладува, както и месеци наред да се подлага на болезнена процедура за повдигане линията на косата, за да изглежда челото й по-голямо. Само че в амбицията си да направи от болезнено срамежливото девойче звезда Еди не се спира само с промените във външността й. Започва да я предлага на влиятелни мъже от шоу бизнеса.
Един ден планира да изпрати жена си на яхтено пари като ценлта е да преспи с шефа на Columbiа Pictures Хари Кон. Само че Рита отказва да му пусне и с това слага началото на дългогодишната вражда между нея и филмовия гуру. Кон е гневен и се чувства унижен, защото до този момент никой нищо не му е отказвал. Заклева се, че ще направи живота на звездата на студиото си същински ад, и оттук нататък няма да пропусне случай да унижи жената, която му е отказала секс.
През февруари 1942 година Рита подава документи за развод. Мотивът, който посочва е физическо малтретиране. Когато напуска Еди, актрисата е буквално без пукната пара и й се налага да моли приятели да се храни у тях.
Любовта на живота й
Поне Рита твърди така за писателя-фантаст Орсън Уелс, за когото се омъжва през 1943 г. Преди да встъпи в брак за втори път, тя е обявена за най-известната необвързана жена в Америка, както и за “еротична богиня” – титла, която звучи крайно иронично предвид факта, че носителката й страда от комплекс за малоценност. Но когато е в окото на обектива тя се превръща в друго същество, в изкусителката, която всеки мъж пожелава.
Докато снима в Бразилия, известният писател, сценарист и режисьор Орсън Уелс попада на снимката й, направена от известния фотограф на звездите Боб Ландри, на която тя е заела сладострастна поза в леглото, облечена с дантелена нощница. Уелс направо е помлян от нейния сексапил и чак когато се женят, установява с разочарование, че се е влюбил в една фантазия, в обикновен гланциран образ на жена-мечта, а не в реалната личност зад този образ. Всъщност Уелс е далече от идеята да свие семейно гнездо.
Той хем иска да има бляскаво момиче до себе си, хем не му е много-много до създаване на семейство. Само че утробата на Рита не го пита какво иска и какво не иска. Но когато забременява с дъщеря им Ребека, Орсън вече е изместил фокуса на интереса си към богатата наследница на клана Вандербилт, Глория. После пък се прехвърля на сладката холивудска сензация Джуди Гарланд. Отделно от забежките с известни дами, писателят намира време за извънсемейни забавления в прегръдките на платени жрици на любовта. И понеже е прекалено зает да ощастливява други жени, обръща все по-малко внимание на съпругата си. Тя пък намира отдушник в алкохола.
Вторият развод става факт през 1947 г.
Ефектът “Гилда”
1946-а е преломна година за кариерата на Рита Хейъурт. Тогава тя се снима във филма “Гилда” и героинята й се превръща в едно от най-иконичните холивудски превъплъщения за всички времена. Нали знаете как е, когато един актьор изиграе ролята на живота си и след това този образ го преследва навсякъде – настоятелно, натрапчиво и гръмогласно! Точно това се случва с Рита и нейната героиня Гилда Мандсън Фаръл. Сцената със стриптийза на музикалния фон на “Put Тhe Blame Оn Mame” я превръща в икона и затвърждава статуса й на ултимативната femme fatale. Оттук нататък тя с разочарование и тъга ще установява всеки път, когато се влюбва в някого, макар и за кратко, че “мъжете си лягат с Гилда, но се събужда до мен.” И ще заключи: “Общо взето аз съм добра и мила личност, която винаги привлича боклуци.”
Принцът
Той може и да не идва на бял кон в живота на червенокосата любимка на Америка, но определено е принц по паспорт, както се казва. През 1948 г. Рита си позволява разточителна ваканция в Европа. Един ден се появява, облечена във великолепна ролкя, реплика на тази на любовницата на крал Луи XIV, на благотворителен бал, организиран на Айфеловата кула. Докато се дави от притеснение в собствената си слюнка, произнасяйки реч за бедните деца по света, успява да привлече вниманието не на кого и да е, а на принц Али Хан, за когото се носят легенди из европейските хай-лайф среди. Али Кан, син на религиозния лидер на милиони азиатски и африкански измаилски мюсюлмани Ага Хан III, е известен с много епитети: той е и Казанова, и светски лъв, и луда глава, ловец, пилот, любител на расови коне, воин.
Въпреки че е женен, той настойчиво преследва холивудската звезда – където и да се намира Хейуърт, той затрупва хотелските й стаи с разкошни букети и често я навестява с частния си самолет. И понеже Рита така и не се връзва на романтичните му жестове, той стига дотам, че кара известна гледарица да я убеди, че двамата са орисани да бъдат заедно. И каквато си е суеверна, Ритя взима, че повярва в “пророчеството”. Без да се замисля, прекъсва актьорската си кариера, за да се отдаде изцяло на новия си мъж. Връзката им е толкова скандална за онова време, че Хейуърт е дамгосана от всички – като се почне от Американската асоциация на женските и се свърши с Ватикана.
Но двамата влюбени нехаят за мнението на другите. Сватбата им е насрочена за 27 май 1949 г. На церемонията във френския град Валори присъстват седем принца, четири принцеси, един махараджа, един представител на индйската висша каста гаеквар, един емир, както и 30 журналисти. А по улиците на града се стичат хиляди граждани, нетърпеливи да зърнат новата принцеса. Последвалият прием е до такава степен разкошен и изобилен, че кара Рита да възкликне: “Ох, хайверът ми дойде в повече!” Всъщност неразположението й не идва толкова от прекомерното количество храна, колкото от бременността й, за която обаче все още никой не подозира.
Само две години след като ражда дъщеря си, принцеса Ясмин, Рита иска развод. Освен психическия тормоз, този път тя посочва като причина и предполагаемата изневяра на съпруга й с актрисата Джоан Фонтейн.
След раздялата с принца Рита взима дъщерите си и се връща в Америка. Запитана от журналисти, какво ще е първото нещо, което ще направи като пристигне в Ню Йорк, тя отговаря: “Ще си купя хот дог.”
Господин Злодей
Такъв е прякорът в холивудските среди на третия съпруг на Рита – певецът Дик Хеймс. Уви, много скоро след като минават под венчило, Рита ще установи, че прякорът изобщо не е преувеличен. Хеймс е постоянно в дългове до шия, а когато се напива, става агресивен и нерядко се случва да посини окото на жена си. След като за пореден път я удря и то пред очите на всички в нощен клуб в Лос Анджелис, актрисата не издържа и го напуска. “Не мога да повярвам,” клати с разочарование глава тя, “че в един момент съм принцеса, а в следващия ме третират по такъв унизителен начин.”
Животът на Рита вече е започнал фатално да се изплъзва от ръцете й и тя по никакъв начин не може да спре стремглавото си пропадане все по-надолу и по-надолу. Бракът с вечно задлъжнелия Хеймс я остава разорена, а отгоре на всичко и двамта мъже, от които има деца, Али Хан и Орсън Уелс, не плащат издръжка. Опитва се да ги съди, но безуспешно. А това допълнително допринася за все по-натрупващия се стрес.
Потапяне в реката на забравата
През 1958 г. Рита сключва петия си и последен брак, който като предишните ще се окаже краткотраен. Съпруг номер 5 е филмовият продуцент Джеймс Хил, с когото се запознават покрай участието й във филма “Separate Tables”, за ролята си в който, между другото, е обявена за най-лоша актриса на годината. През септември 1960 г. тя отново се оплаква от “психически тормоз” от страна на съпруга си и подава документи за развод. Според близки до актрисата обаче истинската причина е, че Хил продължавал да прави филми, докато тя настоявала да се махнат от Холивуд завинаги.
В началото на 60-те Хейъурт започва да проявява ранни признаци на Алцхаймер. Роднините и приятелите й обаче отдават признаците на алкохолизма й. На снимачната площадка на “The Wrath of God” през 1972-а болестта й вече е толкова напреднала, че актрисата не може да запомни и два реда от репликите си. Останала да живее сама, тя понякога извежда кучетата си късно през нощта из Бевърли Хилс с надеждата, че ще види някой съсед, с когото да си поговори. Все повече забравя събития и лица. Веднъж дори не разпознава бившия си мъж, Орсън Уелс, с когото случайно се засичат на някакъв прием. Едва след като разговарят няколко минути, тя изведнъж сякаш се опомня и осъзнава кой е това. След което тихо се разплаква.
Чак през 1980-а на Рита ще й бъде поставена диагнозата Алцхаймер. До края на живота й през 1987 г. за нея се грижи дъщеря й Ясмин, която се премества в съседен до нейния апартамент в Ню Йорк, за да я държи постоянно под око. Последните си дни Рита ще прекара неподвижно седнала в креслото си, безмълвно взирайки се в нищото.
Единственият мъж, когото някога е обичала, Орсън Уелс, е съсипан от мъка и чувство на вина задето се е отнесъл толкова коравосърдечно към нея приживе. По повод смъртта й писателят ще се осмели да изкаже на глас единствената и неопровержима истина за живота на една от най-обожаваните американски актриси: “Целият й живот беше болка.“ А няколко дни преди самият той да си отиде от този свят ще каже, че “тя беше най-прекрасната и мила жена, която някога се е раждала.”
