Великите авантюристи: Флавий Стилихон – бранителят на Рим
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
В края на IV в. сл. Хр. Римската империя се намира на прага на нова епоха. През 380 г., император Теодосий I (379-395 г.) обявява Християнството за единствена официална религия в Римската империя. Междувременно държавата се бори за оцеляване срещу непрекъснатите нашествия на различни германски племена по своите северни граници. Вече над 100 години, Римската империя е подложена на постоянен натиск от нови и нови преселнически вълни, известни днес като Велико преселение на народите. Всички ресурси и сили на държавата са насочени към поддържане на армията и защита на границите (лимес).
С цел да се усили защитата на империята, част то прииждащите племена са привлечени като съюзници и са допуснати да се заселят в пределите на Рим. Сред тях се провеждат масови военни набори, които осигуряват нови бойци за несекващата война. Тези „нови хора“ получават римски имена, научават латински, покръстват се и биват асимилирани от космополитната средиземноморска цивилизация.
Мнозина от тях остават обикновени бойци, рискуващи живота си по границите на империята. Малцина обаче имат друга съдба. Благодарение на своите качества, те се издигат до върховете на военната и административна йерархия на империята и оставят имената си в аналите на историята. Несъмнено най-прочутият сред тези мъже в края на IV и началото на V в. е Флавий Стилихон.
Флавий Стилихон е роден ок. 360 г. Точната дата и месторождението му стават неизвестни. Знае се, че неговият баща е войн от племето вандали, който постъпва на римска служба и се издига във военните рангове на империята. Майка му е римлянка, при това с висок социален статус. За това свидетелства факта, че при брака им се изисква специално разрешение от императора, който да позволи дама от такъв висок ранг да се сроди с варварски войн, приел служба към империята. За детството му не се знае почти нищо сигурно, но малкото известно от хрониките дава възможност за предположения.
Известно е, че още като момче, Стилихон е записан в списъците за бъдещи бойци, които да се ангажират в дворцовата гвардия на императора. Това означава, че детството му минава като „кадет“ в гвардията. Момчето се обучава от най-добрите бойци в империята и израства редом с отрочетата на патрицианските родове, както и с наследниците на самия император. Несъмнено се научава да чете и пише, учи философия и реторика. Семейството му е сред приелите християнството и Стилихон лесно се приобщава към новата дворцова култура. Смята се че още в ранните си години се запознава с бъдещия император Теодосий.
За първи път името му е засвидетелствано в контекста на големите политически процеси през 383 г., когато Стилихон е официален пратеник на император Теодосий при сасанидския шах Шапур III. Самият факт, че един 18-20-годишен младеж е определен за подобна ключова роля, не оставя никакво съмнение за важната позиция, която Стилихон заема в двора на Теодосий. От друга страна, това е ключов период от възшествието на императора, който се бори да наложи властта си още от 379 г.
В тази ситуация, Теодосий може да повери важните задачи само на най-преданите си хора. Завръщането на Стилихон от Персия е триумфално – договорът, който постига със Шапур III удовлетворява Теодосий. Младият Фалвий е издигнат в ранг „комес на свещените конюшни“ – т.е. отговаря за логистиката на императорската кавалерия. Позицията е равна на съвременен генералски чин. От нея, в последствие, Стилихон се издига в „комес-доместик“ поемайки контрол над част от гвардейските подразделения. Успоредно с тези повишения, Стилихон се сродява с императора, женейки се за неговата племенница Серена. Двойката се радва на успешен брак с три деца – син Евхерий и две дъщери – Мария и Терманция.
Ако това беше някой друг период от римската история, Стилихон можеше да доживее спокойни старини с тези почетни постове и брак, свързващ го с императорското семейство. Не така стоят нещата в края на IV в. Враговете на Рим са на всички фронтове и декорираният генерал е призован да действа. През 393 г., Теодосий го издига в ранг „магистър на двете войски“ – т.е. командир на конницата и пехотата за Източните провинции на империята. В това си качество, добивайки ранг на съвременен генерал с пет звезди, Стилихон повежда римските войски на успешен поход срещу готите, които по това време обитават земите на днешна Сърбия и Северна България.
Година по-късно, Стилихон командва полевите армии на Теодосий в битката при река Фригида. Сражението е ключово за съдбата на Рим. В него от една страна воюва император Теодосий, който управлява Източната половина на империята. Срещу него застава узурпаторът Евгений, чийто претенции за Западната половина на империята не са признати. В хода на ожесточеното сражение, водените от Стилихон сили постигат решителна победа. В следствие от нея, цялата Римска империя минава под властта на Теодосий – последният владетел, който управлява Рим в неговата цялост. Тази победа е краткотрайна – изтощен от походи и войни, Теодосий умира през 395 г., а с него умира и единството на Римската империя.
Следвайки последната воля на императора, Западната половина е предадена под властта на по-големия син Хонорий, а Източната – на втория му син Аркадий. Двамата августи са все още деца и за техни съветници са определени Флавий Стилихон и Флавий Руфин. Стилихон поема попечителството на Хонорий и прехвърля своите сили в пределите на Западната империя. Този ход е свързан с извоюване на голяма лична власт, но крие и много проблеми. До този момент Стилихон трупа пари и позиции на Изток.
Там са основните му съюзници и политически партньори. На Запад, Стилихон идва като нова фигура, без политически гръб. Властта му произтича от близостта му до непълнолетния император. За да я укрепи, Стилихон урежда Хонорий да се венчае за дъщеря му Мария (398 г.), а след нейната смърт – за втората му дъщеря Терманция (408 г.). Възползвайки се от липсата на военен и политически опит в лицето на Хонорий, Стилихон на практика управлява Западната империя чрез своя зет. Така се създава прецедент за това висшия главнокомандващ да действа като сив кардинал зад трона – практика, която ще продължи през целия V век до падането на Западната империя през 476 г.
През лятото на 395 г., вестготите, начело със своя вожд Аларик се вдигат на бунт и опустошават провинциите Тракия и Македония. Причината за бунта е основателна – именно готите плащат най-висока цена в жертви по време на битката при Фригида, но отплатата, която получават от Теодосий за победата е твърде незначителна. Аларих решава да изравни сметките като вземе насила от римляните онова, което смята за дължимо. Новото правителство в Константинопол начело с Руфин е неспособно да организира адекватна защита.
В тази ситуация, Стилихон повежда своите войски през Илирик (Хърватия и Босна) и успява да приклещи войските на Аларих в днешна Тесалия. Точно когато е на път да довърши готите, Стилихон получава заповеди от Аркадий, диктувани несъмнено от Руфин. Флавий трябва да прехвърли част от войските си за отбрана на Константинопол и да изтегли силите си от Гърция, тъй като мястото им не е на Балканите, където властва Източната империя.
С този единствен ход на късогледа политическа игра, Руфин проваля възможността Рим да се спаси от един от най-сериозните си врагове. Верен на клетвите си към Теодосий, Стилихон изпълнява заповедите и оставя готите да се изтеглят незасегнати. В знак на отмъщение, Стилихон заповядва на войниците си да убият Руфин когато пристигнат в Константинопол – заповед, която е изпълнена през ноември, 395 г.
Взаимоотношенията на Стилихон с наследника на Руфин – Евтропий не са по-добри. Евнухът Евтропий използва политическото си влияние върху императрица Елия Евдокия, за да манипулира Аркадий и да блокира опитите на Стилихон за възстановяване на позициите си в Източната империя. В тази посока съдейства и продължаващия бунт на готите.
Войските на Аларих продължават да тормозят източните провинции, което налага Стилихон отново да навлиза с армиите си на Балканите, където силите му играят на котка и мишка с Аларих. Нежеланието на Аркадий да съдейства на Стилихон само отежнява ситуацията и проваля шансовете за решителна победа срещу варварския вожд.
Междувременно, Стилихон трябва да се грижи и за Западната империя. През 396 г. войските му навлизат в Галия и той постига решителна победа срещу франките, които по това време населяват земите на днешна Белгия. През 397 г., Стилихон се завръща на Балканите, където армията му постига решителен успех срещу силите на Аларих. Победата отново е провалена от машинациите на Евтропий както и от неспособността на Стилихон да въдвори ред в твърде разнородната си армия, голяма част от която се състои от варварски наемни части.
Едва приключил с омиротворяването на Балканите, Стилихон е въвлечен в нова политическа криза. Подтикван от машинациите на Евтропий, Гилдон, командирът на римските войски в Тунис, се вдига на бунт и отказва да изпрати ежегодните доставки с жито, които служат за изхранване на Рим и огромното му население. Изправен пред възможността от гладна епидемия и бунтове, Стилихон пренасочва цялата си енергия за справяне с кризата и изтегля войските си от Балканите.
Използвайки връзките си и достъпа до хазната, Стилихон успява да купи достатъчно жито от Испания и Галия. В последствие, той организира нова армия, която изпраща в Тунис за да се справи с бунтовния генерал Гилдон. Начело на експедицията застава Масцезел – брат на Гилдон. Двамата братя водят кратка, но ожесточена борба, която завършва със смъртта на Гилдон.
Триумфиращият Масцезел се завръща в Италия през 398 г., но по пътя е убит, най-вероятно по заповед на Стилихон, който не смее да допусне друг пълководец на Запад да се ползва с престиж, близък до собствения му. Макар и контрапродуктивно от днешна гледна точка, за себе си Стилихон е прав да се бои – позицията му до трона е твърде нестабилна и Хонорий лесно би могъл да издигне друг генерал на мястото на своя тъст.
През 400 г. Стилихон бележи върха на своята политическа кариера, след като е избран за консул – най-високата военна и политическа позиция в Рим след самия император. Макар консулството вече да се е превърнало в почетна длъжност, рангът носи висок престиж а Стилихон се нарежда сред малцината мъже от смесен произход, които записват имената си като консули.
През 401 г. вандалите, от които произлиза бащата на Стилихон, заедно с аланите, нападат римските владения в провинциите Реция и Норик (дн. Южна Германия и Австрия). Стилихон събира по-голямата част от войските, налични в Италия и потегля на север, за да се разправи с нашествениците.
Възползвайки се от отсъствието му, вождът на вестготите Аларих организира дързък набег в Италия. Готите оплячкосват долината на р. По и обаждат здравата крепост Медиоланум (Милано), където тогава се намира император Хонорий. След като побеждава вандалите, Стилихо пренасочва войските си от рейнско-дунавската граница на юг, навлиза в Италия и успява да пробие блокадата на Медиоланум, заставайки лично начело на авангард от подбрани войни.
В последствие, в битката при Поленция (дн. Поленцо), римските войски нанасят поражение на армията на Аларих. Готите успяват да се изтеглят в добър боен ред, но Стилихон съумява да плени лагера им с цялата натрупана плячка и част от семействата на готите. След победата, Стилихон организира триумф – последният, празнуван в историята на Западната империя и прекарва пленените готи по улиците на Рим.
Паметното зрелище остава в спомените на римляните. Половин век по-късно Св. Августин описва все още живя спомен от победата на Стилихон. Нещо повече – битката при Поленция се води на връх Великден (тогава 6-ти април, 402 г.) и успехът е отдаден на Божията воля, която ръководи десницата на Стилихон. Той самият, напълно съзнавайки силата на религията, използва символичната победа за да увенчае статуса си на боговдъхновен защитник на империята.
На следващата 403 г., Аларих отново нахлува в Италия. Войските му отново са надвити от Стилихон, този път при Верона. Флавий добре осъзнава неизгодната си позиция и вместо да преследва врага се договаря с Аларих готите да се изтеглят в провинция Илирик и Панония (ок. р. Сава). Стилихон решава да даде почивка на уморените си войски през 404 г., но планира да нахлуе в Илирик през 405-та и да се разправи веднъж за винаги с Аларих.
Оказва се, че Фортуна има други планове. През 405 г., голяма коалиция от германски племена – готи, свеви, алемани, вандали, заедно с отряди алани, прекосяват р. Дунав в днешна Австрия и нахлуват на юг към Италия, достигайки до Флоренция. Войските на Стилихон успяват да реагират на време, изтласкват нашествениците от Тоскана и ги приклещват в Северна Италия. Стилихон демонстрира тактическия си гений като успява да прекъсне линиите за снабдяване на германите. Техният вожд Радагайс е принуден да влезе в сражение, в което гладната му и обезверена армия е разбита и изклана. Триумфът на Стилихон е пълен, а в чест на победата той плаща в Рим да бъде построена триумфална арка. Самият Радагайс е екзекутиран, около 10 000 от бойците му са привлечени на служба в римските войски, а останалите са продадени в робство.
Победата над Радагайс е постигната но на висока цена – за да набере нужните му сили, Стилихон изтегля важни гранични отряди, които нямат време да се върнат на позициите си по р. Рейн. През следващата 406 г., нова вълна германски нашественици прекосява северния лимес. Този път срещу тях няма ефективна защита и варварите нахлуват дълбоко в Галия, опустошавайки всичко по пътя си. Стилихон не успява да изпрати войски навреме, тъй като в същия момент вниманието му е ангажирано от действията на Аларикх в Илирик, който заплашва да нахлуе в Италия. В тази сложна ситуация в Британия се организира бунт на местните войски, начело с претендента Константин, който се обявява за император под името Константин III.
Стилихон се опитва едновременно да прогони варварите, да спре настъплението на Константин III в Галия и да блокира опитите на Аларих да влезе в Италия с войските си. За пореден път е изправен пред отказ от подкрепа от страна на Източната империя, където смъртта на Аркадий през 408 г. пренарежда политическата обстановка. В Италия Стилихон е критикуван от Сената заради това, че отказва да води активни военни действа с готите – Стилихон е наясно че империята няма сили за това, но това не пречи на опозицията му сред патрициите да го обвини в бездействие. Същевременно Константин III успява да окупира Испания и насочва силите си към Италия.
През лятото на 408 г. Стилихон събира каквато армия е способна да се организира в Италия и поема на северозапад срещу Константин. По път, на 13 август войниците се вдигат на бунт край Тицинум (Павия). Вместо да потеглят срещу узурпатора Константин, те се връщат в Равена, пленяват Стилихон и го екзекутират заедно с невръстния му син Евхерий. Хонорий не успява или не желае да защити своя верен генерал, принасяйки го в жертва на собствената си политическа импотентност.
Смъртта на Стилихон се оказва катастрофална за Западната империя. Аларих нахлува в Северна Италия през 409 г. Присъствието на войските му кара Хонорий да признае Константин III за съвладетел. Същевременно, амбицията на Константин води до окончателното разрушаване на римското присъствие в Британия – през 410 г. последните римски войници напускат острова и никога повече властта на Рим не се разпростира на север. През същата година Аларих навлиза в централна Италия и войските му превземат Рим. Града е опустошен и плячкосан, а падението на Вечния град отеква из целия Древен свят като ясен сигнал за залеза на Римската империя.
Стилихон е един от последните легендарни пълководци в историята на Рим. Еднакво находчив във войната и политиката, Стилихон е икона на своята епоха. Животът му сякаш събира в себе си цялата същност на Късната Римска империя – нейният драматизъм, величие, и героична обреченост. Мъж от който се боят генерали, варварски крале и целият политически елит на Рим остава в историята с опита си да утвърди надмощието на империята над варварите. Макар да се проваля в своята мисия, постиженията му говорят ясно за качества и способности, които го отличават в една епоха на интриги, алчност и сляпа амбиция за власт, които в крайна сметка водят до падението на Западната римска империя.
