Тайра Масакадо – първият основоположник на бушидо в Япония
Самураите са може би една от най-впечатляващите бойни единици, която не просто демонстрира съвършена етика във войната, но и спокойно може да се смята за истинската Спарта на Азия. Освен съвършените войници, те са и изключително сериозен фактор в Японската империя. Именно те избират императора пасивно и ако нещо не им хареса, са първите, които ще хвърлят главата му през оградата на двореца. И това вече се е случвало, като мнозина посочват именно Тайра Масакадо за един от най-големите бунтовници. Това е войнът, който поставя целият имперски двор на колене. Масакадо е роден през 903 г. и е правнук на император Камму.
За да се спести напрежението около короната, неговият дядо принц Такамочи решава да се засели в източно Канто, където земята е плодородна и може да се изхранва спокойно, създавайки някои от най-силните земевладелци там. Заради високите имперски такси, повечето селяни предпочитат да работят за частни земевладелци, които имат много по-добър поглед върху разпределението на ориз и винаги са въоръжени, ако някой припознае определена земя за негова собствена. Покрай тях се появяват и някои благородници, които са се пенсионирали от властта и също съществуват чрез изхранването на земя. Разбира се, местните кланове трябва да бъдат приобщени и точно по тази причина, когато има един земевладелец, той търси протекцията на тази структура.
Клановете от своя страна обучават селяните с изключителен успех и предоставят оръжие, а освен това обещават, че при каквито и да било случаи и вълнения, професионалните войници ще ги защитават на всяка цена, като в замяна искат храна, но това не са безбожни изисквания, а разумни ресурси. Преди появата на бушидо, японският войн използва киюсен но мичи – пътят на лъка и стрелата.
Армията се фокусира предимно върху стрелците, които понякога са мобилни и на коне, за да могат бързо да поразяват противника и да се изтеглят на разстояние. Ръкопашните битки и дуели са запазени единствено за селяните, които разполагат с брони. Всеки един клан може да призове до 500 селянина, които да влязат в боя, а след това се заплащат репарации за дълга и вярна служба, както и при евентуална загуба на боеца. Традицията продължава така и скоро се оказва, че клановете имат повече армия, отколкото самият император.
По това време Масакадо изживява своите младини като почетна стража на императора и на него е поверено охраняването на покоите. За съжаление, докато е все още млад, не успява да бъде толкова подмолен, че да се предложи за по-висок пост. След като през 931 г. всички позиции са разпределени, Масакадо решава да се върне в своя роден край. С пристигането си открива следващите проблеми, неговият баща е починал, а чичото се опитва да вземе неговата територия. За да стане още по-цветно, Масакадо решава да се ожени за своята втора братовчедка, при това против волята на баща ѝ Йошикане.
Тези резки промени карат Минамото Мамору, който има силни роднински връзки с чичото на Масакадо, да изпрати синовете си, които трябва да премахнат новия владетел. Убийството е подготвено в провинцията Хитачи през 935 г. Оказва се, че когато изпратиш неподготвени селяни за битка срещу охраната на императора, дори с елемента на изненада, е сигурно, че ще се разделят с главите си. Масакадо не само е изненадан, но и готов да наказва онези, които са дръзнали да тръгнат срещу самия него.
Това не остава безнаказано и скоро самураят нахлува в земите на Мамору и запалва резиденции, избива всички войни и не прощава дори на поддръжниците на този земевладелец. В битката загива и още един от чичовците на клана Тайра – Куника. С новината за смъртта, синът на Куника – Садамори се завръща от столицата, но за изненада на мнозина опечалени, той заявява, че никога не е виждал Масакадо като потенциален враг. Двамата споделят една и съща съдба и точно по тази причина Садамори се е надявал на добър съюз. За съжаление през следващата година става ясно, че Йошикане още не е преглътнал тази обида и тръгва с огромна армия към територия близо до Казуса, като по пътя ще се събере и с брат си Йошимаса. Като по-висш клан, те изискват от Садамори също да се включи в каузата и да доведе още войници.
Докарани са брони, свежи коне и допълнително оборудване в Хитачи. Там пък Масакадо ги очаква с няколко стотин войника с много по-скромно бойно снаряжение и около 1000 селянина, които са се отзовали за защитата му. Използвайки елементарната логика, той решава да насочи многобройната армия през много по-тесните пътеки, без да им позволи да се разгърнат. Сражението е не само кърваво, но и пагубно за Йошикане. Осъзнавайки, че е на път да посече още един член на семейството, пуска чичо си да си тръгне без драскотина. За да спести следващото нападение, решава да се обърне към имперския двор и да поиска съдействие за непровокираната атака на неговите съседи.
Няколко месеца по-късно Масакадо е извикан в имперския двор, където да бъде наказан, но и бързо да бъде помилван през 937 г. Официално се смята, че наказанието е достатъчно и всичко трябва да продължи да върви по стария начин. Още при завръщането си Йошикане напада отново, използвайки река Когай. Войниците трябвало да носят ликовете на бащата на Масакадо и неговия дядо, с идеята, че по този начин водят справедлива война. Масакадо не приема идеята, че практически ще стреля срещу своите роднини и отказва да води битката. Победен е и по още една причина – в този момент страда от внезапна болест, която го приковава на легло.
Втората битка в Тойота също не води до по-добър резултат. Осъзнавайки, че вече няма къде да отиде, самураят търси убежище със семейството си в близки кланове. Един предател помага за залавянето на съпругата и децата му. След дълги години в близане на рани и търсене на разумно обяснение защо точно неговите роднини водят война, решава, че е време да се разправи веднъж завинаги.
Събира собствена армия, като не пропуска да я обучи в изкуството на самураите и след това влиза в Хитачи, изгаряйки неговата резиденция до основи, заедно с домовете на стотици други поддръжници. Преследва Йошикане в планините и унищожава посевите по пътя си. В отчаянието си, Йошикане за пореден път подкупва един от хората на Масакадо, който трябва да предаде къде точно спи неговия племенник. С помощта на още 80 война, които в архивите са записани, че са силни колкото стотици, чичото напада лагера.
Това, което обаче предателят не знае е, че Масакадо е искал тази информация да бъде известна. Очаквайки своите нападатели с добра армия, той чува в малките часове на нощта правят щурм. Не е ясно как точно се е развила битката, но архивите споделят, че половината от войните са били изклани, докато другата половина се опитвала да отстъпва. Йошикане не може да повярва и след няколко години ще почине от раните си.
По това време Масакадо вече е успял да получи своя легендарен статус и да се смята за един от покровителите на доброто. С елиминирането на един проблем в Японската империя, винаги идва друг. Малко след тези сражения, принц Окийо ще потърси убежище при самурая. Именно там принцът ще разкаже как един земевладелец – Фудживара Харуаки – отказва да заплаща своите данъци. Описват го като по-лош от зверове и варвари.
Императорът изпраща войни, които да го арестуват, но още преди да стигнат, Харуаки преминава през Хитачи и Шимоса, за да обира всички официални територии. Харуаки е посрещнат от официалната имперска армия и след бързо разгромяване също ще почука на портите на единствения честен самурай. Въпреки многократното искане от императора да бъде предаден, Масакадо заявява, че спазва един от древните закони на самурая – да пази слабия от силния. Тази политика му носи около 1000 планински война, като повечето идват от семейства с опит във войната.
Именно те ще се отзоват веднага, когато имперската армия тръгне за неговата глава. Масакадо успява да разгроми противника. Малко след това успява да вземе столицата на Хитачи – Шимотсуке, заедно с печатите и ключовете на хазната. Принц Окийо не разбира идеологията на самурая и заявява, че неговото наказание ще бъде смърт, при това без значение в колко точно провинции е въстанал.
Масакадо отговаря логично, неговата армия преминава през Канто и превзема региона. Самураят назначава свои собствени хора за губернатори. След среща с един от оракулите в Хачиман, Масакадо официално прави следващата голяма стъпка и се обявява за новият император. Неговият роден брат не разбира как така се действа срещу райската власт, но Масакадо отговаря:
„Нашата възраст диктува, че тези, които са победители, стават владетели.“
През 940 г. Масакадо ще напише писмо до своя бивш ментор и регент в Тадахира, където ще оправдае своите действия и след това ще покаже, че неговата амбиция е насочена само в Канто. По това време имперският двор се притеснява, защото покрай бунтовете на самурая избухват и още на север. Емишите са били мирни селяни, които обаче започнали да нападат богатите и след това да изгарят посеви и хранителни запаси. Тяхната война била насочена специално към новите заселници и владетели. Подобен и още по-голям бунт се появява на запад, там лидер е пиратския крал Фудживара Сумитомо. Като бивш губернатор на Ийо, Сумитомо успява да събере цяла флота от рибари и моряци, с които да напада морското крайбрежие.
Правителството му предлага по-висок пост, но той не се подкупва толкова лесно. Сумитомо успява да вземе вице-губернатора на Сетсу за заложник, реже ушите и носа му, убива сина му и след това прибира съпругата за заложник. Притеснението е, че пиратският крал и Масакадо могат да формират един силен съюз и по този начин да се превърнат в непобедима армия. Точно по тази причина се дава награда за всеки, който може да залови Масакадо, като тя ще включва освен пари, земя и титла. Съдът и всички противници на самурая дори ще предприемат паранормални действия и ще се молят за смъртта на Масакадо. Черни магьосници се викат от всички краища, за да елиминират напастта. По това време, същият вече е събрал армия от 5000 души, като е приобщил голяма част от семейството си, земевладелци и още много други почитатели, за да започне да преподава бушидо.
Поставя закони в своята територия и не позволява на варварите да навлизат и нападат земята му. По това време и противниците са принудени да променят закони и да се откъсват от империята и нейните закони. Повечето самураи дори започват дa казват имената си, преди да влязат в битка. Въвежда се употребата на катаните – кривите мечове, както и се изработват бойни брони за командирите. Точно тези елементи скоро ще се превърнат в основата на самурайската култура. По това време имперската армия се оказва напълно неадекватна на фона на бунтовниците, които опитомяват новия стил на войната. Същият ефект може да се забележи и в други армии и частни войници.
Тсунемото – вице-губернаторът на Мусахи, Садамори и Фудживара Хидесато – един от благородниците на Шумотсуке, променят активно изкуството на войната в Япония. Самият Садамори влиза веднага в големите сражения и има причина – хората на Масакадо залавят неговата съпруга и я изнасилват. Докато Масакадо издирва новият си враг с армия от 5000 души, той не може да се похвали с толкова верни последователи. Повечето негови роднини продължават да търсят своя личен интерес, вместо да демонстрират лоялност. След като успява да се прибере през зимата, осъзнава, че неговата армия е редуцирана до 1000 човека. Неговият главен съветник Хидесато официално обявява, че е на страната на Садамори, а мъжете на Масакадо вече са започнали да безчинстват в собствената територия. Те са отблъснати през февруари 940 г. Садамори успява да запали дори имението на Масакадо, както и домовете на неговите поддръжници, създавайки сериозна паника в редиците на първия самурай. Двете страни се срещат официално на бойното поле в Китаяма за едно последно сражение.
По това време ветровете духат точно зад Масакудо и срещу неговия противник. Това с лекота прави атаката много по-добра и всяка изстреляна стрела и копие летят със скоростта на куршум, пречупвайки дървените щитове. Масакдо използва възможността да нападне с конница и да посече противниците си с лекота. При прегрупирането, ветровете се обръщат. Този път стрелците на Садамори имат предимството и при една от канонадите, Масакадо е убит от стрела. Садамори изпраща един от своите ниски рангове да побърза и да вземе главата на самурая. Главата е занесена в столицата, докато принц Окийо е заловен и убит на следващия ден. Сумитомо също няма много голям успех. Неговите хора са подкупни и около 2500 мъже напускат неговата армия.
Това го принуждава да се предаде и да отстъпи към Кюушу, където ще трябва да се предаде и след това ще бъде екзекутиран. Веднага след това императорът ще отиде, за да се моли в храмовете за мир. Неговият висш съд ще започне да променя своята политика и ще създаде по-силен кодекс, диктуван изцяло от честта. Самураите ще се завърнат и ще поставят основите на японската феодална система. Масакадо се превръща в лицето на новия режим и често ще се смята за създател и основоположник на самураите. Историята ще покаже, че императорът така или иначе остава обречен да изгуби своята сила, а самият Масакадо просто е изпреварил времето в рамките на 200 години.
