Сципион Африкански и тежките битки с Картаген

Историята обича доброто чувство за хумор и често демонстрира неочаквани обрати за онези, които са повярвали в пълната си безсмъртност. Такава е историята на Сципион Африкански и неговият добър боен другар – Ханибал. Всичко започнало от брилянтната идея на Ханибал да напусне тогавашния мегаполис Картаген, да премине през Испания, за да събере армия, след това да се насочи към Италия и накрая да изгори Рим, за да докаже на така наречената империя, че не е особено велика, колкото си въобразява. За целта Ханибал събира армия от 50 хиляди наемника от Галия, Испания и Северна Африка. Освен това не се притеснява да им достави достатъчно боен ресурс под формата на коне и слонове.

Вместо да тръгне по очаквания път, той преминава Алпите и то по някои от най-трудните маршрути и за изненада на всички, успява да изпълни задачата си. Картагенската армия от наемници не познавала военна дисциплина и винаги нападала по един и същи начин – с жестока брутална сила, отнасяйки всеки възможен противник. Когато дошло време сенатът да излъчи генерал, който да води защитата на Рим, макар и никой до сега да не можел да достави такава, господата избират Тиберий Семпроний Лонг. Вместо да се възползва от методите на партизанската война, Лонг насочва армията си в директна атака.

Резултатът не е толкова поетичен, колкото Римската империя би искала да го запише в архивите си. Ханибал твърде лесно успява да унищожи 2/3 от армията му. Битката при Требия е много сериозен и звучен шамар, особено след като изпратената кавалерия от 4000 конника е буквално премазана. Лонг разполага с армия от 39 000 пехотинеца, докато Ханибал може да отвърне с едва 20 000 войника, 6000 души тежка кавалерия и 37 бойни слона.

Снимка: By John Trumbull (1756-1843) – Yale University Art Gallery – The Death of Paulus Aemilius at the Battle of Cannae, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=40826676

За подкрепление идват още 1000 галски конника. Макар и Ханибал да печели битката, много от опитните му войници падат жертва на суровото време, различни болести и тежки рани. Въпреки зловещите условия, наемниците имат нужда от три часа, за да превърнат земята на Трибея в кърваво поле. Когато новините за загубата пристигат, Рим вече е мобилизирал своите 80 000 войника. Заформящата се битка при Кана, която се случва на 2 август 216 г. пр. Хр. е поредното показно, че римляните никога не са очаквали подобно зловещо наказание. Ханибал напада със значително по-малка армия и въпреки това няма намерение да отстъпва.

Всички негови наемници са специално обучени от ветерани, междувременно кризисният щаб на империята успява да събере 80 000-та си войска от новобранци. Една нова маневра води допълнителни успехи. Ханибал се преструва, че напада фронтално, а след това симулира отстъпление. След като новобранците тръгват след него, опиянени от идеята, че ще победят, резултатът е повече от пагубен, в засада.

Пространството за отбрана било толкова малко, че римляните трябвало да се защитават с юмруци, защото нямали място да замахнат с мечовете си. И докато стоят притиснати в прегръдката на наемниците, кавалерия ги изненадва в гръб и започва един от най-зловещите курсове по анатомия, докато от 80-хилядната армия не остават само разчленени човешки трупове. Повече от 50 000 души умират, останалите римляни успяват да избягат, но сред останките се откриват и телата на Гай Теренций Варон и Луций Емилий Павел – лидерите на последната защита.

Забавната страна на историята е, че Картаген никога не подкрепя военните маневри на Ханибал. Вместо да получи подкрепление, с което да продължи военната си кампания. След като се озовал в Тоскана и няма какво да прави, нито срещу кого да поведе армията си, Ханибал прекарва около 10 години, без да води каквато и да е сражение. Вместо това обръща внимание на всеки, който може да го подразни. Точно така, приблизително 10 години Ханибал се занимава с мародерство и практически използва всички ресурси, за да плячкосва.

Снимка: By Miguel Hermoso Cuesta – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27034577

Междувременно в Рим се търси човек, който да се справи с потенциалната заплаха, но след като повечето войници помнят много добре кървавите срещи с африканеца, никой не иска да рискува. Още по-страшното в тази ситуация е, че има достатъчно завърнали се бойци, които помнят смъртоносния капан и кървавите реки, които оставя Ханибал. Сред повечето разказвачи присъствал и Публий Корнелий Сципион Африкански. Опознал много добре стратегията на своя опонент, Сципион заявил на сената, че е време да се разправят със злодея веднъж завинаги.

Директният сблъсък не можел да завърши положително. Младият главнокомандващ разбирал всичко това много добре и вече имал достатъчно поуки от последните сражения. Като много други оцелели, той самият губи баща си и чичо си по време на предишните сражения, следователно има и достатъчно добър личен мотив за отмъщение. Вместо да води битката на италианска земя, той решава да удари испанската провинция, в която се крият всички картагенски запаси. Погледът му е насочен към испанския град Картахена и 3 години по-късно с победата в Илипа (на около 10 километра от настоящия град Севиля), Сципион успява да отреже всички шансове са на Ханибал да захранва армията си, а с това започват и бедите за мародерът.

Сицион прекосява бързо Гибралтар и детронира владетелят на Намибия, изправя се пред поредната картагенска армия и отново печели. Загубите бързо успяват да достигнат до ушите на Ханибал, който спешно трябва да се завърне. Пътят му изисква време, а междувременно Сципион продължава да печели влияние и победа след победа, калявайки римските легионери с опит. През 202 г. пр. Хр. двамата велики пълководци най-накрая се срещат. На близо 200 километра от Картаген, двамата се подготвят за сериозно сражение.

В началото на битката, Ханибал поставя бойните си слонове на предна позиция с планове отново да гази римски легионери. Картагенският генерал е заложил на добре познатата тактика. Този път, сценарият нямало да се повтори. Вместо да побягнат, римските легионери започнали да псуват и крещят колкото могат срещу слоновете. Последните бойни кампании били достатъчни, за да може римляните да разберат, че колкото и гневни да са огромните бозайници, те имат един много сериозен проблем – изключително страхливи животни са.

Снимка: By Henri-Paul Motte – Das Wissen des 20.Jahrhunderts, Bildungslexikon, Rheda 1931, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2151651

Вместо да сгазят източника на шум, повечето се обърнали и започнали да газят всичко, което се изправи на пътя им. Гледката със сигурност не е била особено красива, след като 1300 слона газят хора и очевидно нямат намерение да спрат скоро. Сципион нямал време да съжалява противника и бързо повел армията си с последна мисия – да унищожи всичко, което слоновете още не са. На бойното поле на Зама, Сципион губи едва 3000 души, докато Ханибал трябва да види как 25 000 души умират от собствените му слонове и разбира се, с помощта на римляните.

Не изгаря Картаген, въпреки огромното желание на сената и се прибира като победител. Получава титлата „Африкански“, символизираща неговата победа. Боевото реми с Картаген е достатъчно за Римската империя, но не и за Картаген. Възстановяването на армията им успява да доведе до следваща война, но този път идва Сицион младши, за да довърши започнатото от баща си. След като унищожава Картаген и продава цялата му популация като роби, конфликтът между Африка и Европа успява да приключи.

Заглавна снимка: By Никола Пусен – The Yorck Project (2002) 10.000 Meisterwerke der Malerei (DVD-ROM), distributed by DIRECTMEDIA Publishing GmbH. ISBN: 3936122202., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=157565