Стефан Малки се обявява за цар Петър III и прави фурор в Черна гора
Историята е пълна с най-различни герои и абсурдни личности, които доказват старата теория – преструвай се, докато не стане. Позната е още като „Fake it, till you make it.“. Сигурни сме, че този герой дори не е подозирал за нея, но официално можем да го запишем като един от първите герои, постигнал точно този ефект. Запознайте се със Стефан Малки, човекът, който успя да убеди цяла Западна Европа, че е Петър III. Няма да срещнете хора, които някога да са искали да бъдат в ролята на руския цар, но Стефан видял възможност.
Неговата най-велика измама е, че за кратко време успял да обърка целия свят, да се представи за най-славния владетел на Черна гора, а след това да донесе мир и дори да се сражава с Османската империя. Стефан е бил толкова добър в своята мисия че изкарал селяните с вили, за да се бият срещу редовната войска. Никой не е разбрал какво им е обещал, но историята показва, че най-вероятно е обещал идването на руската армия, която трябвало да дойде като подкрепление. Стефан Малки дори влиза в политически конфликти с Катерина Велика, като успява да запази позицията и фалшивата си самоличност. И най-важният въпрос за милиони долари е: как е успял?
Нека погледнем епохата, в която се случва всичко това. Петър III умира през 1762 г. Няма интернет, няма дори развита медия, която да оповести това, впрочем царят умира в много тесен семеен кръг и мнозина не могат да са сигурни за неговата кончина. Това дава възможност на Стефан да смени владетеля, но не в Русия, а в Черна гора.
Най-забавното е, че никой не знае откъде се е появил. Някои разказват, че просто е избягал от Русия и се е опитал да намери приют при друг народ. Други са сигурни, че това е кралят, който искал да избяга далече от цялата царска орда, след като се страхувал от евентуален преврат и убийство. Накрая всички черногорци го смятат за герой, изпратен от Бог, който трябва да изчисти земите от влиянието на Османската империя. Никой не знае кой е той. Стефан може да е дошъл от Русия, може да е сърбин, който е живял в Черна Гора, може да е бил някъде в Херцеговина, никой няма представа. Точно това е още по-интересна и вълнуваща част от историята.
Никой не знае и истинското му име, Стефан Малки е името, което повечето историци дават. Всичко започнало на границите на Черна гора, когато Стефан, облечен като православен монах, започнал да разказва на всички, че е царят на Русия. Истината е, че истинският цар е поръчан от Катерина Велика, която заповядала да го убият.
Черна гора е известна с всички опити да се намери поне една царска особа-самозванец, желаеща да спечели сърцата на публиката, но те са винаги разкривани, докато Стефан изглежда много по-различен. След като човек се опитва да се представи за сина на Иван Грозни – Дмитри. Публиката най-накрая разбира истината, царят убива сина си с голи ръце, а когато черногорци тръгват на своята наказателна мисия, измамникът скача от прозорец и чупи крака си. Тълпата го настига и го разкъсва на парчета, което автоматично слага и край на самозванците, опитващи се да имитират всички.
За да спечели повече доверие, Стефан води със себе си и двама руснаци, които да потвърдят, че той е царят. Те разказват невероятната история за бягството от убийците на Катерина, а след това и славно пътешествие през Русия, бягство от затвора и много други. Стефан създава такава история, че никой дори не иска да си представи нещо различно. Черногорци го водят при стария владетел на име Сава, който някога се е срещал с Петър III.
Не е ясно какво е казал Сава, но най-вероятно никой не е разбрал истината. Започват пиршества, пристига патриарха на сръбската църква и дори подарява един от най-добрите си коне. Получава веднага властта и започва да прокарва национални закони, да създава мрежа от пътища, организира полицейски сили и преследва престъпници и крадци. Странно е, но новият владетел е обичан от своите хора. Скоро всички смятали, че цар Петър наистина е благословия и нямали никакви съмнения за неговата автентичност.
Историята достига до такива нива, че самата царица Катерина Велика ще чуе за своя покоен съпруг, който внезапно е възкръснал и е започнал да прави чудеса в Черна гора. Изпратена е руска делегация в Подгорица и Стефан лично ги посреща на портите като показва невероятно гостоприемство и сериозни запаси от водка. Предварително е събрал и най-красивите жени в Черна гора. С това открива и най-голямата слабост на руснаците.
Една седмица по-късно си тръгват, а наказанието за Стефан е да стои в своята спалня под домашен арест, но никой не го издава, никой не казва, че е изчезналият диктатор на Русия. Подозираме, че всички фалшиви Дмитровци вече са се въртели в гроба от яд.
По това време Османската империя вече е направила своята бърза война в Гърция и вече е точила ножовете за Черна гора. Султанът е подписал смъртната им присъда и е очевидно, че скоро смята да ги изсели и унищожи. Армия от 60 хиляди души влиза в Черна гора и започва да унижава. Стефан отговаря със събирането на едва 10 хиляди доброволци и градски войници, въоръжени с вили и всичко, което реално могат да намерят. Изгражда стени и завардва планинските пътища около Никшич.
Османците са в пъти по-развити технологично и на този етап се смятали за едни от най-добрите бойци в света. Стефан не се притеснявал от това, повечето му мъже били сърби и всички идвали с огромното желание да организират най-цветния бой, на който са способни. Сражението между двете страни е кърваво, но когато пушекът се вдига, черногорци са единствените, които могат да стоят на краката си. Стефан е обезобразен от шрапнелите по лицето си, но това не го спира да продължава да обикаля и да нахъсва редиците за още кръв. Стефан ще изгуби и едното си око, но това няма да го накара да продължи да защитава родината си, макар и никой да не знае коя точно е тя.
На следващия ден завалява дъжд и никой не иска да се сражава, барутът е мокър и османците осъзнават, че битката няма да бъде по-чаровна, отколкото си мислят. Аллах също изиграва роля в това сражение, защото светкавица удря буретата с барут в лагера на противника, скоро освен дъжд, от небето започва да вали и кръв. След този знак, османците събират лагерите и си тръгват. Никой дори не обръща внимание на армията на Стефан, която си тръгва и го оставя сам. Османците вярвали, че най-вероятно има засада и просто предпочели да не жертват повече.
Стефан е герой за една вечер. По същото време информация, че Русия също подготвя нападение и в този случай се насочва на север, изоставяйки похода си и кампанията в Черна гора. Това не било известно на местните жители, все пак царят на Русия си е свършил работата, поне в това вярват самите те. Стефан Малки продължава да разказва, че е победил, защото Бог е бил на негова страна и сега войната се водила с руснаци, защото османците знаели, че не могат да се мерят с черногорци.
После тръгва народния фолклор, разказват се най-различни песни и стихотворения в негова чест, дори британците разказват за невероятната му победа. Никой друг не го напада, докато е владетел през следващите 6 години. Накрая е убит от грък, подкупен лично от османците, за да извърши убийството. Стефан умира през 1744 г. След неговата смърт Черна гора просто пада. Оказва се, че страната е имала нужда от един самозванец, който поне да знае какво да прави и всичко това било напълно достатъчно за него.
