Силата на перото: Джек Лондон – писателят, когото приключенията зовяха

„Перото е по-силно от сабята, само ако сабята е много къса, а перото – много остро.“  Нима Тери Пратчет не е прав? Докато някои завладяват земи с мощта на своите оръжия и физическа сила, други създават и прекрояват светове само със силата на думите си.  Понякога надмощие взима насилието и дори най-смислените и красиви думи се оказват безсилни. Те обаче само чакат точния момент, за да възкръснат отново, като феникс от пепелта, по-силни и по-необходими от всякога. Някои творци са разбрани още приживе от съвременниците си, докато други, изпреварили времето си, впоследствие биват преоткрити. Едни живеят охолен живот, а други – тънат в нищета, някои остро критикуват политиката на държавата си, докато други кротко следват нейния ритъм. 

Настоящата поредица от статии ще ви запознае с писатели и поети, отдали живота си на литературата, излели най-съкровените си вярвания и страхове на своите страници и останали в историята с мощта на своето „перо“.

Лондон на 9 години с кучето си Роло, 1885 г.

Краят на Гражданската война в САЩ отваря пространството за редица социални инициативи и движения. Така през месец април 1866 г. е създадена най-старата организация за защита на животните в страната. И до днес тя носи името „Американското дружество за предотвратяване на жестокостта към животните“. Последователите на това движение вярват, че проявата на доброта към животните е белег за една напреднала цивилизация, която може да укрепи една раздробена нация. Първите им действия са насочени към отношението към бойните коне и към липсата на регулации в кланиците. Не само политическите активисти се борят за установяване на нови закони за защита на правата на животните, но също така хора от различни сфери се опитват да привлекат общественото внимание върху този проблем. Американският писател Ъптон Синклер в романа си „Джунглата“, който описва правителството и бизнеса в началото на XX в. обръща специално внимание върху дейността на кланиците. Друг американски писател, в посмъртно публикуван негов роман, приканва читателите си да се присъединят към организации за хуманно отношение към животните. Той открито говори за жестокостта, на която се подлагат животните, които се обучават да забавляват публиката на различни представления. Неговият призив води до организирането на клуб, носещ името му – „Джек Лондон“ (1918), който се бори срещу жестокостта към животните в цирка и просъществува до Втората световна война.

Писателят който вдъхновява създаването на клуба е противоречива личност. Той е авантюрист, радикал, социалист, активист за защита правата на животните, журналист, расист и вероятно алкохолик. Той е един от най-известните и харесвани автори на своето време, но днес върху името му пада известна сянка, заради крайните възгледи, които е изповядвал. Той е един от първите американски автори, който печели световна известност и успява да натрупа състояние, занимавайки се само с писане. 

Стилът му може да се определи като натуралистичен, тъй създава ярки природни описания и представя събитията без да вкарва авторско мнение. Друг похват, който използва е да описва историята от гледна точка на животни, което е най-видимо в романите му „Белият зъб“ и „Дивото зове“. Доверявайки се на своя усет, Лондон дава на читателската аудитория това, от което тя има нужда в онзи конкретен момент – директен и дързък изказ на писане. Историите му възхваляват смелостта, подкрепата, адаптивността, приятелството и заклеймяват жестокостта, ненужното насилие и алчността. 

Джак с дъщерите Беки (вляво) и Джоан (вдясно)

Джон Грифит Чани, както е записан при раждането си, идва на бял свят на 12 януари 1876 г. в Сан Франциско, Калифорния. Майка му – Флора Уелман е спиритуалист и се изхранва от организирането на сеанси и даването на уроци по музика. Има спор кой е биологичният му баща, като най-вероятната версия е, че това е астролога Уилям Чани. Когато Уилям научава, че Флора е бременна иска от нея да махне детето и я отблъсква. Съкрушена тя прави опит да се застреля, но пропуска. Години по-късно Джон търси биологичния си баща, но получава от него изключително жесток отговор. Уилям не го признава и дори твърди, че е бил стерилен по онова време. В края на 1876 г. майка му се жени за ветерана от гражданската война Джон Лондон. Той работи като фермер, зарзаватчия, а понякога и като нощен пазач. Семейството се мести и заживява в Оукланд. Младият Джон наследява фамилия от пастрока си, а в ученическите години започва да се нарича „Джек“. Така той приема името, с което е известен и днес – Джек Лондон.

Тъй като семейството не разполага с големи възможности, още като дете Джек започва да работи. Помага при обработването на земята, разнася вестници и доставя лед. На 14 години той напуска училище, но продължава да се самообразова. Записва се в местната библиотека, където библиотекар по онова време е американската поетеса Ина Колбрайт –,първият лауреат по поезия в САЩ. Лондон е страстен читател и изчита творбите на Чарлз Дарвин, Карл Маркс, Херман Мелвил и Робърт Луис Стивънсън. През останалото време работи като помощник във фабрика, след това се забърква в незаконния улов на стриди, тъй като е по-печеливш. С малката си лодка краде стриди от развъдници и ги продава на местни ресторанти. Покрай това започва все повече да общува с моряци, скитници и дори престъпници. Това не му е достатъчно и той се отправя на далечно пътешествие на борда на шхуна за лов на тюлени и стига чак до бреговете на Япония.

Когато навършва 19 г. Лондон се завръща в Оукланд и се записва в местната гимназия, където взима четиригодишното гимназиално образование в рамките на една година. Неговото голямо желание е да учи в Калифорнийския университет, в Бъркли и затова полага допълнителни усилия, за да вземе изпитите си. Едно от местата, където учи уроците си е пристанищният бар „Първият и последният шанс на Хайнолд“, където дори споделя на кръчмаря, че иска да учи в университет и след това да стане писател. Днес барът е известен като „Рандевуто на Джек Лондон“, тъй като присъства като място в някои от известните романи на писателя, също така някои персонажи в книгите му са вдъхновени от реални хора, които среща там. През 1896 г. Лондон е приет в Калифорнийския, но се задържа само една година и прекъсва следването си.

Конкретните причини не са известни, но след като напуска университета, заминава за Северозападна Канада и се включва в известната Златна треска в Клондайк. Джек също иска да си опита късмета и да открие злато. Там здравето му се влошава и се разболява от скорбут, вследствие на което губи предните си четири зъба. Когато през 1897 г. Лондон се завръща в Оукланд, той решава, че ще стане писател. Поемайки по този път, Джек си прави стриктен график. Той започва да изучава списанията и какви статии се четат и са популярни. Прави си и ежедневен график за писане на вицове, анекдоти и приключенски истории. 

Литературният му пробив идва, когато списание „Блек кет“ публикува разказът му – „Хиляда смъртни случаи“ и му заплаща сумата от 40 долара. През следващите две години Джек публикува серия от разкази, чието действие се развива в Аляска. Първата му книга излиза през 1900 г. и носи заглавието „Синът на вълка: истории от Далечния север“. Тя е сборник от разкази и печели сърцата на читателите. Джек вече печели прилично и се замисля за семейство. Тъй като вярва, че е по-важно да се избере половинка заради качествата й и заради добри гени, той не сключва брак по любов. През 1900 г. Джек Лондон се жени за Бет Мадерн, с която са добри приятели. От съюзът им се раждат две дъщери – Беки и Джоан. Връзката между съпрузите изглежда безпроблемна пред приятелите им, но в интимен план и двамата са нещастни. Бет не се оказва партньора, от когото писателят има нужда.

Периодът на първия брак на Лондон може да не е успешен в личен план, но му носи издигане в професионален. Когато е на 27 години, през 1903 г. излиза романът „Дивото зове“ , който му носи както слава, така и богатство. Книгата е мигновен успех. Тя разказва историята на кучето Бък, което е откраднато от дома си в Калифорния и е принудено да тегли шейна в Аляска. Суровата природа и начин на живот в този регион го правят все по-примитивен и го карат да се бори за оцеляването си с всички сили.

През 1904 г. Лондон е изпратен като военен кореспондент в Япония, за да отразява Руско-японската война. Там е арестуван на няколко пъти от японците. Когато по-късно е обвиняван в расизъм основно се имат предвид неговите възгледи за азиатците. Писателят прави отрицателни изказвания както за японците, така и за китайците и корейците и предупреждава, че ще е проблем за САЩ ако някога Япония започне да управлява Китай. По-късни изследвания върху творчеството и биографията на писателя показват, че отношенията му към расите е пълно с противоречия. От една страна възгледите му са плод на времето, в което живее, от друга – в някои свои произведения той вкарва свои антиколониални и антирасистки виждания. Джек е и отявлен проповедник на социалистическите идеи. Той подкрепя борбата на работниците за по-добри условия на труд, както и различни социалистически каузи.

С времето отношенията със съпругата му Бет продължават да боксуват и затова двамата се развеждат по взаимно съгласие. През 1905 г. Джек се жени повторно за Чармиан Китридж, която на галено нарича „Клара“. Тя се оказва неговата сродна душа. Двамата се допълват както в интелектуален, така и в интимен план и споделят една и съща страст към приключенията. Същата година писателят купува и своето ранчо –„Красивото ранчо“ в Калифорния. Това е особено специално място за него и както самият казва „След жена ми, това е най-скъпото място за мен“. Той вижда в него и инвестиция, тъй като не иска да разчита само на своето писане. По-късно Джек Лондон строи  в ранчото и каменно имение, известно като „Къщата на вълка“, което струва около 80 000 долара (днес около 3 млн. долара). Точно, когато е завършено и семейството е готово да се нанесе, внезапно избухнал пожар унищожава всичко. 

По-късният период от творчеството на Лондон е и по-плодовитият му. През 1906 г. излиза романът „Белия зъб“. В него главен герой е животно, чийто родители са куче и вълк и чийто живот протича в свят изпълнен с насилие, когато е при животните и когато е при хората. Целта на живота е месо. Самият живот е месо. Животът почива върху друг живот. Имаше два вида животни: едни, които ядат, и други, които биват изяждани. Законът на хищниците гласеше: „Изяж или ще бъдеш изяден“. Две години по-късно излиза и смятаният за шедьовър разказ – „Да накладеш огън“. Действието се развива в Клондайк през зимата и разказва за човек, който пренебрегва предупрежденията и се опитва да измине голямо разстояние при изключително ниски температури. През 1910 г. излиза и най-продаваният роман на автора, докато е жив – „Горяща дневна светлина“. Действието на книгата се развива в Аляска и в Калифорния и разказва историята на предприемача Харниш, който натрупва богатство покрай Златната треска, но след това, за да го задържи постепенно стига до морален упадък.

Творчеството на Лондон не се изчерпва само от сюжети, свързани с Аляска. Той пише три автобиографични романа –„Пътят“ (1907), „Мартин Идън“ (1909) и „Джон Барлейкорн“ (1913). „Мартин Идън“ е може би най-известният от трите. Той проследява пътя на един писател – от неговото формиране до неговото развитие, както и проблемите, с които се сблъсква докато гради кариерата си. Джек също така пише и антиутопия – „Желязната пета“ (1908). В книгата САЩ падат под властта на олигарси, които държат монопола над благата. Въпросната група е „Желязната пета“, която иска да унищожи демокрацията и тероризира населението чрез своята тайна полиция. 

Джек е на върха на кариерата си. Пише и пътува по света заедно със своята Клара. За съжаление буйният му начин на живот го застига и той развива все повече здравословни проблеми. Освен скорбута на младини, той преболедува и тропическата болест фрамбезия, по време на своите странствания. Месеците преди смъртта си, той страда от дизентерия, камъни в бъбреците и уремия. По онова време ужасните болки, от които страда се лекуват с малки дози морфин. На 22 ноември 1916 г. писателят е намерен издъхнал на верандата си. Последват спекулации, че може и да е самоубийство. Повече доказателства обаче има за обратното – комбинацията от болести и лечение с морфин довеждат до фаталния край. Писателят е едва на 40 години.

За своите 16 години творчество, Джек Лондон пише около 50 книги, някои от които са публикувани посмъртно. Той критикува капитализма, остава верен на натурализма и чрез приключенските си истории, засяга важни и дълбоки теми като доблестта, приятелството, болката, борбата за оцеляване. През 20-те години на XX в. интересът към творчеството му спада, покрай новата вълна от писатели, които завладяват културната сцена в САЩ. След Втората световна война, той се сдобива с нова популярност, особено в страните от СССР и техните съюзници. Днес неговото „Красиво ранчо“ е Държавен исторически парк „Джек Лондон“ и посетителите му дори могат да стъпят в останките от изгорялата „Къща на вълка“, запазена в чест на писателя.