Саркис Гарабет Согхналиян беше приятел на Буш и Саддам Хюсеин – вдъхновението за „Богът на войната“

Наричат го „Търговецът на смърт“, мнозина го представят и за най-добрия приятел на Саддам Хюсеин през 80-те години. Той е човекът, когото търсите за по-сериозни военни конфликти, но с една уговорка, Саркис Гарабет Согханалиян никога не е участвал във военен конфликт, той просто доставя инструментите.

До някаква степен можем да приемем, че Никълъс Кейдж изиграва една от най-добрите си роли и е заимствал много от този персонаж във филма „Богът на войната“. Търсен е от всяка една разузнавателна институция, не просто, за да засили даден конфликт, но и за да наклони везните в правилната посока. Историята на този човек е разказвана в документални филми, често е посочван за един от най-опасните хора на света и винаги е излизал по-чист от сълза.

Саркис е роден в сирийската част на Искандерун – тогава част от Франция, а днес част от Турция. Роден през 1929 г. той има възможността да види щетите на Втората Световна война, а по-късно да бъде част от френската армия, тъй като родителите му не живеят особено богато. След армията е ски инструктор и именно там се запознава със своята американска съпруга, която по-късно го води в Америка. Там през 70-те години ще направи своята първа сделка с оръжие, която обаче остава много по-скромна, отколкото г-н Согханалиян е искал.

Търговията с американско оръжие има ограничени ресурси, но скоро ще открие един необятен пазар и ще се радва на корупцията в страни като България, Унгария и Полша. Именно от там ще започне да закупува оръжие за пехота, което по-късно ще се регистрира в конфликти по цял свят. Негови любими пазари ще бъдат Ливан, Еквадор, Никарагуа, Заир, Аржентина и дори самият Саддам Хюсеин. Най-интересното в тези истории е, че Саркис винаги е бил следен и познат на американски агенции като ЦРУ.

В някакъв момент дори ще бъде агент, а в едно интервю дори споделя, че американците го познават и винаги са знаели къде е, какво търгува и на кого. По време на Ирак-иранската война, Саркис дори ще твърди, че е имал благословията и зелените коридори на САЩ за предоставяне на оръжие, той пък предоставя информация относно движенията на армията и действията им по време на конфликта.

Най-големият му удар идва с факта, че Ирак е искал да закупи 175 мм снаряди за артилерия и САЩ отказват официално, но не забраняват на Саркис да изпрати огромен брой от 180 мм френски снаряди, носещи крупната сума от 1.4 милиарда долара. Никой не може да бъде категоричен какво е обещавал Саркис, но изискването на Франсоа Митеран – тогава френски президент – е било обвързано с факта, че сделката трябва да бъде тайна и никой-никога да не разбира за случилото се. Арменецът не просто пази тайната, но и дълги години отказва да разкрие източника на информация.

Години по-късно става ясно, че американците са притискали Митеран да се съгласи, тъй като самата обстановка е била много по-сложна. Когато Африка се превръща в бойно поле, Саркис работи като посредник и доставя оръжия през Австралия, заобикаляйки всички възможни санкции на ОН. Ако се чудите как иракските войници са имали униформи, причината отново е този човек – шивачът е Румъния, а униформите струват 280 милиона долара.

Поради тези факти, Саркис често се шегува, че американците са били винаги зад него и никога не са се интересували от продаваните стоки. Това е един от малкото търговци на оръжие, които са ходили с писмено разрешение от Ричърд Никсън за преминаване през най-различни граници. Това кара и арменецът често да заявява, че американците са били готови да продадат и собствените си майки, за да спечелят пари.

Да се споделя такава информация, при това открито в медиите, скоро започва да привлича вниманието на други членове на американския конгрес. Изведнъж се появява човек, който не просто знае как да даде информация, но и да изненада американския данъкоплатец с точна информация за търговия на оръжие.

Саркис бързо се появява като основен свидетел срещу Буш през 1991 г. Преди да докаже, че реално е имал разрешението на САЩ, той влиза в затвор по 6 обвинения. Включително за продажба на 103 хеликоптера и няколко ракетни снаряда от сделка през 1983 г. Една година по-късно плаща глоба от 20 хиляди долара и лежи в затвора 6 години, през 1993 г. има присъда само от 2 години и най-изненадващото е, че никой не знае каква е причината за неговото освобождаване, поне така можем да си мислим, тъй като по това време има доста назряващи военни конфликти по цял свят.

Официална версия на негов адвокат е, че Саркис е дал информация за оръжейна сделка на стойност от 100 милиарда долара, която е успяла да бъде прекъсната в зародиш. Веднъж на свобода, Саркис напуска САЩ и отваря свои офиси във Франция и Йордания. един от най-големите успехи е, че Саркис успява да уреди пратка от 10 хиляди автомата АК-47, които закупува от Източна Германия и Йордания. Официалната му версия е, че оръжието е трябвало да отиде в армията на Перу, но никой не може да потвърди как същите оръжия се използват от партизаните на колумбийската левица – поддържани от американското правителство. Цената за автомат и транспорт били общо 75 долара, а по-късно става ясно, че сделката отново е била реализирана благодарение на ЦРУ.

Саркис би могъл да отврати всеки един човек, който не възприема войната като начин за решаване на проблеми, но ще се изненадате, че това е човек, който няколко пъти е поздравяван от самия Буш – онзи, който го съди и заради който лежи в затвор – за изпращане на помощи в бивша Съветска Армения. Стига се до там, че дори Майка Тереза му благодари за помощта. По време на жестоко земетресение в страната, Саркис изпраща повече от 27 самолета с хуманитарна помощ.

Тъй като в началото говорихме за „Богът на войната“, Саркис наистина е бил вдъхновение за този филм, особено след като е успял да продава оръжие там, където никой друг не е можел. Изведнъж се оказва, че демонът не просто има човешко лице, но може да изиграе картите си така, че да се превърне в един от най-добрите и мили хора на света. В краят на живота си, дори Саркис не знае колко точно пари е спечелил.

Има и още една много важна подробност – никой няма да разбере колко голяма и сериозна е неговата мрежа от действия и как точно се развива в последствие. Известно е, че Саркис има контакти с политици, диктатори и цели парламенти. Индустрията му продължава да съществува, но бъдещите ръководители вече не издават своите тайни толкова лесно и странят сериозно от наличието на камери, медии и журналисти.