Робърт Смолс: Робът, който открадна военен кораб, избяга от Конфедерацията и стана американски конгресмен

Животът на Робърт Смолс е една епична авантюристична история за един неграмотен роб от Южна Каролина, който успява да се освободи и да избяга от Конфедерацията по време на Гражданската война в САЩ. По-късно неговите смели действия и лобиране допринасят за решението на Ейбрахам Линкълн да допусне афро-американците в армията на Съюза. А в рамките на 10 години след бягството си той е избран за член на Конгрес на САЩ.

От чисто и просто собственост на друг човек до един от строителите на нацията, животът на Смолс е колкото интригуващ, толкова и вдъхновяващ.

Старът

През 1839 г. Лидия Пoлайт ражда Робърт Смолс в барака зад дома на нейния господар Джон Х. Маккей в Бофорт, Южна Каролина. Има слухове, че Маккей или синът му може да е бащата на Смолс, но това не се знае със сигурност.

Като дете Смолс е бил третиран по-добре от останалите роби, така че майка му, загрижена, че ще порасне, без да оценява трудностите на робството, се уверява той да види как бичуват робите и как се работи на полето. Маккей го дава под наем за работа на 12-годишна възраст в близкия град Чарлстън, където му плащат само 1 долар на седмица. След няколко години работа на различни места той започва на палубата на памучен транспортен кораб на име Плантър.

Смолс си преминава през различните позиции на кораба, докато не става неофициален лоцман на кораба (моряк, който помага кораба да се прекара през по-трудни места). Като роб не му е позволена титлата кормчията.

Заради естеството на работата си той познава пристанището на Чарлстън по-добре от всеки друг. По-късно ще разчита на това знание, за да се освободи.

Като се има предвид положението му, Смолс успява да спести прилична сума пари и дори да се ожени за прислужница в хотел на име Хана Джоунс, на 17 години. Те имат дъщеря през 1858 г. и син няколко години по-късно, но за съжаление второто им дете почива на двегодишна възраст. Те имат друга дъщеря през 1863 г.

Гражданската война

Гражданската война е един от най-разрушителните периоди в историята на САЩ, но Робърт Смолс успя да се възползва от хаоса.

В началото на войната Плантър и екипажът му са погълнати от Конфедерацията, която го използва като военен транспортен кораб. В тази роля той транспортира войски, оборудване и консумативи, картографира водни пътища и поставя мини.

В началото на войната Съюзът използва много по-големия си флот, за да наложи блокада около южните щати, за да спре търговията и вноса на стоки. Докато Конфедерацията бавно е задушена, Смолс използва това като възможност да избяга.

С годините си отлична служба в пристанището на Чарлстън и на Плантър, той спечелва доверието на своите бели началници от Конфедерацията. Те му позволяват да управлява кораба и оставят кораба в ръцете му, когато е в пристанището.

Бягството на Смолс

В нощта на 12 май 1862 г. офицерите слизат от палубата и оставят Смолс да командва Плантър. Това е неговият шанс!

Той взима съпругата си, двете си деца и редица други роби и тръгва от пристанището към свободата. За да заблуди наблюдателите на Конфедерацията, Смолс си слага сламената шапка на капитана и изпраща правилните кодирани съобщения на два тежко въоръжени контролно-пропускателни пункта. След като е извън обсега на оръжията на Конфедерацията и в открито море, той кара екипажа си да вдигне бял флаг и да се насочи към блокадните кораби на Съюза.

Естествено, корабите на Съюза първоначално са стреснати от Плантатора и за малко да стреля по него, но той успява да ги достигне с мир. След това предава кораба си и целия му ценен товар.

Смолс получава награда от 1500 долара за кораба и неговия товар и бързо се издига до статут на знаменитост на север. Конфедерацията пък поставя награда от 4000 долара на главата му. Сега на север Смолс работи усилено САЩ да позволи на чернокожите войници да се запишат в армията, като лобирането му е важен фактор в решението на Ейбрахам Линкълн да направи това.

Той от тук нататък се бори за Съюза, като говори и за афро-американските войници, където има възможност. С обширните си познания за моретата около Конфедерацията, Смолс е изключително полезен в борбата на Съюза. При особено интензивна битка капитанът на Смолс губи нерви и се скрива на кораба, оставяйки Смолс да поеме командването. Поради това Смолс най-накрая е повишен и става първият чернокож капитан на кораб в историята на САЩ.

Късен живот

Когато войната приключва, Смолс е бригаден генерал и един от най-високоплатените чернокожи войници. Той се завръща в Бофорт и използва приходите си, за да закупи дома, в който е роден, от бившите си господари, които са във финансов колапс след войната.

С войната зад гърба си Смолс става политик като първо е избран в сената на щата Южна Каролина, а след това спечелва място в Камарата на представителите на САЩ. Той също се бори за гражданските права и създава училище за деца от афро-американски произход.

Бившият капитан почива през 1915 г. на 75-годишна възраст.

Върху един паметник на Робърт Смолс е изписано изявление, направено от него самия в младите му години: „Моята раса не се нуждае от специална защита, тъй като историята ни в тази страна доказва, че сме равни на всеки народ навсякъде. Всичко, от което се нуждаем, е равен шанс в битката на живот.“