Олив Оатман – американското момиче с индиански татуировки
През 1850 година група от заселници на щата Илинойс ще тръгнат на запад, за да си осигурят по – добър живот. Сред тях е и семейство, чието изчезване ще остане добре документирано в историята.
В семейството Оатман на 7 септември 1837 година на бял свят се появява момиченце на име Олив Ан Оатман. Тя е едно от седемте деца на Ройс Оатман и Мери Ан. Те са последователи на религията мормонизъм, разкриващо нови християнски учения, включени в “Книгата на Мормон”.
Не се знае много за фамилията, но заради спорове част от мормоните ще се организират да напуснат щатът Илинойс, за да се установят на по – добро място. Към тази група ще се присъединят и Оатман. Само, когато е на 14 години Олив ще потегли със семейството си, желаейки да се засели в щатът Калифорния, заради златната треска. През 1850 година групата мормони ще се насочат на запад, но по пътя се разразяват боеве и караници между пътуващите, което ще ги раздели на две различни групи – едната вървяща през Ню Мексико, а другата през Източна Аризона.
През Аризона потегля точно семейство Оатман заедно с няколко други. 1851 година ще се окаже съдбоносна за фамилията, когато по пътя си са пресрещнати от индианци, принадлежащи на племето Йавапай. Търсещи храна и тютюн, племето се натъква на придвижващите се американци и ги спират. Нещата бързо стават кървави, когато се разяряват боеве между двете групи. Това сражение ще отнеме живота на почти всички членове на семейство Оатман. Събитието ще бъде запомнено като клането на Оатман, в което оцеляват 14-годишната Олив и малката ѝ сестричка на 7 – Мери Ан.
Младите сестри ще бъдат отвлечени от племето Йавапай и ще прекарат няколко години сред тях в неизвестност. След разотиване на похитителите се събужда изгубилият съзнание голям син на семейство Оатман, Лоренцо на 15 години. Момъкът, помислен за мъртъв е оставен да лежи на местопрестъплението и когато възвръща мислите си той потегля към най – близкото американско село, за да докладва случилото се.
През това време малките му сестри ще бъдат подложени на тежък физически труд от индианците като са карани да разнасят тежки кофи с вода, да дигат големи клони за подклаждане на огън и да събират фураж за конете. Този начин на живот ще продължи около година, когато съседно индианско племе, познато като Мохаве идва за размяна на провизии. По време на преговорите младо момиче от племето Мохаве ще забележи двете американски момичета и ще обеди баща си Еспаниол, вожд на племето, да откупят сестрите. За Мери Ан и Олив вождът разменя два коня, зеленчуци и завивки.
Така двете сестри се заселват и живеят редом с племето Мохаве за период от няколко години. За разлика от Йавапай, Мохаве имат дълга история на комуникация с американски и европейски заселници. Оттам животът на Мери Ан и Олив става по – спокоен като двете момичета се запознават с местните. В нито един момент от престоя си с племето, момичетата са насилствено карани да остават, даже са насърчавани, че ако решат да се завърнат сред американците, са добре дошли да го направят по собствена воля.
Олив е особено заинтригувана от традициите и маниерите на племето, наслаждавайки се на живота си там. За разлика от нея, сестра ѝ Мери на няколко пъти ще прояви желание те да напуснат, свикнала с модерната цивилизация, в която е отгледана от бебе.
Техният престой с племето ще продължи няколко години, след които в град Юма ще се разчуе за белите момичета, живеещи сред индианците. Така американците ще влязат в преговор с вождът Еспаниол, който от начало не иска да пусне сестрите, но евентуално се съгласява.
С това през 1856 година Мери Ан и Олив ще се завърнат с кораб в своята съвременна цивилизация. На пристанището ги чакат американски граждани с широко отворени обятия. Когато виждат момичетата забелязват, че Олив гледа с тъжни очи към морето. Освен странното си поведение Олив на лицето си има татуировки, направени със синьо мастило. Оказва се, че тя се привързва особено много към приятелските индианци, видимо от нейното татуирано лице. Тя дори се омъжва за мъж от племето. Със отиването си тя е принудена да го остави.
Въпреки, че няма следи, които да подсказват, че момичетата са били изтезавани през тези години, дълго време Олив ще твърди, че е насилствено татуирана и че са държани против волята си. По нейната версия татуировките на брадичката ѝ са направени без нейно съгласие. При разследване на смисълът на линиите, направени на лицето ѝ се разбира, че те представляват принадлежността към племето като свободен човек, а не като роб.
Въпреки липсата на доказателства, Олив цял живот твърди, че е изтезавана от индианците по незнайна причина. Евентуално тя и сестра ѝ Мери ще разберат, че не са единствените оцелели клането на семейството си. Скоро те ще се съберат с брат си Лоренцо, който дълги години се опитва да ги открие.
Невероятната история на сестрите се разпространява като книга из Щатите, което печели на оцелелите членове на семейство Оатман особена популярност и те ще тръгнат на тур из страната, разказвайки историята си и показвайки татуировките на Олив.
Евентуално през 1860 година Олив, Мери и Лоренцо ще се завърнат и на мястото, откъдето пътешествието на семейството започва първоначално. Там Олив ще се влюби във фермер на име Джон Ферчайлд. Двамата сключват брак и се местят в град Мермън, където Олив ще се опита да се отърси от миналото си.
Олив често излиза на публични места с покрито с воал лице, за да скрие индианските си татуировки. Тя жестоко атакува вербално всеки, който се опита да промени нейната версия за миналото ѝ.
Въпреки, че живее до края на живота си сред американци, Олив не се отърсва напълно от културните навици, които научава от племето Мохаве и често сред бурканите ѝ с подправки се виждат и такива ползвани от индианците. Нейният поглед често се спира за момент и очите ѝ издават тъгата, която изпитва по младите си години с племето. С мъжа си Ферчайлд, Олив няма биологични деца, но двамата решават да осиновят момиченце на име Мери Елизабет. Омъжената Олив прекарва дните си в грижи за осиновената си дъщеря и във вършене на къщна работа. На 20 март 1903 година Олив Ан Оатман почива на 65, надживявайки своят брат Лоренцо с две години.
