Музикални хроники: Сбогуване с неподражаемия Джеф Бек – любимецът на китарните богове
През тази седмица светът загуби един от най-уникалните китаристи, раждали се някога.
Легендарният Джеф Бек си отиде на 78-годишна възраст, но остави толкова много след себе си, че всяко ново поколение китаристи ще има какво да научи от него.
Британецът става известен в групата The Yardbirds през 60-те, където наследява самия Ерик Клептън. Да замениш китарист като Клептън изглежда твърде неблагодарна задача, която неизбежно би завършила с провал, но Бек, препоръчан на групата от приятеля си Джими Пейдж, не просто запълва мястото на Клептън.
Той трансформира The Yardbirds от блус пуристи, повлияни от Бъди Гай и Фреди Кинг, до изпреварила времето си група, насочваща британския рок в нови посоки. Първият сингъл, който Джеф Бек записва с The Yardbirds, е Heart Full of Soul, в който той пресъздава звук, подобен на индийски ситар. Прави го месеци преди Beatles да въведат инструмента в Norwegian Wood, а после и в още техни песни. The Yardbirds се отдалечават от блус корените си, макар че за Бек няма проблем да свири блус – просто предпочита да търси неизследвани територии.
С новаторския си дух той успява да промени китарната музика през 60-те и да въведе похвати, използвани по-късно в хеви метъла, джаз рока и дори пънка.
Китаристът напуска The Yardbirds по язвителен начин и без излишни заобикалки отсича: „Те ме изхвърлиха… майната им“. После музикалният продуцент Мики Мост иска да го превърне в поп звезда и двамата опитват да направят голям хит с песента Hi Ho Silver Lining. Но Бек е твърде революционно настроен за такава кариера и бъдещето му добива очертания с вълнуващия инструментал Beck’s Bolero, записан заедно с Джими Пейдж и Джон Пол Джоунс от Led Zeppelin плюс барабаниста на The Who Кийт Муун. Това си остава една от най-известните мелодии на Бек и се оказва изключително прозорлива за посоката, в която рокът ще поеме след цялата психеделична вълна в края на 60-те.
Когато Джеф Бек издава първия си солов албум Truth, той вече е привлякъл за певец бъдещата звезда Род Стюарт. Звученето на албума наподобява това, с което Led Zeppelin ще направят фурор малко по-късно. Може би групата на Джеф Бек щеше да има съизмерими със Zeppelin успехи, ако не се беше сблъскала с проблеми около задържането на състава. Род Стюарт се разделя с Бек след втория албум Beck-Ola, а опитът да бъде заменен с младия Елтън Джон не стига по-далеч от репетиционното студио.
Не помага и фактът, че фамозният китарист просто не може да стои на едно място в музикално отношение и да затвърди един стил, а постоянно чувства нуждата да експериментира. През годините Бек се колаборира с Guns N’ Roses, Кейт Буш, Роджър Уотърс, Ханс Зимер, Джон Бон Джоуви и още толкова много разнообразни музиканти, че слушателите му свикват да очакват от него всякакви изненади. Единственото гарантирано е, че китарата му ще звучи страхотно – както се случи и в една от най-впечатляващите рок песни на 2022 г., Patient Number 9, дала името на титаничния албум на Ози Озбърн.
С напредването на кариерата си Бек все повече се насочва към инструменталната музика и към това да разгръща неподражаемото си фразиране и звукоизвличане, от което специалистите и ценителите изпадат във възторг. В музиката му просто не са нужни вокали, защото неговата китара е властелин на мелодиите и „пее“ по начин, който не оставя място за друг глас. Джеф Бек се превръща в любимец на китаристите и влиянието му се разпростира до няколко различни поколения. Брайън Мей (Queen), Дейвид Гилмор (Pink Floyd), Слаш (Guns N’ Roses) и Ди Едж (U2) са признавали, че са вдъхновени именно от него. Дори Кърк Хамет от Metallica е разказвал, че се е учил на инструмента, свирейки Let Me Love You на Jeff Beck Group. Джон Фрушанте от Red Hot Chili Peppers пък е слушал Truth като малък и се е чудил откъде Бек вади тези звуци от китарата си. Самият Ерик Клептън не крие изумлението си от човека, наследил го в The Yardbirds: “Той е най-уникалният и най-посветеният китарист”.
През 2009 г. Бек е въведен за втори път в Залата на славата на рокендрола и признава: „Свиря по този начин, защото това ми позволява да измислям възможно най-безумните звуци. Всъщност, ако не нарушавам правилата поне по 10 пъти във всяка песен, значи не си върша работата както трябва“. През последните години Бек свиреше заедно с холивудската звезда Джони Деп, а според някои източници, актьорът е бил до леглото на великия музикант в последните часове преди смъртта му заедно с няколко рок звезди.
Съвместната им работа беше много ценна за Джони Деп и му подейства терапевтично в тежкия период около съдебната битка с Амбър Хърд. Миналата година Деп даже издаде общ албум с Джеф Бек, озаглавен „18“.
Няма как да се учудваме, че албумът беше непредвидим и експериментален – точно каквото продължавахме да очакваме от Джеф Бек, който до последно изнасяше концерти и беше в невероятна форма. Легендата определено никога не изневери на себе си. И за него винаги беше по-важно да е смел, отколкото да бъде комерсиално успешен.
