shareit

Мари Бонапарт – принцесата на Фройд и наследничка на психоанализата

| от |

Мари Бонапарт се ражда на 2 юли 1882 г. Майка ѝ умира само един месец след раждането и детето, както и цялото ѝ състояние се дава на бащата. Израства изключително самотна, много чувствителна и заинтригувана от убийците и екзекуциите. Баща ѝ не присъства като фигура в живота ѝ. Той се е надявал, че точно този брак ще достави необходимия статут в обществото. Вместо това получава състояние и дете, за което не иска да се грижи.

Точно по тази причина малката Бонапарт усеща суровото разочарование и бързо губи единствения си родител като влияние. Възпитанието ѝ е поверено на домашната прислужница, към която много скоро започва да се привързва и да развива фобии. Другият ѝ приятел в живота е малко кученце, с което израства.

На 17-я ѝ рожден ден се организира голям бал, който до някаква степен успява да я накара да се почувства зряла и малко по-оценена. За съжаление тежкото детство оставя своите белези. Хипохондрията започва да я следва навсякъде. Мари отчаяно вярва, че болестите на майка ѝ ще се прехвърлят върху нея. Нуждата да намери отговорите на тези въпроси я насочват към усиленото изучаване на медицина. Основният проблем и допълнителните паник атаки я принуждават да живее като пълен отшелник. Нейният чичо пише в писмо следното:

„Видях Мими за 5 минути. Тя беше облечена в някакви стари женски парцали. Живееше в малка стая без завеси, защото се страхуваше от микробите и не беше запалила камината, защото вярваше, че кислородът нямаше да ѝ стигне. Тя води невъобразим странен живот. Страхът от микробите я превръща в съвсем друг човек. Отказва да бъде в една стая с повече от няколко човека, защото смята, че въздухът е заразен. Страхува се да напуска стаята и има опасения, че навън ще бъде в опасност. Баща ѝ се притеснява, че няма да успее да я омъжи. Прав е, нито един мъж, колкото и търпелив да бъде, няма да преживее тези глупави порядки повече от две седмици. Мими признава, че този живот е болезнен.“

Marie_Bonaparte_(1882-1962)_-_ca_1890-1899_(cropped)

Снимка: By Unknown 1890's French photographer – https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b105014806, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=90867126

Чичото определено е имал трезва преценка, но на сцената се появява ново действащо лице – принц Джордж от Гърция. Мари отказва да се срещне с него и също така не вижда никакъв шанс да задълбочи отношенията си или дори да мисли за брак. Не желае да прекарва времето си в друга страна и предпочита Париж, макар и изобщо да не го опознава, а да предпочита да бъде затворена в своята малка стая и от време на време да се разхожда в имението си – в големите стаи. Отива на празничен обяд от уважение, получава предложение за брак и в следващите 28 дни мисли задълбочено по този казус. В последствие приема.

На 21 ноември 1907 г. става една от важните дами на Гърция. След това пише в дневниците си, че първата брачна нощ е била мъчение, но дамата осъзнавала, че това е единственият начин да има наследници. На 3 декември 1908 г. ражда без упойка един от потенциалните претенденти за трона – принц Питър. На 10 февруари 1910 г. се ражда дъщеря ѝ – Юджийн. След двете деца започва да разказва как се отегчава от своя съпруг, успяла е да преживее няколко афери и започва да страда от фригидност. Оказва се, че не може да изпита оргазъм с мисионерска поза и решава да се бори с това заболяване, залагайки изцяло на модерната медицина.

Пуска първия си научен труд „Размисли върху анатомичните причини за женска фригидност“ с фалшиво име. С измерването на разстоянието между клитора и вагината, Мари допускала, че при жените, чиято физиология разделя двете точки с повече от 2.5 сантиметра ще имат по-сериозни проблеми с изпитването до оргазъм и обратното – тези с по-малка дистанция успяват да изпитат удоволствие от полов контакт значително по-лесно. През 1924 г. преминава няколко операции. Една от тях е именно съкращаването на това разстояние. За жалост резултат няма и процедурата се повтаря. Лекарите установяват, че дамата има цистит, моделират носа ѝ и премахват един белег от тялото ѝ.

Осъзнавайки, че козметичните операции са направени в следствие на някои ментални състояния, Мари побързала да се свържи с доктор Фройд. Среща се с него на 30 септември 1925 г. и доверието между тях се оформя много бързо. Именно Фройд замества бащината фигура в живота ѝ. След няколко срещи Бонапарт започва да се съмнява и да мисли, че нейната фригидност е породено в следствие на хомосексуални влечения, които я карат да съжалява, че никога не е подлагала тази възможност на съмнение и не е експериментирала. Следващата година започва да работи в психиатрична клиника, където наблюдава статуса на всички възможни проблеми, освен своите собствени.

Freud's_ashes_in_Golder's_Green_Columbarium_(cropped)

Вазата е подарък от Мари за Фройд и днес в нея се намира праха на великия психолог и неговата съпруга.

Снимка: By Stephencdickson – https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Freud%27s_ashes_in_Golder%27s_Green_Columbarium.JPG, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=85519538

Само една година по-късно и след особени наблюдения, Мари публикува и първия си научен труд относно психоанализата. През 1937 г. пише на Фройд, че срещата между двамата е най-великият миг на щастие в живота ѝ. Немислимото се случва и през 1938 г. Германия нахлува в Австрия. Именно Мари помага на Фройд да напусне страната и подготвя документите му за бягство. След това продължава да помага на още 200 евреи да избягат от Австрия и допълнително финансира еврейски организации. Фройд умира на 23 септември 1939 г. в Лондон. Мари заминава за погребението. По време на Втората Световна война заминава за Африка и започва да изследва жените, чийто клитори са били изрязани.

В края на живота си започва да практикува като психоаналитик и през 1953 г. е поканена на коронацията на кралица Елизабет II в Лондон. За съжаление не успява да се впечатли особено и предлага на нейния събеседник да си говорят за психоанализа. За нейно най-голямо щастие се оказва, че това е Франсоа Митеран. Двамата не обръщат повече внимание на ритуалите, колкото на науката. Мари Бонапарт се смята за наследничката на Фройд и продължава да развива неговото дело. Издава няколко книги, превежда труда на любимия си психоаналитик на френски и същевременно основава Френският институт по психоанализа. Мари Бонапарт умира от левкемия на 21 септември 1962 г. Кремирана е в Марсилия, а праха ѝ е оставен в гробницата на принц Джордж в Атина.

Заглавна снимка: By the lost gallery – MARIE BONAPARTE PRINCESS GIORGIOS OF GREECE, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41535219

 
 
Коментарите са изключени за Мари Бонапарт – принцесата на Фройд и наследничка на психоанализата

Повече информация Виж всички