„Лошите“ момичета на историята: Олга Киевска – Първата руска светица
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта и бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават войнски качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в прилагането на стратегии в битки.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени, които са обръщали гръб на огнището или балните зали, за да се включат във военните действия. Ще се уверите, че буквално през цялата история има примери за дами, предпочели бойното поле и станали истински bad ass машини.
Християнската агеология разделя светците на осем основни типа. Едни от първите са апостолите (пратеник), учениците на Иисус, които са специално избрани да проповядват Неговото учение. В тази категория, освен 12-те първи последователи на Христос, са включени и още 70 светци, които пряко или по чудодеен път получават мисията да разпространяват новото учение. Особено интересна е една междинна група благословени люде – т.нар равноапостоли. Това са не просто светци, а тези от тях, които имат особен принос за разпространение на християнската вяра. Поради мащаба и светостта на своите начинания, те се считат за равни на самите апостоли, откъдето идва и произходът на понятието. Историята познава само 6 жени, които са били удостоени с тази чест: Мария Магдалена, първомъченица Фекла Иконийска, мъченица Апфия от Колос, императрица Елена, Нина Грузинска и Олга Киевска.
Снимка: By Ivan Akimov – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5718454
Когато обаче се проследи животът й неизменно възниква учудването как при всичките й деяния тя е провъзгласена за светица. На Олга не й е чужда жестокостта и ръцете й са оцапани с кръвта на не един и двама. Дълбоко влюбена в своя съпруг и спътник в живота – княз Игор, тя се отдава на безмилостно отмъщение след ненавременната му кончина. Ранните години на управлението й като регент на Киевска Рус са пример за нейната безпощадност, докато в края на нейната власт княгинята открива смирението и християнската вяра. Тя е първата, която се покръства в новата вяра и макар да не успява да привлече целия народ след себе си, делото й е завършено от нейния внук – княз Владимир I Велики.
Киевска Рус е една от най-големите държави през Средновековието. Територията й се разпростира от Балтийско до Черно море и западните части на дн. Украйна, Русия и Беларус. Династията, която я управлява още от IX в. е тази на Рюриковичи. В историографията има спор дали този род има викингски или славянски произход. Според някои сведения княз Игор е известен още като Ингвар, а Олга е наричана – Хелга. От старо норвежки името на княгинята се превежда като „свята“ и „благословена“.
Въпреки че информация за този период от историята на Киевска Рус черпим от няколко исторически източници за ранния живот на Олга има съвсем оскъдна информация. Самият произход на княгинята е спорен. В „Начална руска летопис“ се споменава само, че тя е родом от град Псков, който е разположен на р. Велика. Пак съгласно същото сведение, тя е представена на Игор от своя родственик –Олег. Произходът на фамилията й вероятно е свързан с варягите т.е. с викингите. Според някои изследователи, въпросният Олег е не кой да е, а Олег Вещий, който е княз на Новгород, наследник на Рюрик. В това тълкувание има известен резон, тъй като с въпросния династичен брак се укрепва съюзът между Киев и Новгород.
Снимка: Автор: Василий Иванович Суриков – [1], Общественное достояние, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3050548
В интернет пространството се срещат и по-крайни интерпретации на произхода на Олга. Съгласно тях тя е българка, внучка на Борис I, вероятно дъщеря на Симеон, която е била добре образована и християнка по вероизповедание още преди да замине за Киевска Рус. Подобно свободно тълкуване на фактите провокира доста въпросителни. Симеон има една дъщеря, която не се споменава по име и тя е предлагана за съпруга на византийския император. Също така Светослав, синът на Олга, води военни походи срещу българите и то по времето, когато княгинята е все още жива. Ако това е бил търсен съюз между България и Киевска Рус, хроникьорите биха го посочили по-ясно и вероятно щяха да обърнат внимание на размера и описанието на зестрата й. Има данни, че Олга се покръства по време на управлението си и това противоречи също на идеята, че е българка-християнка.
Годината на раждане на Олга е неизвестна, но като най-вероятна е наложена 890 г. Съгласно „Начална руска летопис“ тя се омъжва за княз Игор през 903 г., когато вероятно е била на 13 години. Двамата изглежда са се обичали силно, но в изворите се споменава само за едно дете – престолонаследника княз Светослав, който вероятно се ражда през 942 г., когато майка му е на около 50 години. Датите са доста противоречиви. Единственият по-сигурен факт е, че през 945 г., когато Игор умира, Светослав е непълнолетен и майка му става негов регент и княгиня на Киевска Рус. Дали обаче по това време той е невръстно дете или млад юноша не е много ясно.
Снимка: Автор: Фёдор Антонович Бруни – http://dlib.rsl.ru/view.php?path=/rsl01003000000/rsl01003542000/rsl01003542894/rsl01003542894.pdfОчерки событий из российской истории, сочиненные и гравированные профессором живописи Ф. Бруни: С поясн. текстом соч. М. Резвого. – Санкт-Петербург : О-во поощрения художников, 1839, Общественное достояние, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10824993
Годината, през която Олга добива популярност в историческите извори и се появява по-подробна информация за живота й е 945 г. За да финансира своите военни походи, княз Игор започва да събира по-големи трибути от съюзническите си племена. Това са налози, които се дават срещу протекция. Едно от тези племена е това на древляните. Според някои източници те спират да плащат данък на Киевска Рус още през 912 г., когато умира Олег Вещий, но това не обяснява защо Игор решава да потърси своите пари цели 30 години по-късно. Съгласно „Начална руска летопис“ князът напада древляните и получава по насилствен път двойно увеличен данък.
Незнайно защо при завръщането си към дома той решава, че тези пари не са му достатъчно и с част от войската си се връща в тяхната столица – Искоростен (дн. Коростен, Украйна), за да получи още. Тогава съветниците на вожда на древляните – Мал казват, че „ако един вълк се промъкне при овцете, той ще ги отмъкне всичките една по една, освен ако не бъде убит“. Близо до града княз Игор е пресрещнат от древлянски войски и е убит, като след това е погребан в гробница до Искоростен. Според сведенията от Лъв Дякон в неговата „История“, част VI, смъртта на княза е жестока. Той е разчленен по ужасяващ начин като единият му крак е завързан за едно право дърво, а другият – за огънато дърво, след което второто е пуснато и той е разкъсан. Същият хроникьор погрешно вписва, че това е дело не на древляните, а на германците.
След това убийство се случват две неща – една наскърбена съпруга изработва сложен план за отмъщение в няколко степени, а древляните подценяват както любовта на княгинята, така и нейният характер. След жестоката смърт на Игор, Мал решава, че трябва да се ожени за Олга като по този начин той ще стане владетел на Киевска Рус. По това време вдовицата на Игор е провъзгласена за регент на сина си Светослав. Мал изпраща 20 отбрани свои мъже, които да поискат ръката на княгинята. Привидно тя се съгласява да приеме предложението им, но когато ги посреща те са избутани, заедно с лодките им в предварително изкопана яма и ги заравят живи. Според сведенията преди да умрат въпросните мъже отправят молби към Олга, че това е по-жестока смърт от тази на съпруга й, но тя не проявява милост.
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=754466
След този случай княгинята изпраща послание до Мал, че приема предложението му за брак, но иска от него да изпрати най-отбраните си мъже, които да я придружат до Искоростен. Когато въпросните знатни мъже пристигат в Киев, тя ги моли да се изкъпят в нейната баня, преди да ги посрещне официално и когато те влизат там – са изгорени живи. След това, заедно с отбран отряд от свои войници, Олга заминава за Искоростен, като осведомява Мал, че ще почете гроба на съпруга си и ще вдигне траурно пиршество. Когато пристига и е запитана къде са изпратените посланици древляни, тя успокоява всички, че ще дойдат в най-скоро време, съпроводени от неин верен военачалник. По време на последвалото пиршество Олга и мъжете й избиват 5000 души. Отмъщението й обаче не спира до тук.
През 946 г., заедно със сина си, тя оглавява поход срещу древляните. Те се укрепват в Искоростен и тя използва хитра тактика – изпраща гълъби, на чийто крака има привързана торбичка със сяра, които кацат по покривите на къщите в обсадения град и го подпалват. Част от жителите са убити, други са взети като роби. Любопитен е факта, че по време на Втората световна война американците разработват сходен план, но с прилепи, които трябва да подпалват японски градове.
След този войнствен акт, Олга укротява гнева си. От един момент до смъртта си тя управлява заедно със сина си Светослав. Докато той води военните походи, тя се концентрира върху вътрешната политика. Тя също така отглежда внука си – Владимир, който е силно повлиян от идеите и вярванията й. В периода 945-957 г. Олга се покръства в Константинопол. Неин кръстник вероятно става Константин VII Багренородни, а при приемането на християнството тя взима името Елена.
Снимка: Автор: Фёдор Григорьевич Солнцев – Это изображение из цифровой коллекции Нью-Йоркской публичной библиотеки, где имеет цифровой идентификатор (digital ID) 1590675: digitalgallery.nypl.org → digitalcollections.nypl.org, Общественное достояние, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2836460
В този период обществото в Киевска Рус почита езически божества. Светослав не приема изборът на майка си, но и не предприема радикални мерки срещу него. По-обтегнати стават отношенията им, когато Олга изпраща молба до императора на Свещената римска империя – Ото I, съгласно която го моли да изпрати епископи, които да покръстят народа. Светослав е твърдо против това и избива почти цялата делегация. Въпреки това явно противоречие със заповедите му, Олга и Светослав продължават да управляват в синхрон и взаимно уважение. Те се уговарят, че тя ще покръсти когото може и че той няма да преследва християните в своите земи. Княгинята дори има свой личен католически свещеник.
Олга има голям принос във вътрешната политика на Киевска Рус. Тя изгражда нова данъчна система, която е първата подобна в Източна Европа. Олга установява размер на налог, наречен – „полюдя“. Според нейните нареждания се определя кога и колко често трябва да се събира съответния данък. За да се улесни това, земите се разделят на административни райони, във всеки от които е поставен княжески администратор – тиун. Олга също така създава търговски центрове.
През 968 г., докато Светослав е на поход срещу българите, Киев е нападнат от печенегите. Олга е в столицата, заедно с внуците си. Княгинята удържа атаката до завръщането на сина си и неговата армия. Здравето й обаче се влошава. На следващата година Олга издъхва. Светослав позволява тя да бъде погребана съгласно християнския обичай.
Олга не успява да види народа си покръстен, но делото й е не само продължено, но и завършено от обичният й внук – Владимир през 988 г., за което и той е обявен за светец. Шестстотин години след смъртта й православната руска църква я обявява за светица, с което тя става първата удостоена с тази чест в историята на Русия. Нейното дело се почита както от православната, така и от католическата църква. И в двете се отбелязва празникът й – 11 юли. Смята се, че Олга е покровителка както на вдовиците, така и на хората приели нова вяра. Животът на княгинята е като приказка за отмъщение и покаяние. От хладнокръвен убиец, тя става светица.
