Колко интелигентни са били неандерталците?

Наистина ли неандерталците са били глупави същества, които размахват тояги, както внушава наименованието им, с което ние, доста по-хубавите и умни Хомо сапиенс толкова обичаме да се обиждаме?

Това, което знаем със сигурност, е, че неандерталците са едни от най-близките ни роднини – най-ранните техни вкаменелости, с които разполагаме, датират отпреди около 430 000 години. Те са живели заедно с ранния Хомо сапиенс до преди около 40 000 години, когато изчезват. Ранните хора са обвинявани за това тяхното изчезване, въпреки че остава неясно дали това е станало чрез насилие или секс.

Неотдавнашните постижения в палеоантропологията ни дадоха възможност да се запознаем отблизо с вероятната структура на неандерталския мозък. Знаем, че органът е бил приблизително със същия размер или по-голям от човешкия – но с различна форма. Проучване на 32 черепа на съвременни хора и 13 черепа на неандерталци показва, че неандерталците са имали по-големи области от мозъка си, предназначени за зрението; имали са и по-големи очи от съвременните хора. По-големите им тела са изисквали и повече пространство в мозъка за контролиране на движението. Авторите на това изследване предполагат, че това е оставило по-малко когнитивна мощ за извършване на сложни социални процеси, което да ги прави по-малко способни да създават стабилни социални групи.

В един друг анализ се твърди, че голяма част от общоприетите представи за неандерталците идват именно от този тип сравнения, които според тях несправедливо ги сравняват със съвременните хора, а не с други ранни човеци.

Един анализ, който прави по-удачно сравнение на неандерталците с ранните хомо сапиенси, разработва 3D реконструкции на мозъците на двата хоминида. Моделите разкриват, мелкия мозък (cerebellum) в мозъка на неандерталците е по-малък, което може да е намалило техните когнитивни и социални функции.

Тези изследвания правят изводите си на база костите на главата, с които разполагаме. Но биолозите проявят креативност в усилията си да реконструират и самия неандерталски ум. Откриването на проба от неандерталска ДНК в една пещера в Германия улесни този напън.

Скорошно проучване, публикувано в списание Science, извлече неандерталски ген от древни ДНК проби и след това го вмъкна в мозъците на порове и мишки, както и в т. нар. „мини мозък“ органоиди, направени от човешки стволови клетки. В мозъците, засети с неандерталска ДНК, новите клетките се образуват по-бавно по време на развитието, което предполага, че те може да са имали по-нисък когнитивен пик от Хомо сапиенс.

Авторите на последния доклад твърдят, че дори иновативният им подход само загатва за намалената когнитивна функция на неандерталците.