Великите любовни истории: Катрин Деньов – кино-иконата, която винаги е предпочитала да обича вместо да се прави, че обича
Веднъж на сто години се ражда жена, която да съчетава в себе си така щедри количества от красота, харизма, интелект, мистичност, царственост. На 78 тя е все така поразителна и успява магически да озари с присъствието си всяко едно помещение, без значение дали е фоайето на изискан европейски хотел или селски обор. Видът й винаги е безупречен. Обувки на висок ток, обемни обици, диамантен часовник, перфектен грим в златната тоналност, гъсти мигли, подчертаващи натежалия от нега кадифен поглед. Безмилостен, смазващ шик.
Откакто се прочува с участието си във филма от 1964 г. “Шербугрските чадъри”, талантът и лицето на гранд-дамата на френското кино, Катрин Деньов, не престават да вълнуват зрителите по света. Извън живота в токчетата и да влиза в кожата на други жени на екрана, какво друго обича мадам Деньов?
“Освен пушенето? Да видим… Не спортувам. Обичам да ям. През лятото ми харесва да работя в градината, да спя и да пия джинджифилов чай.”
А аз бих добавила, че обявената за най-женствена актриса на всички времена обича и да обича. По нейните си правила – страстно, безапелационно, без преструвки. А кого е обичала през дългия си и вълнуващ живот разберете сега.
Режисьорът, който създаде жената
Невъзможно е да се спомене името на гениалния френски режисьор Роже Вадим, без да го асоциираме с актрисите, които е успял да изстреля в орбитата на славата като например предизвикателната лолитка Бриджит Бардо, която също е и негова съпруга номер едно. И ако някой не е гледал съвместната им творба “И Бог създаде жената” (1956), може да отиде да се застреля. Човекът има шест брака и сума ти извънбрачни връзки, но тази с нашата героиня се откроява особено ярко.
33-годишният Вадим среща 17-годишната Деньов малко след като е приключил втория си брак с датската актриса Анет Стойберг. В началото на 60-те Катрин не е актриса, нито пък иска да бъде – за разлика от сестра й, Франсоаз Дорлеак, която тъкмо е започнала да трупа популярност в кино средите. Въпреки това младият режисьор я намира за интересна и й дава малка роля във филма си “Порок и добродетел”, чийто сюжет е базиран на книгата на Маркиз дьо Сад “Жюстин”. Освен шанс да пробие в киното обаче Вадим й дава и нещо друго – бебе.
Въпреки че Вадим се слави като мъж на много жени, той е съвсем искрен в намерението си да се ожени за Катрин и да й бъде верен…доколкото му е възможно. Обаче буквално в деня преди сватбата се случва нещо, което съсипва събитието и двамата така и не се венчават. Бившата съпруга Анет Стойберг започва злостен шантаж по адрес на Вадим и го заплашва, че очите му повече няма да видят общата им дъщеря. Скандалът е голям, но изглежда не успява да помрачи отношенията между влюбените, защото през лятото на 63-а се ражда синът им, Кристиян.
И после, само шест месеца след щастливото събитие, двамата се разделят.
Всички се питат защо. А отговорът е ясен: изневерите на Вадим. Когато таблоидите подхващат новината, че режисьорът има връзка с американската актриса Джейн Фонда, Катрин не издържа и си тръгва, без да даде втори шанс на любимия. Счупеното, казва тя, си е счупено и не може да се поправи.
Вече не сме женени, така че можем да сме любовници
Има актриси, като Елизабет Тейлър например, които просто не могат да спрат да се омъжват и развеждат. Но има и такива като Катрин Деньов, които спират с браковете още след първия провален такъв. За нея той е с британския фотограф Дейвид Бейли. Двамата се женят през 1965 г в Лондон, а кумове на сватбата им са сестрата Франсоаз и … Мик Джагър. Булката се изправя пред олтара, облечена в нетрадиционна за случая малка черна рокля. Сякаш е предчувствала, че бракът няма да го бъде дълго и скоро ще му правят погребение!
Така и става. Развеждат се след няма и две години. Причината според Бейли е повече от прозаична: “Тя постоянно беше в Париж, аз – в Лондон. Просто се отчуждихме. Веднъж ми звъни и ми казва: ‘Бейли, чудесна новина.’ Kaква новина, питам аз. ‘От днес сме разведени.’ И кое му е чудесното? ‘Е как кое – вече можем да бъдем любовници!’
Самата Деньов не може да си обясни защо изобщо се е омъжила за Бейли.
“Не знам какво ме беше прихванало, че се омъжих за фотографа. Сигурно е било внезапно хрумване, импулс някакъв, не знам…”
Деньов повече не се поддава на “импулса” да се жени. Твърди, че в това отношение е като майка си, която, дори прехвърлила столетие, предпочита да живее сама, защото не иска да бъде зависима от никого.
Un amore grande, ma impossibile[1]
Още в началото на връзката й с любимеца на италианската публика, Марчело Мастрояни, е ясно като бял ден, че между тях няма как да се получи. Най-малкото защото по всички параграфи характерите им се разминават като бързи влакове. Тя я безгрижна, пълна с енергия, даже хиперактивна на моменти. Той е ленив, спокоен и… много женен! Единственото, което ги свързва, е любовта към свободата и живота. В хорските очи те са най-страхотната двойка на 70-те. Въпреки че изневярата му е на първите страници на всички таблоиди, Мастрояни, като всеки консервативен италиански католик, не намира за необходимо, нито пък за правилно да се разведе с жена си, Флора Карабела.
Разбира се, че осъзнава, че е сгафил колосално и дори често се самообвинява публично, че постъпва като страхливец, задето не може да събере сили да напусне съпругата си, но в следващия момент се е и самооправдава: “Просто исках всички да са щастливи.” Обаче нито Деньов е щастлива, нито пък Флора. За французойката той е любовта на живота й, а за Флора – долно, лъжливо прасе, на което не му стиска да се разведе с нея. И отгоре на всичко има наглостта да й съобщи, че с любовницата му чакат дете!
Киара се ражда през 1972 г. Тя определено е искано дете, най-вече от Марчело. Дори след раздялата с майка й през 75-а той продължава да е неотлъчно до дъщеря си, да я обгрижва и да я обича.
Деньов и Мастрояни остават най-близки приятели до смъртта на актьора през 1996 г.
Пълна къща
След кратка връзка с агента си, Бертран де Лаби, Деньов се залюбва с френския журналист и телевизионер Пиер Лескюр. Заедно са необичайно дълъг за нея период – цели осем години, между 1983-а и 1991-а. В телевизионно интервю от миналата година Лескюр разказва за тези години с носталгия и радост: “Освен че имах щастието да общувам с тази невероятна актриса с най-внушителната филмография в историята на френското кино, не бях срещал някой така здраво вкопчил се в живота като нея. За катрин приятелите и семейството са най-важни. Живеейки с нея, беше като да живея с цялото й семейство и с всичко, което е животът й извън киното.”
Също както Мастрояни, и Лескюр остава част от най-близкия й приятелски кръг.
И тук списъкът свършва. Не че и след 91-а не е имало мъже, които са черпили с пълни шепи от заразителната joie de vivre, радост от живота, на актрисата.Просто не си заслужава да се споменават любови, които не влизат в графата “Най-големите”.
И днес Катрин Деньов продължава да се снима активно. По време на снимките на последния си филм, “De son vivant”, актрисата претърпява исхемичен инсулт, от който, за щастие, успява бързо да се възстанови, без каквито и да е нежелани последици. ”De son vivant” има голям успех на фестивала в Кан през миналата година, а Беноа Мажимел печели награди “Сезар”и “Люмиер” за ролята си на нелечимо болен мъж.
Що се отнася до децата на Деньов, и двамата отдавна са поели по нейния път. 59-годишният Кристиян Вадим е актьор със завидна филмография зад гърба си. А съм сигурна, че няма киноман, който да не е чувал за Киара Мастрояни. През 1993 г. тя печели “Сезар” за едва първата си роля в “Моят любим сезон”, в който си партнира с майка си. На следващата година играе асистентка на Ким Бейсингър в култовия филм на Робърт Олтман “Прет-а-порте” и оттогава кариерата й върви все нагоре.
И преди да затворя тази глава от, надявам се, любимата ви рубрика, позволете ми да завърша с още един съвсем скорошен цитат от интервю с нашата героиня.
“Питате ме какви мъже харесвам? Предпочитам чувствителни мъже, които не се страхуват да показват емоционалната си страна. Между другото, не вярвам на разните там психолози, нито в тяхната способност да помагат на хората. Вярвам обаче, че всеки човек има нужда от няколко добри, верни приятели, пред които да може свободно да показва слабост. Имам такива приятели. Малко са, но когато и да говоря с тях, моментално ми става по-леко на душата.”
[1] Една голяма, но невъзможна любов (ит.)
