Какво крие Евангелието на Юда и защо точно той е предателят
Юда Искариотски е една от най-великите форми на злото, представяни някога от църквата. Името му често е синоним на предателството, а 30-те сребърника продължават да символизират един от най-големите възможни грехове, описвани в Библията. Интересен факт е, че до голяма степен Юда присъства единствено и само в миговете, когато Исус събира за последно своите ученици на прословутата тайна вечеря. Освен това има редица историци, които се съмняват изобщо в съществуването му.
Дълго време учените не могат да открият независимо доказателство за неговото съществуване извън Новия завет. В Евангелието на Матей, Лука и Йоан се разказва много подробно за предателството, но липсва информация откъде е, кога е роден, къде умира, кое е неговото семейство и много други. Не е известна и причината за предателството. Според Матей в 26:14 и съответно в 26:47, Юда заявява, че ще извърши предателството, а след това обещава да целуне Исус, за да може пазачите да го разпознаят. Исус отвръща единствено и само „Направи това, за което си дошъл, приятелю.“.
В нито едно Евангелие не се обяснява защо е била необходима целувката. Разкритията идват с друг интересен текст, открит през 1910 г. от селяни, които копаели до манастир близо до село Ал Хамули в пустинята на Египет. Автор на въпросният скрипт е Свети Кирил от Йерусалим. Въпросният текст е закупен от Дж. П. Морган и е изложен в личния му музей. Липсва всякакво потвърждение за каквато и да е автентичност и най-вероятно може дори да не се разглежда като автентичен. Свети Кирил от Йерусалим допълва по интересен начин целия образ на Исус. Текстът е написан на коптстки език – последната фаза от развитието на древния египетски език.
Снимка: By Anonymous, Greek – http://adefeatedman.blogspot.com/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9710676
Познанията за него са изключително малко, а самият документ, който е на повече от 1200 години, не е в най-доброто възможно състония, за да бъде достъпен или по-точно разчетен. Свети Кирил споделя, че Юда трябвало да маркира Исус с целувка, защото божият син можел да сменя своята форма и в един момент да бъде млад, в друг да бъде стар, а това качество затруднявало мнозина. Липсва повече информация как точно се е променял и кога е прилагал това умение, но целувката се оказала най-доброто решение за Юда.
Трябва да добавим и още една подробност, учените напомнят на всички изследователи, че макар и Библията да се канонизира през IV-V век, това не означава, че около нея не се носят легенди и не разказват допълнителни магически истории. Роел ван ден Брук е холандски професор по религиозна история и като такъв смята, че Свети Кирил е по-скоро самозванец и подхожда към него с особен скептицизъм. Дори и тази история да се различава от истината и да влиза в пряк конфликт в Библията, дава и една интересна гледна точка.
Нека не забравяме, че символиката зад прословутото число 666 има също своето адекватно обяснение. Снимка на открития текст или поне на страница от него, можем да видим тук, но това не е единственото откритие, което е успяло да изненада религиозните професори през последните години. В Евангелието на Йоан е описано как Исус е казал на Юда да прави това, което ще прави по-бързо.
Дори фамилията на предателя – Искариот в буквален превод от латински означава „убиец“ – „sicarius“. Самият Юда не получава каквато и да е положителна черта. Той бил известен крадец и съответно ковчезник на апостолите – също конфликт, който подчертава неговата страст към парите. Фамилията му го свързва с така нареченото радикално еврейско движение на Зилотите, властващи през I век. Същите искали да се изправят срещу римляните и историкът Йосиф Флавий пише в своите архиви, че именно зилотите предложили на Исус да влезе в града и да прогони римляните, като те самите предлагат да го последват навсякъде.
Тук идва и следващата спекулация относно предателството. То е по-скоро изпитание на самите зилоти, които отчаяно търсели доказателство, че пред тях стои следващият месия. Конфликтът идва от древногръцките преводи, където в частта с тайната вечеря се използва думата „paradidomei“, която означава „предателство“. Някои историци отказват да разглеждат този акт като предателство, а като изпитание, с което Исус може да докаже, че наистина притежава божия сила. И ако историята може да стане още малко по-объркана, учените откриват изгубеното Евангелие на Юда през 2006 г. като анализът показва, че е било писано някъде през 180 г. сл. Хр.
Снимка: By WolfgangRieger – The Gospel of Judas. Critical Edition. Washington 2007, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5993036
Избраният език е отново коптски и разкрива една по-радикална промяна в ролите. Юда не е описван като злодей или предател, а като лоялен слуга на своя господар. През 1978 г. иманяри търсят съкровища в планинска пещера в Среден Египет. Там попадат на въпросната книга. Понеже изглеждала достатъчно стара, господата предпочели да я продадат и с това започва 23-годишното ѝ пътешествие от колекционер в колекционер, гарантирайки пълно влошаване на цялото ѝ състояние. В последствие някои от страниците се разпадат при докосване и следват 5 години реставрация. Редица пасажи не могат да бъдат прочетени, което е още една загуба за човечеството, но именно там се откриват и някои интересни пасажи въпросното Евангелие.
Експертите смятат, че написаният текст, кратката и скромна история на Юда е в най-точно съчетание с виждането на гностицистите – религиозно движение с различни вярвания, фокусирани най-вече върху знанието като начин за достигане на рая. В самото Евангелие се смята, че Юда не е предател. Христос не се разглежда като смъртен а като божествена сила, следователно не е извършено нито предателство, нито убийство. Там се разкрива и друго твърдение, в което Исус моли Юда да го освободи от тази човешка форма, за да може да напусне земята. Интересен е и самият образ на Исус.
Не е описван като най-благороден и смирен човек, а като някой, който често проявява различни и по-радикални виждания. Той често казвал на учениците си, че са странници и непознати. Изгубените страници не могат да разкрият допълнителна информация, но дори сътворението на света е представено по-различно от това, което човек би открил в Новия завет. За създаването на всичко бил изпратен ангел, който създал хиляди други ангели и с тяхна помощ е завършен познатия свят. Официалната позиция на църквата спрямо гностиците е, че са еретици и техните вярвания не трябва да се взимат под внимание.
До този момент е ясно, че дори религията може да се използва като символ на власт и контрол. В последните години се появяват дори по-сериозни анализи на фигури като Мария-Магдалена и за редица католици, тя не трябва и не бива да се разглежда като леката жена. Самият Юда Искариотски най-често се свързва като негативното лице на евреите и като неверникът-предател. Самото Евангелие на Юда успява да се появи дори в телевизонно предаване, като мнозина напомнят, че точно то ще доведе до криза във вярванията. В това откритие можем да намерим интересни критики и всички те идват с любезното съдействие на коптския език.
Снимка: By Giotto di Bondone – http://geoffwren.blogs.com/photos/museum/kiss_of_judas.html ] [dead link], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=94630
В първоначалната версия и разглеждане на документа се смята, че Исус обещал на Юда да стигне до Рая, но ще трябва да плати много висока цена. Допълнителният преглед обаче създава нови конфликти. Вторият превод твърди точно обратното – Юда няма да стигне до райските порти. Следователно някои професори задават и въпроса: ако Юда е светец и върши услуга, тогава защо накрая ще му бъде отказана наградата? И така, мистериите и липсата на повече информация не позволява на човек да разбере пълната картина, но пък поне дава правилната посока за онези, които искат да преследват истината. Коптският език не е особено лесен за разчитане и тълкуване, а това допълнително затруднява превода и затвърждава мистиката около тази библейска фигура.
Нещо повече, тепърва ще се разглеждат и други интересни открития по тази линия, но на финалът не трябва да забравяме, че вярата е нещо свещено и лично, позволяваща на всеки да избира в кого и какво да се довери. Нито една религия не може да се нарече съвършена, но за всеки може да е свята. Този текст няма за цел да критикува която и да е религия, както и да променя гледни точки. Единствената му основна функция е да запознава читателите с повече информация и факти относно някои по-интересни мистерии и въпроси, останали без отговор до този момент.
Заглавна снимка: By Carl Bloch – http://www.carlbloch.org/The-Last-Supper.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10115340
