Деокхи – Последната принцеса на Корея
Принцеса Деокхи се ражда през последните години на династията Чосон. Още като малко дете е принудена да се премести в Япония, докато родната й страна Корея попада във владенията на японската империя. Всички лоши преживявания през живота й по-късно довеждат до редица психични проблеми, които бавно рушат здравето й.
Момичето останало в историята като Деокхи всъщност не е кръстено след раждането си в двореца Чангдеок на 25 май 1912 година. Дъщеря е на корейският император Гонджонг и една от незаконните му съпруги на име Йанг Гуи-ин. Отначало владетелят се държи с детето си с пренебрежение, но скоро това ще се промени. Бавно, но сигурно малката Деокхи си проправя път към сърцето на баща си, който в последствие започва да се привързва към нея. На 5 години официално я признава като част от кралското семейство и я кръщава. За жалост принцесата израства в период на бурни промени. Още от основаването си през 1392 година Царство Корея се управлява от династията Чосон. Изолирана и откъсната от външният свят монархията процъфтява по свой собствен начин, но 19 век носи нови предизвикателства. Великите западни сили като Европа и Америка постепенно увеличават влиянието си в Далечния изток и представят нови култури, изобретения и различни държавни устройства на местните жители.
Още от началото на 50-те години на 20 век Япония усеща навлизането на Съединените щати, Франция и Британия, които насилствено си проправят път към държавата, за да могат да търгуват с нея. По това време Корея се превръща в център на вниманието за околните държави. Японската империя претърпява бърза модернизация и си набелязва за цел Корейския полуостров. Под управлението на императрица Мин, жената на Годжунг, страната жестоко се бори срещу японските и чуждестранни намеси. През 1910 година Япония успява да завладее Корея и с това императорът е принуден да абдикира, въпреки че му е позволено да запази титлата си. От този момент кралското семейство губи властта си над държавата. Тази външна намеса в политиката на страната ще преобърне и живота на малката принцеса завинаги. Въпреки че Годжунг има много деца, някои от тях умират много млади, което прави Деокхи най-възрастната сред тях по това време. Това създава затруднения за бившият владетел, който знае че дъщеря му ще бъде използвана като пионка в ръцете на японците, когато порасне и не може да позволи такова нещо да се случи.
За да предотврати тежката й съдба да бъде изпратена надалеч в Япония през 1919 година прави опит да я омъжи за Кам Дженг-хан, племенник на един от висшите дворцови сановници в Сеул, Ким Хунгджин. Ако успее да сключи брак с корейският дипломат това ще може да й позволи да остане в Корея. Усещайки какво прави Гонджунг японските власти отказват да признаят съюза и отменят сватбата. Само дни след това бившият император умира на 21 януари, което е странно, защото мъжът не страда от болести, които да са довели до внезапният му край. Затова се смята от много историци, че японците имат пръст във внезапната смърт на владетеля. Сега без най-големият си закрилник Деокхи е изцяло под контрола на врага, дори и майка й да е все още жива. За момента обаче живота й продължава, както обикновено и е записана в училището Хинодае в корейската столица, но скоро това ежедневие ще бъде прекъснато.
Японските власти се опитват да отстранят всяка една възможност за въстание в страната и заради това принцесата е ескортирана извън родният си дом и изпратена в Токио, където продължава обучението си в училище Гакушуин. За живота си в страната на изгряващото слънце няма особени детайли, но е известно че за кратко време й е позволено да се завърне в Корея през 1930 година за да присъства на погребението на майка си. Това е една от тежките загуби в живота й, които ще окажат влияние на психичното й здраве. Когато се завръща в японската столица започва да сумнамбулства и да се държи особено. В последствие е диагностицирана с деменция – медицински термин, който се използва за почти всички психични болести на времето. Вярва се, че всъщност принцесата е страдала от шизофрения, заради честите си епизоди на психоза.
По това време е определен бъдещият съпруг на Деокхи одобрен от японският император Тайшо, граф Со Такеюки. Младият момък е син на престижното семейство Со, което управлява островите Тсушима и Хошу вече седем века. Има и добра причина за този избор, тъй като близостта на фамилията до Корея позволява продължителна връзка между двете нации през годините. Сватбата на двойката се състои на остров Тсушима на 8 май 1931 година. За жалост след съюзът им състоянието на Деокхи се влошава, но не заради Такеюши. Графът се оказва любящ съпруг, който истински уважава принцесата и скоро на двамата им се ражда дъщеричка на име Масае. Въпреки че новото семейство е щастливо психичното състояние на бившата принцеса се влошава до степен, в която се налага да бъде приета в психиатрична болница, където прекарва по-голямата част от Втората световна война.
По това време граф Со я подкрепя, докато същевременно се опитва да подобри тежката финансова ситуация на семейството си. Дори и бракът им да е базиран на политически игри двамата изпитват истински чувства един към друг като доказателство за това са поемите, които Такеюши посвещава на жена си. Въпреки това тяхното съжителство ще приключи с развод, когато се слага край на войната, както и на Империя Япония. С това Корея успява да извоюва независимостта си и Деокхи ще може най-после да се прибере на родна земя.
Най-голямата трагедия за двамата родители е, когато дъщеря им изчезва безследно, оставяйки след себе си предсмъртно писмо. Когато Масае не се завръща повече се предполага, че е отнела живота си. В последствие Деокхи е наистина съкрушена от случилото се и здравословното й състояние се влошава. Бившата принцеса прекарва остатъка от живота си в родният дом, двореца Чангдеок, който сега е резиденция за всичките членове на кралското семейство. Там пребивава със снаха си И Банджа и доведеният си племенник И Ку, внук на Гонджонг, който е последният наследник на династия Чосон.
Дълго време Деокхи прекарва в Националната университетска болница в Сеул, заради лошото си здравословно състояние. Въпреки всичките си здравословни проблеми живее още три десетилетия, надживявайки всичките си братя и сестри. В годините преди смъртта си на 21 април 1989 година страда от афазия – заболяване, което пречи на болният да говори или да разбира чуждата реч. На остров Тсушима е издигнат паметник в чест на съжителството между Деокхи и Со.
