Ако СССР никога не беше превземал България
Царство България съществува до 9 септември 1944 г. До този момент, страната ни, която по думите на хората, имащи честта да живеят в 3-те режима, продължава да се смята за една от най-добрите, които сме имали. Въпреки всички гигантски трусове, въпреки вмешателството в нашата политика и опитите на Руската империя, а по-късно и на СССР, страната ни балансира между всички форми на злото, опитвайки се да излезе чиста от една от най-жестоките войни, които човечеството някога е виждало.
СССР променя и покорява България за десетилетия наред, диктувайки политиката, унищожавайки всеки един потенциален опонент и налагайки диктатура, която има за цел единствено да поклони България и да гарантира послушание. Реално трябва да разберем, че нашата страна спира да съществува след 9 септември и спуснатите парашутисти поемат контрола, водейки държавата до още няколко национални катастрофи, които ни костват златния резерв цели няколко пъти. В такива турболентни времена е тъжно да си спомним, че западът партнира със Сталин, защото няма друг полезен ход и рецептата „Да се избере по-голямото зло пред едно особено зло!“, практически обрича всеки българин с имот и интелект на сигурна смърт.
Трябва да приемем, че Царство България е била апетитна хапка за Руската империя от самото начало. Разказвали сме как точно е можела да изглежда страната ни, ако Руската империя нямаше апетити за Черно море и Босфора, то определено освобождението на България е можело да се случи някъде в зората на XX век. Нека обаче да обърнем внимание на някои от основните факти, когато става въпрос за навлизането на СССР в българските граници. До това решение се стига на поредната конференция между Чърчил, Сталин и Трюман. Именно там се посочва, че влиянието на запада в Гърция ще е мащабен, но влиянието на СССР в България и страните около нея, практически ще бъде унищожителен.
Преди да се опитаме да нарисуваме една особено добра картина на действие, първо трябва да се запознаем с особените факти. СССР обявява война на България, преди да премине границите ѝ. До този момент България не е воювала с никого на голямата карта и практически не е водела активни военни действия, а само се е защитавала. До този момент не е изпратен един евреин в концлагер, не е изпратен и един войник на Източния фронт. България отказва исканията на Нацистка Германия, бори се срещу армия от партизани, които забележете, не се опитват по никакъв начин да се борят с немския окупатор, а изпълнява функциите на шайка престъпници и убийци, които се стремят да забогатеят и се крият от властта.
Трябва да приемем, че българският партизанин, описан изцяло от американски разузнавачи, пристигащи тук с идеята да подпомогнат съпротивата, ясно осъзнават, че въпросните кадри не са просто бойци за свобода и анти-фашисти, а група бандити, които до голяма степен са поклонени или промити директно от режима на Сталин. В тези странни периоди ще открием, че именно лица като терориста Никола Вапцаров, превърнат по-късно в мъченик от СССР и Комунистическа България, чийто книги са издавани в света единствено срещу инвестицията от милиони британски лири, изпълнява много активно своята функция, вярвайки, че е Душко Попов или някой друг радетел за свобода.
Осъждайки режима на Германия и греховете, които нанася на света, не можем да игнорираме факта, че докато се водим миролюбивите съюзници по принуда – Югославия е превзета точно за 5 дена, когато решава да се опълчи на немското оръжие – никога не сме били активни поддръжници на режима на Хитлер. Не случайно и до днес една от най-показателните снимки за този период е на Борис III, направена по време на Олимпийските игри в Берлин. Единствено българският цар не прави нацисткия поздрав. Реално погледнато, това е най-силната позиция на Царство България.
В този момент страната ни е 10-тата икономическа сила в Европа, разполага с български златен лев и практически няма никаква причина да води партизанска война, особено след като по думите на самата руска агентура, няма как да се повиши напрежението, защото икономиката е достатъчно силна, за да предложи достатъчно стоки от първа необходимост, включително и луксозни такива. Не трябва да се изненадваме, че още от самото начало, дори и след освобождението, няма европейска сила, която да не изпитва заплахата на България.
Балканската война го доказва, особено след като страна на 10-20 години успява да прегази скорошния си поробител. Преди да успее да се превърне в балкански фактор, добрите стари руски другари и освободители активират своите клетки в Гърция и Сърбия, осъзнавайки, че скоро пъпната връв на Балканите ще бъде скъсана. Нека го приемем така, до 1944 г. България има еднаква и дори малко по-силна икономика от Норвегия.
Не трябва да забравяме, че броят на специалисти, както във военното дело, така и в изследователските звена, е впечатляващо. Ако изобщо имате съмнение, че страната ни е стояла от грешната страна на историята, при това няколко пъти, нека обърнем внимание на основните факти. Българин е този, който успява да разработи военната авио индустрия на САЩ през Втората Световна война. Асен Йорданов заминава за САЩ и по-късно пише писмо на Борис III с разрешение да остане в САЩ и да учи за авио инженер, като до днес точно това име е от особено значение за американската история. Лица като Джон Атанасов успяват не просто да създадат първия компютър, но реално прекарват цялото си време в разработката на нови системи за американската морска флота.
Други интересни кадри, които до някаква степен се опитват да подчертаят българската следа, включително в Харвард, са лица като Стоян Ватралски, който не само завършва въпросното учебно заведение, но пише химн за дипломирането, който и до днес се изпълнява на всяко завършване на студенти в степен бакалавър. Интересно е, че точно тази България е на върха на своето икономическо присъствие. По това време страната ни разполага с частна собственост, специалисти, които бързат да завършват в чужбина, достойно царско семейство, което не просто демонстрира своята загриженост за гражданите си, но дори показва единствено и патриотизъм, който няма нищо общо с днешния.
Борис III е толкова мистична фигура, че има една особена софийска история на три дами, които се разхождали в късната вечер по булевард България, логично е, че същият не е бил завършен и не в този вид, който познаваме днес. Но историята разказва, че по тихия път, докато дамите се разхождали, една от малкото коли в София отбили, шофьорът отворил вратата, от нея излиза Борис III и предлага на непознатите жени да ги закара до там, докъдето искат, поради простата причина, че таксита липсват.
Това показва онзи владетел, от когото някога сме имали нужда. Борис III наследява короната от тръни на баща си и понася всички възможни грехове, но винаги запазва българския интерес и изпълнява най-важното си обещание, докато България е под негово управление, нито една жена няма да сложи черна забрадка. Точно по тази причина и немското Гестапо го нарича – Борис Лисицата. Те са знаели много категорично, че когато войната обърне своя ход, първото предателство ще бъде именно на българския владетел.
Ако говорим за български постижения преди и по време на Втората Световна война, не трябва да забравяме и съществуването на родната компания „Тулан“. Създадена от Светозар Пренеров, това е българска радио компания, която не само успешно успява да засрами големи компании като Philips, но и бързо започва да предлага иновации като радио в кола, единствената причина да не сме първи в тази иновация, до днес е ясно, че Фердинанд е първият човек, който поръчва автомобил с пепелник, но Пренеров е на път да постави радио в средностатистическия автомобил.
Това е образът на България от последните ѝ години на съществуване. Това е страна, която има своята история, има своята идеология, многократно отваря своите граници за българи от Македония, многократно се противопоставя на Хитлер и неговата хунта, но същевременно трябва да се бори с шайка престъпници, известни като партизани, слугуващи на чужда държава.
Нека приемем, че България, по примера на страни като Франция или Великобритания, нямат честта да се срещнат някога с Русия, както казва самият Раковски:
„Познахте ли се какво значи Русия? Един път проливахме кръв, сега пак ви носим наготово съединението, а вие, първишвци, само печелите парички и викате „урра“. А братушките цънфали и не завързали. С турена на гърдите ръка, с тяло прегънато като въпросителна, хилят се като заклани и казват: „благодарим на Ваше Високоблагородие, ние сме ваши деца, Русия ни е майка. Колкото Ваше Високоблагородие сте повече в България, толкова по-много се обажда и наший алъш-вериш.“
Да приемем за миг, че нашата територия е далече от руско влияние и обществото, както и нашите владетели, не успяват да бъдат отровени от идеологията на един болен човек като Ленин, доразвита от един побеснял дявол като Сталин. Нека си представим за миг, че това, което имаме, включвайки личности като Иван Иванов – кметът на София и един от най-големите хидроинженери в Европа, който по някакви мистични съветски причини се озовава в затвора, Юрий Захарчук – руски бежанец и основател на Българската пожарна команда, както и много други.
Нека за миг да си представим, че всички тези хора, от генерал Луков до Иван Иванов и дори Борис III, продължават да живеят и стоят далече от руската проказа, която до днес наричаме комунизъм. Дали изобщо щяхме да имаме още три финансови катастрофи, за които да бъдем принудени да се сбогуваме със златния си резерв. Дали изобщо бихме имали нужда от създаването на градове катo Димитровград. Един от огромните проблеми на България е, че винаги е била смятана за колония на Русия. И до днес точно това поведение е останало и лесно може да бъде установено след разговор или дебат с русофили, които логично играят ролята на българофили.
Нека ви попитаме, ако България, като 10-та икономическа сила в Европа, приемаща немски мигранти на територията си, радваща се на патриотизъм, научни постижения и достатъчно специалисти в почти всяка една сфера. Ако бяхме далече от тази насилница Русия, тогава най-вероятно щяхме да се възползваме от качества като европейски и световни специалисти, можехме да имаме достатъчно добре развит патриотичен дух, който няма нищо общо с днешния такъв и дори да се радваме на 6-та автокефална църква, която най-вероятно нямаше да се намира точно до тоалетните на едно от най-свещените места в историята на Християнството.
Нека си представим същата българска любов и патриотизъм, в които човек наистина вярва, в националното обединение и факта, че никой не се опитва да налага външната си политика за свои собствени облаги. При една експанзия, която светът нарича „Българското икономическо чудо“, можеше да продължи, можеше да се радваме на интелигенция, която е поставила основите на своето образование на запад, все пак да не забравяме, че Асен Йорданов е българинът, който отказва на Едисън да работи по проект за създаването на хеликоптер, поради простата причина, че вече е работил по същия проект за американското ВВС.
Единствената причина Йорданов да не се прибира в България е, че Борис III умира, а след това СССР превзема България и подчинява на своя болен режим. Нека приемаме, че преди 9 септември 1944 г. страната ни е икономическо и световно чудо в развитието на икономиката, армията и културата. След избиването на интелигенцията, отнемането на частната собственост, натирването на едно цяло поколение в така наречените хрушчовки или панелни апартаменти, България просто започва да потъва.
Без история, без своите национални герои, без постижения, но за сметка на това с подхранване на етническа омраза и още много други стари похвати. И десетилетия наред живеем в подчинение, повтаряйки отново и отново мантрата, че Русия е била тази, която е подала ръка в най-мрачния ни час, а истината е, че същата страна е побързала да ни стъпква във всеки един момент, когато има възможност. Ако не вярвате на нас, попитайте Раковски, Левски и Ботев. Тяхното мнение поне е меродавно!
