Аймо Койвунен – финладският войник, който отказа да замръзне

Втората световна война e пълна с човешки трагедии и показва до каква степен човек може да падне духовно и морално, за да победи. Но вместо да се натъжаваме с вече доста трудни времена глобално, нека днес да разгледаме чудатото приключение на Аймо Койвунен през замръзналата и покрита със сняг гора и да се начудим на какво е способен човек, за да оцелее непростимите студове.

Аймо Алан Койвунен е роден през 17 октомври 1917 година в град на име Аластаро. Детайлите от неговото детство са мъгливи, но е известно, че от малко момче е имал мечти да стане войник и войник той става. Приет е във Финландската армия през 1939 към началото на Втората световна война. По това време се води ожесточена война със Съветският съюз и положението ставало сериозно. Аймо бил един от много войници, нагърбени със задачата да защитават страната от Червената армия. Той бил назначен да патрулира заедно с екип от други финландски войници, но биват разгромени от руснаците и били принудени да се разделят. Дълги часове изплашеният Аймо се придвижвал през смразяващите зимни гори до умора. За негово щастие той носел в себе си хапчетата на екипа си. Тези хапчета на име Первитин били метамфетамин. Тази дрога е опасна за човека, но за времето била стандартна практика на бойното поле, за да надъхва изтощените войски. Без да се замисля Аймо нагълтал всичките хапчета, които притежавал, за да събере достатъчно енергия да продължи по пътя си. Дневната препоръчителна доза била по едно хапче, но в паниката изсипал цялото съдържание на кутията. След кратко време от около няколко минути ефектът на дрогата почнал да действа и младият войник започнал най – странното приключение на живота си. 

Първоначално той припаднал от голямата доза, но когато се събудил започнал да халюцинира. Гледката пред него се сливала. Той не знаел накъде отива, но продължавал неуморно напред. Без други провизии и оръжия той разчитал единствено на това да бъде по – бърз от врага си. По пътя си той изгубвал съзнания много пъти, само за да се събуди на съвсем различно място. В един момент забелязал запален огън ограден от хора и се насочил към него за помощ. По времето на Втората световна война Финландия е била в съюз с Нацистка Германия и Аймо помислил, че това са германски войници. Зарадван, той се запътил към лагера, само за да осъзнае, че е попаднал на руснаци. За негова радост, той се движил с такава висока скорост със ските си, че профучал през враговете си и продължил пътя си. Руснаците били толкова изненадани от случката, че дори не се опитали да тръгнат след Аймо, защото той вече бил изчезнал от погледа им. През времето, когато Аймо не бягал от враговете си се засищал с вода и борови игли. В продължителност на няколко дни дрогата го карала да халюцинира всякакви неща. В един момент си мислел, че се бори с върколак, който в реалност бил боров клон. По пътя си Аймо по грешка стъпил на мина, която лошо наранила кракът му. Раната била толкова лоша, че костите му се показвали, но заради дрогата той дори не усетил болката. За негово нещастие попада и на втора мина, която го ранява сериозно и той изпада в безсъзнание. Евентуално бива намерен от финландски войници и те го завеждат в болница, където му помагат да се възстанови. Докторите откриват, че 42-килограмовият Аймо сам е успял да измине 400 километра за две седмици, докато сърцето му е биело 200 удара в минута под влиянието на метамфетамина. Изненадващото е, че той не само оцелява всичко това, но и доживява до 72 години. 

Аймо Койвунен се превръща в първият документиран случай на предозиране с метамфетамин по време на войната. Неговите луди приключения продължават да напомнят за този изплашен младеж и все още учудват всеки, който узнае за тях.