Резултатите от психологическо изследване показват, че когато човек е призован да си направи селфи, вероятно ще обърне лявата страна на лицето си към камерата и дори няма да осъзнае, че го прави. Това е пример за т. нар. „пристрастие към лявата буза“, и датира още от времето, когато маслените картини, а не селфитата в Instagram, са били начинът човек да се покаже.
Пристрастието към лявата буза е забелязано за първи път през 70-те години на миналия век. През 1973 г. Кристофър Макманъс и Никълъс Хъмфри, които тогава работят в университета в Кеймбридж, изследват 1474 портрета от Западна Европа, рисувани от XVI до XX век и установяват, че на 891 от тях лявата буза на обекта е изобразена повече, отколкото дясната.
Сега на нас може да не ни се струва така, но „Това 60-процентно надмощие на лявата страна е изключително значимо“, пишат те, след като извършват известен статистически анализ.
Вдъхновен от това изследване, през същата година Мартин Лабар разглежда съвременен източник – два колежански годишника от 1972 г., за да види дали е налице същото отклонение. „Открих подобна тенденция за лявата страна на лицето“, пише Лабар в писмо до списание Nature.
По-нататъшните изследвания на този феномен установяват, че когато позират за портрет, независимо от медията, хората наистина са по-склонни да застават с лявата си страна към художника. Обратното обаче се оказа вярно при автопортретите, където дясната буза е по-предпочитана. Но това се обяснява с факта, че автопортретите вероятно са били рисувани с помощта на огледало, така че ако субектът е наблюдавал лявата си страна в огледалото, тя е била нарисувана като дясна.
С появата на смартфоните вече има възможност за по-задълбочено проучване на този въпрос. Така едно изследване от 2015 г. установи, че когато се прави стандартно селфи, хората са по-склонни да снимат лявата си страна, както сме свикнали да очакваме. Когато селфито е направено в огледален режим, се появява пристрастие към дясната буза, което отново предполага, че като цяло хората предпочитат да се появяват на снимки с лявата част на лицето си към обектива.
„Двете предубеждения са забележително системни като се появяват в различните градове и между мъжете и жените“, пишат авторите, чиито данни обхващат селфита в Ню Йорк, Сао Пауло, Берлин, Москва и Банкок.
Оттогава още изследвания са подкрепили тези констатации, като в едно от тях се съобщава, че лявоориентираните селфита получават повече харесвания и коментари в Instagram, а в друга се установява, че предпочитанията на хората към левите снимки се разпростират дори върху изображения на шимпанзета.
В общи линии ние сме големи почитатели на лявата страна на лицата. Но защо?
Фактът, че пристрастието към лявата буза съществува, е установяван отново и отново в продължение на 50 години в научната литература, но причините за него се оказват по-трудни за определяне.
Макманъс и Хъмфри предлагат няколко потенциални обяснения в първата си статия преди години. Едно от най-простите е и най-лесно отхвърлимото: че е по-вероятно художниците да са десничари и по този начин да им е по-лесно да рисуват профил, обърнат наляво. Това може и да е било вярно, но тогава не бихме очаквали ефектът да се запази в епохата на фотографията и селфитата.
Те също така предполагат, че лявата страна на лицето може да се възприема като цяло като по-привлекателна или че лявата страна на зрителното поле – под контрола на дясното полукълбо на мозъка – е по-добра в разпознаването на лица. Друга хипотеза е, че може да има някаква причина, поради която хората по-скоро са склонни да обръщат главата си надясно.
„Но данните не дават голяма подкрепа на нито едно от тези обяснения“, пишат те. Оттогава насам обаче са проведени още изследвания.
В статия от 2017 г. в списание Laterality се казва: „Въпреки че рядко го осъзнаваме, […] лицевите изражения на емоции са асиметрични: склонни сме да изразяваме по-големи емоции от лявата страна на лицето.“ Това вероятно е най-широко разпространеното обяснение за пристрастието към лявата буза.
„Предишни проучвания при възрастни потвърждават, че пристрастието не е просто резултат от естетическо или перцептивно предпочитание, като сравняват реакциите към изображения в оригинална и огледално обърната ориентация“, уточняват авторите. „Тези проучвания установяват, че по-голямата анатомична изразителност на лявата страна на лицето е очевидна дори когато изображенията са дигитално обърнати, за да изглежда лявата поза като дясна.“
Друг фактор, който Макманъс и Хъмфри отбелязват още през 1973 г., е разликата между мъжете и жените, обект на портрети: „Въпреки че пристрастието към лявата страна е значително при портретите както на мъже, така и на жени, пристрастието при жените е много по-голямо, отколкото при портретите на мъже.“
Това е било преразглеждано с нарастването на броя на изследванията. Някои констатации, представени в неотдавнашно проучване на изследователи от Университета в Осло установяват, че от 32 проучвания 21 (66%) „не са установили ефект на пола върху пристрастието при позиране“. Следователно на този етап не е ясно дали полът може да играе роля.
Освен това контекстът е от значение. Проучване на близо 6000 снимки на глави, използвани в академични уебпрофили, установява, че има разлика в ориентацията между различните области, като учените са по-склонни да гледат надясно, а англицистите имат традиционното ляво пристрастие.