Уилям Пикард – Кралят на ЛСД

На 6 ноември 2000 г. магистрален патрул в Канзас спря автомобил Buick LaSabre за рутинна проверка. Шофьорът, 58-годишният Уилям Леонард Пикард, обаче хуква да бяга… и не без повод: на следващия ден полицията го арестува и залавя най-голямото количество ЛСД в историята на САЩ.

Ето историята на една кралска особа.

Уилям Леонард Пикард е роден на 21 октомври 1945 г. в семейството на богати родители. Баща му е адвокат, а майка му е изследовател на гъбични заболявания в Център за контрол и превенция на заболяванията на САЩ. Пикард е даровит ученик и спортист и печели стипендия за Принстън.

Въпреки че се отличава в гимназията, той не постига същия успех в колежа и отпада след първия семестър. Успява обаче да открие любов си към джаза в клубове извън кампуса, а в крайна сметка си намира работа в Калифорнийския университет в Бъркли.

През следващите три години Пикард работи в катедрата по бактериология и имунология, но не е ясно какво е правил след 1974 г. Някъде между напускането на Принстън и започването в Калифорнийския, Пикард е въведен в нарко сцената и се смята, че академичният му фокус се измества към наркотиците за определен период от време.

Някои източници твърдят, че Пикард се е научил да произвежда МДА (3,4-метилендиоксиамфетамин) и е прехвърлил знанията си върху ЛСД през втората половина на 70-те години. Никой не знае със сигурност къде е започнал бизнеса си, но на 28 декември 1988 г. той е арестуван в Маунтин Вю, Калифорния, след като съседи съобщават за миризма на химикали, която идва от индустриален парк.

Когато федералните агенти пристигат, Пикард е намерен в сграда, заобиколен от 200 000 дози ЛСД. Караваната, в която той произвежда материала, е оборудван високотехнологично и може да прави гел, таблетки и хартиената версия на наркотика.

Пикард е арестуван и осъден на 5 години във федерален затвор. През тези 5 години той става будист, но след освобождаването си се връща към занаята…

За да избегне нов арест, той никога не остава в един район повече от няколко години. През 90-те премества лабораторията си многократно, започвайки в Орегон, след това Аспен, Колорадо, след това Санта Фе, Ню Мексико.

Изисква от дистрибуторите си да развалят големи банкноти и никога не държи големи суми пари. Също така никога не съобщаваше къде се намира лабораторията му и или изпраща по пощата директно на клиентите си или ги кара да се вземат продукта от най-близкия град.

През февруари 1998 г. Пикард и неговият партньор Клайд Аперсън се запознават с Гордън Тод Скинър, предполага се в дома на Джери Гарсия. Триото работи в тясно сътрудничество от първата си среща до скандалния арест на Пикард през 2000 г.

Те обаче не знаеха, че Скинър работи с федералното правителство.

Докато Пикард и Аперсън са извън града, Скинър мести лабораторията от нейното местоположение близо до силоза за ракети Атлас Е в Канзас, а след завръщането им триото започва да планира да премести и останалата част от операцията на новото място.

Арестът на Уилям

Докато Пикард го няма, федералните агенти получават вътрешна информация от техния информатор – не друг, а Гордън Тод Скинър. Скинър пуска служители на Агенцията за борба с наркотиците на САЩ в лабораторията, за да потърсят доказателства, които после използват за осигуряване на заповед за обиск, която федерален съдия подписва, преди Пикард да се върне обратно няколко дни по-късно.

Пикард и Аперсън започват да преместват лабораторията от силоза с две превозни средства. Аперсън, на когото е платена солидна сума, за да изгради и събори лабораторията по време на премествания, кара камион под наем. Пикард кара Buick LaSabre.

Агенцията привлича Канзаския магистрален патрул, за да ги спре, за да се избегне подозрение, но мъжете веднага разбират, че нещо не е наред. Пикард бяга от местопроизшествието пеша и като маратонец успява да се изплъзне от арест цял ден.

Двамата колеги са признати за виновни в заговор за производство, разпространение и дистрибуция на 10 или повече грама ЛСД. Аперсон получава 30-годишна присъда, а Пикард – две доживотни присъди.

Той е преместен в затвора в Тусон, Аризона скоро след присъдата и докато е в там, се връща към академичните си начинания: научава за гражданските свободи, за съдебната система, както и за други наркотици. Той също така научава свой съзатворник как да чете, и публикува собствена книга „Розата на Парацелз“. В по-късни интервюта и писмени работи Пикард оспорва убеждението, че краят на операцията му е единствената причина за спада в продажбите на ЛСД. Той твърди, че наркотикът вече намалява поради търсенето на МДМА и други подобни и че продажбите на ЛСД никога не са имали централизиран източник.

Пикард е освободен на 27 юли 2020 г. Съдът посочва възрастта и здравословното му състояние като рисков фактор при разпространението на COVID-19. Аперсон също е освободен – за излежаване на присъдата си.

Днес Уилям Ленард Пикард продължава да пише и да изследва ефектите на психеделиците и очевидно няма интерес да уронва публичния си образ на Краля на ЛСД-то.