Тифозната Мери и вярата, че болестта не съществува
Мери Малон е от хората, които отказват да повярват в медицината, както и в твърдението, че съществуват термини като „преносител на вирус“. Нейното отрицание е може би едно от най-големите доказателства, особено за хора, които днес продължават да твърдят, че настоящата пандемия е фантазия и измислица. Добрата новина е, че архивите винаги могат да предоставят добри примери с надеждата, че подобни случаи няма да се повторят. За съжаление и днес ставаме свидетели на точно такива.
Нека започнем от самото начало. Мери е родена през 1869 г. в Кукстаун, Северна Ирландия. Майка ѝ се заразява с тиф още по време на бременността и се подозира, че детето също е преносител. На 15-годишна възраст, както много други ирландци, младата девойка също имигрира за САЩ. Там живее известно време при леля си и работи като прислужница, в последствие започва да се учи да готви и много скоро получава нова работа като готвачка за по-заможни семейства.
От 1900-1907 г. Малон работи в Ню Йорк за приблизително 8 семейства. Според статистиката е успяла да зарази поне седем от тях с тиф. Необходими са около две седмици, за да може тифът да се прехвърли на новите работодатели. Мери напуска дома на първото семейство и следващата година е одобрена за работа в Манхатън като лична готвачка. Не е изненада за никого, че за още по-кратък период от време приключват и тези работни ангажименти. Семейството развива треска и диария, извикани са някои от най-добрите лекари, но докато семейството успява да се излекува, една от прислужниците в дома умира. Следващата спирка е заможен адвокат и след седмица за пореден път 7 от 8-те човека са заразени с тиф.
През 1904 г. е наета от Хенри Гилси – още един адвокат. Само една седмица е необходима, преди да се зарази прислугата в дома. Четирима души от персонала умират през следващата. Нито един член от фамилията Гилси не се заразява поради простата причина, че работодателите обитават друга къща и са разделени от персонала. Лекари като Р. Л. Уилсън започват да свързват точките и съответно да наблюдават пътешествията на Мери и заразяването на всеки, с когото има контакт. За съжаление, нейните трансфери ще продължат, особено след като Уилсън е безсилен в откриването на повече доказателства.
Веднага след поставянето на карантина, Малон се мести в Туксидо Парк и започва да работи за Джордж Креслър. Само две седмици след нейното пристигане персоналът е отново заразен и изпратен в болница, където се регистрира първият случай на тиф от много време. През 1906 г. преносителката започва работа в Лонг Айлънд за семейството на Чарлз Хенри Уорън – богат банкер. Новите работодатели почивали в имение през лятото и за жалост обитавали една къща заедно с прислугата.
Снимка: By Lupo 09:59, 24 March 2006 (UTC) – According to http://www.newsday.com/community/guide/lihistory/ny-history-702b,0,3017376.photo?coll=ny-lihistory-navigation[dead link] this is an illustration that appeared in 1909 in The New York American. (According to http://www.pbs.org/wgbh/nova/typhoid/mary.html, the precise date was June 20, 1909)., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=689799
Резултатите не закъсняват – от 27 август до 3 септември повече от 6 души се разболяват с тиф. За пореден път никой не може да даде адекватен отговор на тази диагноза, особено след като семейството разполага с трима от най-добрите лекари на разположение. Голяма част от тях са се прегледали, преди да заминат на почивкa, но не и персоналът. Междувременно хазяинът на имота осъзнал, че няма как да пусне други наематели, докато не установи източника на заразата. Прави собствено разследване, взима вода от тръбите, каналите, тоалетната и басейна, но всяка една е отрицателна. В края на същата година, Мери е наета от Уолтър Боуен, живеещ на Парк Авеню.
Първата болна прислужница – Чарлз Уорън е диагностицира с тиф на 23 януари 1907 г. Малко по-късно дъщерята на Чарлз умира от тиф. Именно тук лекарите са категорични, че Мери е преносител на инфекцията. Джордж Сопър е нает, за да направи разследване от предишния работодател. След като пробите в имението се оказват негативни, той започва да разглежда всички скорошни промени и така попада на Мери. Всички семейства в Ню Йорк, диагностицирани с тиф, признават, че са наели ирландска готвачка, която непосредствено след избухването на заразата напуска.
За съжаление не може да я открие, защото Мери винаги си тръгва, без да остави някакви следи. Когато пресата оповестява поредния случай на тиф в Парк Авеню, Сопър отива на място и открива основната заподозряна в кухнята. Опитва се да бъде максимално дипломатичен в съобщаването на новината, но Мери е готова да се отбранява с готварската вилица. Джордж иска да вземе само проби за изследване и разказва как осем от семействата, в които е работила през последните няколко години, са били заразени именно от нея.
Това кара Малон да стане още по-агресивна и Сопър няма друг избор, освен да напусне. Макар и тази битка да е изгубена, детективът решава да използва нова стратегия. Прави бързо разследване, за да открие адреса на нейния партньор и подготвя нова среща. Взима със себе си д-р Реймънд Хоблър в опит да докаже на Мери, че именно тя е източникът на болестта. На срещата говори предимно Хоблър и обяснява как функционира самата болест. Неговата теория е, че готвачката е успяла да зарази семействата с храната, която приготвя – много често именно тя е отговорна за изхранването на цялата къща, включително и за персонала. За пореден път готвачката отказва съдействие. В този период медицината все още не познава идеята за здрави преносители на определено заболяване. Самият Сопър по-късно ще публикува откритията си в Журнала на Американската Медицинска Асоциация.
Там описва как със смяната на готвачката се наблюдава избухване на епидемия за около 3 седмици – точно колкото са необходими на болестта. Докато всички се борят с тифа, дамата напуска и търси нова работа, като тя самата изглежда в перфектно здраве. След тези заключения е повече от ясно, че ирландката ще бъде потърсена от специалисти. През 1907 г. е арестувана за застрашаване на живота на околните. На адреса ѝ е изпратена линейка, придружена от 5-ма полицай и д-р Жозефин Бейкър. Мери отказва да се предаде без бой и успява да влезе в схватка с полицаите, докато лекарката е принудена да седне върху нея, за да я обездвижи. Откарват я окована в болница Уилърд Паркър, където отново с полицейска намеса дава проби.
Четири дена след това е прикована на легло в същото лечебно заведение и чака резултатите си. Количеството бактерии в нея е огромно и лекарите са категорични, че Мери е преносител. След по-сериозен разпит става ясно, че дамата никога не е миела ръцете си. В началото на XX век теорията за микробите по ръцете не била особено добре приета. На 19 март е изпратен на остров Северен брат. Там се тества по три пъти седмично. Властите вече мислят да премахнат нейния жлъчен мехур – там бактериите са най-много. Самата процедура е изключително опасна за времето си и Мери продължавала да вярва, че всичко това е измама. Друг проблем е, че дамата не искала да се откаже от кариерата си на готвач – все пак печелила повече пари от всички останали.
Дори и професията ѝ да била особено доходоносна, Малон винаги била на ръба на бедността. Вестниците също обръщат внимание на този случай и я кръщават „Тифозната Мери“. Сопър също се появява на острова и предлага да напише книга за нейната история като с удоволствие ще предостави част от спечелената сума. Огорчената и обидена ирландка отказва. В този период лекарите са на две мнения, някои са привърженици на идеята за карантината, други смятат, че лечението ще е напълно достатъчно, както и по-внимателното отношение към пациентката. Докато всички разсъждават какво да се прави с този медицински феномен, Мери преживява нервен срив.
През 1909 г. се опитва да съди Здравният департамент на Ню Йорк. В писмо до адвокатите си пише, че е третирана като опитно зайче. Дори и да съдейства за даването на проби, тя не можела да посети очен лекар около 6 месеца и в последствие клепачите ѝ се парализират. Получава антибиотици, които могат да унищожат бъбреците ѝ. Междувременно лекарите смятат, че тифът е в червата ѝ, после решават, че е в жлъчния мехур. Мери категорично отказва да приеме истината, че е преносител и изпраща някои проби по приятели в частни лаборатории в Ню Йорк. Всичките са негативни. 3/4 от пробите, които дава на острова за периода 1907-1909 г. са също негативни.
След 2 години и 11 месеца персоналът смятат, че вече няма смисъл да я държат под карантина и вярват, че са успели да овладеят тифа в системата ѝ. Свободата идва с едно условие – Мери трябва да бъде изключително внимателна и да се откаже от професията си. Когато се връща обратно в Ню Йорк, пациентката започва да работи в пералня. Печели 20 долара на месец, вместо обичайните 50 долара. По време на работа се наранява и почива около 6 месеца, след като раната ѝ се инфектира. Няколко неуспешни години минават и отново започва да работи като готвачка. Използва фалшиви имена, за да скрие здравословните проблеми. Въпреки това нито една агенция не желае да я наеме за по-заможните семейства.
Снимка: By Otis Historical Archives Nat’l Museum of Health & Medicine – originally posted to Flickr as Reeve 40328, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7137472
Никой не я спира да работи в ресторанти, закусвални и спа центрове. И навсякъде, където отиде, избухва нова епидемия от тиф. Сопър знаел каква е причината, но не можел да открие Малон. Тя сменяла работата си често и така избягва контрола на властите. През 1915 г. постъпва като готвач в кухнята на болница Слоан, където се лекуват предимно жени. 25 души се разболяват и двама умират. Д-р Едуард Крейджин звъни на Сопър за пореден път и го моли за помощ. Един поглед към персонала на болницата разкрива преносителката.
Макар и тя да използва фалшиво име, почеркът никога не се променя. Преди да се стигне до задържане на работното място, Мери успява да избяга, но е заловена в Лонг Айлънд, докато носи храна на приятел. На 27 март 1915 г. е изпратена отново на карантинния остров. Там остава близо 23 години, властите ѝ дават едностаен апартамент, където да живее и от 1918 г. и е позволено да пътува до града. През 1925 г. д-р Александра Плавска идва на острова като стажант. Тя създава лаборатория и позволява на Мери да работи за нея, предоставяйки ѝ задачата да мие лабораторните прибори. Пациентката също така записва резултати от изследвания и подготвя стъклениците за патолозите. 6 години по-късно Мери получава удар. Не успява да се възстанови напълно и половината от тялото ѝ остава парализирано.
На 11 ноември 1938 г. умира от пневмония на 69-годишна възраст. Тялото ѝ е кремирано и е погребана в Бронкс. Само 9 души пристигат на нейното погребение. Някои източници твърдят, че в нея са открити следи от тифозна бактерия, при това на много повече места от предполагаемия жлъчен мехур. Сопър пише, че не е направена аутопсия и всичко това е лъжа. До днес не е ясно колко точно са били заразените. Поради факта, че след първото освобождаване използва фалшиви имена, никой не може да даде число с особена точност. Някои лекари смятат, че починалите са около 50. Случаите на здрави преносители започват да се наблюдават по-сериозно в началото на XX век. „Тифозната Мери“ се превръща в прякор за всеки преносител на болест.
Заглавна снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=689801
