Търговци на трупове: историята на двама предприемчиви убийци

| от |

Днес ще научим за Уилям Бърк и Уилям Хеър – двама мъже, които убиват 15 души (макар че продават общо 16 тела) в течение на една година, за да припечелят малко пари като продават телата им на преподаватели и студентите по медицина, които да се упражняват върху тях.

Тези убийства се случват от ноември 1827 г. до октомври 1828 г. По онова време за медицинските факултети на университетите е много трудно да се сдобият с човешки тела, върху които студентите да могат да се упражняват – единствените трупове, които законно могат да бъдат взети от университетите, са на осъдените на екзекуция. Някога това е бил достатъчен източник на ресурси, но заради определени законови промени, които довеждат до драстично намаляване на екзекуциите и благодарение на факта, че изучаването на анатомията става по-популярно с напредването на медицинската наука, започна да съществува огромен недостиг на човешки тела.

За да заобиколят този проблем, преподавателите в университетите и частните учители понякога плащат под масата за органи и тела на черния пазар, без да се задават въпроси. Не е и необичайно хора, известни като „възкресетели“, да тършуват из гробищата и когато намерят прясно погребано тяло, да го изровят и задигнат и след като му откраднат всички ценности – накити, златни зъби и т.н. – ако тялото все още е достатъчно свежо, го продават. Този отвратителен бизнес става толкова популярен, че близките на новопочиналия често стоят на смени на гроба в продължение на няколко дни, за да пазят тялото, докато все още е прясно. Както авторът Хю Дъглас отбелязва: „(Възкресителите) могат да изровят гроб, да извадят тяло и да закопаят обратно гроба между патрулите на нощната охрана… Така роднините на покойника може да скърбят над гроба му на следващия ден, без да знаят, че любимият им човек в момента лежи някъде другаде, на някоя маса на лекция по анатомия в Единбург.“

Уилям Бърк и Уилям Хеър развиват тази практика още повече. Вместо да чакат хората да умрат, те започват сами да ги убиват, осигурявайки постоянен поток от тела, от „стока“, за д-р Робърт Нокс, който беше частен преподавател по анатомия.

Dr. Robert Knox

Д-р Робърт Нокс

Убийствата им започват сравнително невинно.

В частният хотел, който Хеър ръководи, отсяда възрастен господин на име Доналд, който дължи 4 лири за наем. Старецът обаче умира без да погаси дълга си. Знаейки, че могат да продадат тяло на някой университет, двамата мъже решават да напълнят ковчега с баласт и да откраднат трупа, който съответно да продадат, за да компенсират загубата на парите от наема. Първоначално те възнамеряват да продадат тялото на проф. Александър Мунро от Медицинския колеж в Единбург, но офертата им е пренасочена към д-р Робърт Нокс, частен преподавател. Един от асистентите ги инструктира да донесат „материала“ след падането на нощта. Когато пристигат с трупа, асистентите на д-р Нокс го инспектират, и на Бърк и Хейр са предложени 7,10 паунда, което днес е около 730 лири или около 1100 долара.

Скоро Хеър има още един болен наемател в хотела си – Джоузеф Милър. Той не е чак толкова болен, че да умре, но двамата мъже решават, че по тяхно мнение той скоро ще приключи житейския си път. И тъй като Милър изпитва болки, господата решават, щом така и така кончината му е близо, да го избавят от страданието час по-скоро, а не да го оставят да се мъчи, а след като го избавят ще спечелят и малко пари. Това и става, като първо го карат да се напие до припадък. След това един от тях стиска носа и държи устата му затворена, докато другият лежи на тялото и държи ръцете и краката му, в случай че се срещне съпротива. По този начин те не оставят следи от насилие върху тялото, които могат да събудят подозрение. Освен това изглежда, че човекът е починал или от болест, или от препиване.

Двамата прилагат тази метода винаги, когато се появяват болни наематели. Те скоро с досада откриват обаче, че наемателите на Хеър са до голяма степен здрави. При тези обстоятелства, Бърк и Хеър решават просто да примамват хора от улицата – първоначално хора, които няма да липсват на никого, по-конкретно възрастни, над които също така могат лесно да надделят и за които е по-вероятно хората да решат, че са умрели от естествени причини.

Точните подробности за всичките им убийства са трудни за разкриване не само заради оскъдното количество директни доказателства, но и защото съпругата на Хеър и любовницата на Бърк, както и самите те, дават различни версии за събитията. Въпреки това се смята, че убийствата им са се провеждали по гореизложения начин, а парите, които са получавали на труп варират между 8 и 14 паунда.

 
 
Коментарите са изключени за Търговци на трупове: историята на двама предприемчиви убийци

Повече информация Виж всички