Тайните операции на ЦРУ в Китай по време на Студената война
През есента на 1952 г. двама млади агенти на ЦРУ излитат от Южна Корея и се насочват към вражеската територия на Манджурия, в Северен Китай. Тяхната мисия е да вземат китайски агент, който е прекарал няколко месеца под прикритие. Американците планират да летят много ниско до земната повърхност, да пуснат кука и след това да приберат своя шпионин. Избран е възможно най-сложният терен за тази операция, но и същевременно е с най-малко насочени радари в тази посока.
Офицерите и пилотите нямат никакво прикритие, както и никаква стратегия за напускане на територията, ако нещо се обърка. Говорят само няколко думи на китайски. За изненада на тях, както и на пилотите, когато излитат, облачността е висока и намалява видимостта на самолета. С наближаването на вражеската територия, морския бриз успява да размести прикритието и над Манджурия ще грейне най-красивата бяла луна. В рамките на няколко секунди от сушата започва масиран обстрел. Необходими са няколко точни удара, за да свалят самолета и да убият летците на място.
Офицерите са задържани веднага, а пропагандата успява да направи няколко достатъчно цветни снимки на американците със зимни униформи, които стоят до китайски войник, зает с тяхното завързване. Самата мисия остава секретна десетилетия наред. Заловените агенти са Джон Дауни и Ричърд Фиктю. През 1971 г. Фиктю ще бъде освободен, а неговият колега ще бъде пуснат след още 2 години. Ричърд Никсън провежда една от най-активните дипломации за връщането на агентите, а вторият ключов играч ще е главният секретар Хенри Кисинджър, който направлява кампанията на семейството на Дауни.
Той пътува няколко пъти до Китай, за да посети пленените американци. Пресата продължава да обвинява американското правителство, че не прави нищо по въпроса, а гневът само се повишава. Двамата ще имат много малка роля в историята на Студената война, но ще платят горчиво за участието си. Въпреки многото приключения на разузнаването, никой не признава факта, че точно тези хора са прекарали около две десетилетия в плен с надеждата, че някой ще ги потърси. Напрежението в зората на Студената война започва да се повишава, когато Мао успява да покори Китай. Страховете са очевидни, Китай иска да последва стъпките на СССР и да затвори Азия.
Топлите отношения между двете страни идват с много проблеми, а присъствието на армия от 500 милиона души е само още един фактор за дръзки мерки срещу Китай. Новото правителство трябва да падне, но по-важният въпрос е: как?
Професор по китайски науки от университет в Южна Корея, ще използва своите знания, за да опише ясната картина и точните искания на Вашингтон, особено при предстоящата Корейска война. Използването на шпионски игри за подкопаването на Мао е добра идея, но параноята на новия китайски главен секретар не бива да се подценява. Цялата администрация е под контрола на един човек, а създаването на нови закони е поверено на хора, които до вчера не са имали електричество.
Възможно ли е точно те да създадат модерното управление на партията и да начертаят светлото бъдеще на китайския народ? Дауни ще разкаже още по-детайлна и ясна картина за Китай през 50-те години на миналия век. По негово мнение, връзката между Вашингтон и Пекин се влошава с всеки изминал месец. Вашингтон е принуден на по-крути мерки и действия, с които да обърне или поне да разклати управлението.
Падането на Дауни и Фиктю в Манджурия е само един от многото провалени опити на така наречената Трета сила, която трябва да помогне на ЦРУ по време на Корейската война. Идеята зад тази операция е била посочена още през 40-те години – да се открият правилните лидери на Китай, балансиращи между радикалния комунизъм и авторитарния национализъм. Американското разузнаване се опитва да намери правилния политик или центристка алтернатива на това, което в момента управлява идеологията на страната.
През 1951 г. Алън Дюлс обяснява и как точно може да се случи подобна политическа маневра. По време на реч в Принстън, той посочва, че винаги са необходими няколко мъченика, хора ще трябва да бъдат убити, но така, че да не се започва кървава битка, а само недоволство. Това е игра, в която се поемат рискове, но резултатът може да помогне за ускоряването на целта.
Генерал Чарлз Уилоуби е предложил да се постави сериозна и активна съпротива в Китай. Уилоуби е известен анти-комунист, който служи по времето на генерал МакАртър. Като разузнавач от 1940-1951 г. Уилоуби осъзнава каква опасност грози Китай. Неговите анализи показват, че страната е затворена и всеки план е ограничен. Именно той осъзнава, че Китай ще се включи в Корейската война, но предпочита да игнорира този фактор. През следващата година Хари Трюмън подписва документ и дава зелена светлина на ЦРУ за намеса и разклащане на комунистите.
Така се създава и прословутата Трета сила. Дават се предложения за избирането на националистическия лидер Чианг Кай-шек, който официално прекратява окупацията на Тайван. Американският секретар Дийн Ачесън, който вярва в уменията на Чианг, не го определя като изгубена кауза. В един момент дори ще предлага на Вашингтон да се подпомогне преврат, спомогащ положителни позиции за националистите. Вашингтон никога не приема идеята да подкрепи по-малкото зло в страната, но одобрява план за извършване на саботажи срещу комунистическата партия.
Хонконг се превръща в основен пристан за около 1 милион китайски бежанци, опитващи се да се спасят от комунистите. Именно там кадрите на 3-та сила ще започнат да търсят най-добрите хора, които да върнат обратно в страната. ЦРУ подпомага военната лига за Свободен и Демократичен Китай. Американски агенти обикалят лагерите и избират хора, които са годни за военна служба и водене на партизанска война. С помощта на обширните планински региони, бежанците се връщат като бойци и са готови да се борят за един по-добър свят. Тренировките се случват в Окинава и Сайпан.
Доброволците ще се ръководят от избягалия генерал Жанг Факуй – един от националистите на Чианг. При първата среща Жанг с ЦРУ ще се повтори няколко пъти на американците, че всеки опит да се акостира на вражеска територия ще завърши със залавяне. Комунистите са особено враждебни към всякакви външни сили. Генерал Жанг ще бъде категоричен, че външното разузнаване няма да постигне абсолютно нищо и генерално ще бъдат предоставяни само фалшиви данни. Въпреки тези минуси, той приема предложението на 3-та сила и повежда партизански отряди.
В Сайпан, ЦРУ се занимава да тренира доброволците на военно дело и идеологическа структура. Правят се скокове, развива се комуникацията и работата с експлозиви. Всички доброволци са закарани под прикритие от Хонконг до лагерите с помощта на цивилни самолети. Гражданската авиация е собственост на американски летец – Клер Ченаулт, който по-късно ще изпълнява мисии във Виетнам в редиците на „Еър Америка“. Джо Розбърг ще направлява цялата военна операция, но никога няма да бъде оптимист за успехи. Той ще бъде категоричен до последно, че Вашингтон е трябвало да използва агресия, с която да постигне целите си и да свали режима.
Не е известно колко точно агенти са изпратени в Китай. Дауни Фактю са изпратени да приберат един шпионин и да го върнат обратно в Корея за брифинг. Операцията им е обречена от самото начало. Китайските сили са знаели къде да се позиционират и кого да очакват. Мао е организирал следенето на държавата в строга и тясна система, обхващаща всички налични села с малки партийни клетки.
Публичната сигурност е практически невъзможна за избягване. Неговата система гарантира по един шпионин за всяка линия на обществото. Преди двамата американци да излетят от Корея, комунистите вече са успели да заловят радио оператора на 3-та сила и имат директен достъп до информацията, която се предава. Пленникът е длъжен да продължи да гарантира на американците, че всичко е наред и да ги доведе до капана.
По данни на ЦРУ, повече от 212 души от 3-та сила скачат в Китай по време на Корейската война. 111 са заловени и 101 са убити. Няма нито един оцелял, който да успее да докара мисията до някакъв успех. Твърдението, че трябва да се жертват мъченици за постигането на по-висша цел, практически действа в точно обратната посока. Мао е оправдан за всяко едно действие и за всяка една стъпка в комунистическата партия. Неговата пропаганда ще наклони везните и цял Китай ще се обедени срещу американските империалисти.
През следващите две години Вашингтон ще смята, че двамата американци на борда на самолета са загинали. ЦРУ няколко пъти прави опити да докаже, че са живи, но и пропагандата не е активирана, логично е да се твърди, че задържаните не са оставени живи. Китай пази сериозна тишина за случая, но през 1954 г. Мао обявява, че двама американски шпиони са задържани и вече са признали, че са агенти на ЦРУ. Новините събуждат нови дебати и администрацията на Айзенхауър започва да мисли варианти за освобождаване.
Пентагона предлага поставянето на морска блокада около бреговете на Китай, както и да задържи корабите и екипажите, които по-късно могат да се използват за размяна.
След серия провалени опити, американската мисия в Женева решава да поеме контрола и да води преговорите за освобождаване. ЦРУ сглобява история и да твърди, че двамата задържани са били цивилни служители от Департамента на отбраната. Наредено е да не изтича и една дума относно основната им работа.
ЦРУ заплашва всяка една медия в страната, че само да се намекне за друга професия от посочената, агенцията има право да затваря медии. Двамата затворници никога не печелят светлината на прожекторите. По това време всички наблюдават с интерес развитието на Корейската война. Никсън ще побърза да съобщи, че поне единият от задържаните е агент на ЦРУ, Ню Йорк Таймс го публикува и след това историята трябва да бъде преместена на последните страници.
Двамата американци ще прекарат години в затворите на Мао и ще преживеят всяко едно мъчение. Синът на Дауни ще разкаже, че баща му е бил разпитван в продължение на две години, стоял е в малка килия с окови. Осъден е на доживотна присъда, а преводачът в залата се усмихнал на обвиняемия с думите „Радвай се, че не е смъртна присъда.“.
В затвора Дауни получава храна, книги, вестници и първото издание на Sports Illustrated. Там се научава на малко руски, след като комунистите били щастливи да му предоставят руска литература. Успява да прочете някои части от „Война и мир“. През 1956 г. има много висок шанс за освобождение.
Пекин предлага да се извикат американски журналисти в Китай, които да направят материали за страната, а в замяна ще получат затворниците. Китай иска да се признае и точната самоличност на двамата задържани – да се потвърди тяхното участие в 3-та сила и сагата ще приключи. Джон Дюлс ще откаже подобна покана и ще потвърди, че САЩ не прави никакви сделки с комунисти. С това Дауни ще се превърне в един от най-дълго лежалите американски затворници във военната история на САЩ.
През 1958 г. Сайпан е затворен. ЦРУ насочва 3-та сила в Тибет и отново повтаря китайския сценарий. Опитни американски офицери обучават тибетски партизани в Западен Китай. Проблемът е, че никой не е познавал региона, за да начертае правилната стратегия. Всички тибетски партизани са заловени и избити.
По време на среща между китайския премиер Жоу Енлай и Никсън през 1971 г. е ясно, че Кисинджър вече е признал, че американците са агенти на ЦРУ. Фиктю е освободен през декември същата година. През март 1973 г. Дауни ще премине моста между Южен Китай и Хонконг. Успява да стигне до своя роден Кънектикът и след това да изучава право. Квалифицира се като съдия.
В своите собствени мемоари ще разкаже, че е изпратен да воюва в страна, която не познава, да тренира хора, чийто език не говори и да бъде свален в самолет, който не трябва да е там, за да получи доживотна присъда.
