Стара нацистка карта на съкровище предизвиква трескаво търсене

От над 1300 исторически документа, публикувани наскоро от Националния архив на Холандия, един привлича вниманието на обществеността доста сериозно: нацистка карта на съкровище, направена през 1945 г. След публикуването й, търсачи на съкровища наводниха холандската провинция, нетърпеливи да открият скритите богатства.

„Виждам групи от хора с детектори за метал навсякъде“, казва Ян Хензен пред Ройтерс, докато самият той си почива от търсене. „Както много хора, новината за съкровището ме накара и мен да дойда да търся. Шансът все още да е тук след 70 години е много малък според мен, но искам да опитам.“

Според The Guardian съкровището първоначално е било заровено през 1945 г. в село Омерен от нацистки войници, които бягат от Холандия. Историците подозират, че ценностите – монети, часовници, бижута, диаманти и други – са били взета от нацистите от банка в близкия град Арнем. Те вероятно са ги откраднали след бомбардировка и вероятно са подпалили банката, за да я ограбят. Един експерт казва на местните холандски новини, че нацистите са напъхали „плячката в палтата си“.

Независимо от начина, по който са се сдобили със съкровището, което може да струва приблизително 19 милиона долара, изглежда ясно какво се е случило след това. Германски войник, идентифициран като Хелмут С. казва, че той и трима други са го заровили на около метър под корените на топола в Омерен.

Според Анет Ваалкенс от Националния архив, Хелмут се оказва устат човек и разказите му за случилото се привличат вниманието на Beheersinstituut – организация, отговорна за управлението на богатството на хора, които са изчезнали по време на Втората световна война. Според The Guardian, тази организация след това извършва множество издирвания. Първият им опит е осуетен от замръзналата земя. Вторият, подпомогнат от скромните металдетектори на онова време, не открива нищо. А третият, подпомаган и от самия Хелмут, също не успява да открие съкровището.

Картата, за която се смята, че е нарисувана от един от спътниците на войника, след това е прибрана в архивите на Beheersinstituut. И е публикувана 75 години по-късно, когато периодът й на поверителност изтича, според New York Post, но все още не е ясно дали всъщност съкровището е истинско.

„Не знаем със сигурност дали съкровището е съществувало“, казва пред Ройтерс говорителката на Националния архив Ан-Марике Самсон. „Институтът направи много проверки и намира историята за достоверна. Но то никога не е открито, и ако е съществувало, може би вече е изровено.“

Според The Guardian холандските власти имат няколко теории защо съкровището се е оказало толкова неуловимо. Те смятат, че е възможно някой местен жител да е станал свидетел на първоначалното му заравяне, след което сам да го е изровил; някой от нацистите да се е върнал на мястото сам и да го е извадил; или американски войници да са се натъкнали на тайника със съкровища и да са го взели.

Тази последна теория може да е по-валидна, тъй като служители на Beheersinstitutut се срещат с американци по време на третия им опит. Те също така отбелязват, според The Guardian, че почвата в района изглежда разравяна.

Ако съкровището все още е там – експертите не отхвърлят и възможността то да е унищожено при по-късна бомбардировка – тогава всеки, който го намери, ще трябва да докладва за него на холандските власти.

„Всеки, който открие нещо, ще трябва да ни каже, така че ще видим“, казва пред Ройтерс бившият кмет на Омерен Клаас Тамс, който ръководи фондация, която притежава земята, където се твърди, че са заровени ценностите.

Засега холандските власти поддържат надежда, че съкровището е някъде там и ще бъде намерено. След като това стане, те ще се опитат да открият законните му собственици.

Може би най-популярната история за нацистко съкровище е т. нар. Златен влак на Валбжих. Това е градска легенда за влак, натоварен със злато и съкровища, скрит от нацистите в югозападна Полша през последните дни на Втората световна война. Според историята, влакът, пълен с ценности, включително произведения на изкуството, е бил скрит в запечатан железопътен тунел или мина в Централните Судети от отстъпващите нацисти. Въпреки многобройните търсения от 1945 г. насам, включително от полската армия по време на Студената война, не са открити никакви доказателства за влака, неговите следи или съкровището. Историците смятат, че той всъщност никога не е съществувал.

Между 2015 г. и 2018 г. легендата отново се разчува, когато двама поляци заявяват, че са открили влака с помощта на радар. Разкопките обаче са прекратени, когато се установява, че засечената от радара аномалия се дължи на естествената геология. Интересът към влака кара група ентусиасти да построят пълноразмерна реплика на нацистки брониран влак с надеждата тя да се превърне в туристическа атракция.