Смразяващите думи в дневника на Хайнрих Химлер
„Това е едно от онези неща, които лесно се казват. „Еврейският народ се изтребва“, ще ви каже всеки член на партията, напълно наясно, че това е част от нашите планове, ние елиминираме евреите, унищожаваме ги, това не е под въпрос“.
„Като цяло можем да кажем: Ние изпълнихме тази най-трудна задача за любовта към нашия народ. И ние не сме претърпели никакво лошо чувство в себе си, в душата си или в характера си.“
Тези два ужасни коментара са от дневника на Хайнрих Химлер, който наскоро бе разкрит във военен архив, в Подолск, близо до Москва. Дневникът е открит за първи път от Червената армия след войната и се пази във военния архив. Той се състои от около 1000 страници, пълни с ужасяващи подробности за военните престъпления, извършени от дясната ръка на фюрера.
В една от записките Химлер се хвали с това, че си е направил масаж, преди да нареди изтребването на десет поляци, а в друга част той пише, че припада, след като мозъка на поредната еврейска жертва се разпръсва по него по време на масова екзекуция.
Дневникът съдържа подробности за делата на Химлер от 1938 г., точно преди войната, чак до 1944 г., преди нещата да се обърнат с главата надолу за нацисткия лидер и той да тръгне да се спасява. Той изчезва след войната и сега се появява отново, след като изследователите го откриват неповреден в Руския военен архив в Подолск.
Архитектът на нацистките лагери на смъртта прави бележки след реч пред лидерите на групата на СС, в окупирана Полша на 4 октомври 1943 г. Настръхващите костите думи ясно очертават загрижеността на нацистите за изтреблението на еврейския народ, заедно с всички други, които не отговарят на тяхното виждане за арийска чистота, и ужасяващо показват, че нацистката йерархия не изпитва ни най-малки угризения за това, което прави.
След това бележките продължават, сякаш не е казано нищо особено важно – те спокойно описват как се е върнал в Берлин с личния си влак. Публикуването на този документ, след разкриването на снимки и други лични книжа, собственост на Химлер, намерени в Израел, допълва мрачния образ за този човек и неговия психотичен поглед. Тези дневници, взети от руските сили в края на Втората световна война, лежат забравени в архива повече от 70 години. Те са опис на заниманията на Химлер за годините 1938, 1943 и 1944.
Находката всъщност е по-скоро служебен календар, отколкото интимен, личен запис на дела, но съдържа и няколко препратки към личния живот на Химлер. Записите в дневника съдържат предимно срещи, места, дати и често подробности за неговите решения за издаване на заповеди за унищожаване на пленници, главно евреи. Записите ясно разкриват пълната липса на съпричастност в този чудовищен нацист; той безмилостно извършва ужасни престъпления, без никакво угризение или съжаление.
Входът към Дахау
Всички книги са силно разстройващо стомаха четиво, като томът от 1938 г. съдържа подробности за „другарски“ обяд, проведен на 9 март в концентрационния лагер Дахау. На 10 март той посещава друг концлагер, Заксенхаузен, край Берлин в компанията на Йосиф Гьобелс, а на 14 март отново се наслaждава на обяд, този път в концентрационния лагер Бухенвалд.
В същия ден той пише в дневника си „Чай и съгласие да стана кръстник на сина му“, след като вечеря с Фриц Сокел, местен нацистки лидер, който ще бъде осъден на обесване от Нюрнбергския съд за организиране на робски труд.
Химлер успява да избяга съдебен процес в Нюрнберг, тъй като се самоубива, преди да бъде изправен пред съда за делата си. Той е заловен от британски патрул на 21 май 1945 г., след като са му отнети титлите и е изгонен от нацистката партия за участие в тайни преговори със Съюзниците. Химлер е погребан в немаркиран гроб на Лунеборг Хийт.
