Навлизат ли САЩ в своя „последен етап“ според науката

Класическият научнофантастичен роман на Исак Азимов „Фондацията“ разказва историята на математика Хари Селдън и създадената от него на психоисторията – футуристична дисциплина, която съчетава история, социология и математика, за да прави прогнози за бъдещето на човечеството. В света на масивните количества информация, мощните компютри и несигурните времена, които предстоят, може ли подобна идея да бъде възможна днес?

Питър Търчин, руско-американски учен в областта на комплексността и почетен професор в Университета на Кънектикът, е една от водещите фигури в нова социална наука, която включва изучаване на огромни масиви от исторически данни и статистически модели, за да се разбере историята на човешките цивилизации – а може би дори да се предскаже бъдещето ѝ.

„Занимавах се с теоретична биология. Работех на границата между математическите модели и динамиката на популациите на животните. Започнах с насекоми, полевки, леминги и други подобни“, казва Търчин пред IFLScience. „След това реших да премина към изучаване на хората. Използвам почти същия математически и аналитичен апарат, но го прилагам към различни социални въпроси“, добавя той.

Въпреки че казва, че е повлиян от Азимов, смята, че сравненията с психоисторията са ограничени. По думите му: „човешките индивиди не са толкова безсилни, колкото си ги представя Азимов“. Той предпочита да нарича тази област на изследване клиодинамика, вдъхновен от музата на историята в гръцката история – Клио.

В най-новата си книга „Крайни времена“ Търчин разглежда кризата, пред която е изправена американската демокрация, и твърди, че тя може би не е нещо ново. Всъщност, ако се вгледаме внимателно в историческите цикли, опасностите изпъкват доста ясно – и всъщност тези „безпрецедентни времена“ не са толкова безпрецедентни.

Независимо дали става дума за падането на Римската империя или за всеобщата криза през XVII в., Търчин твърди, че има общи нишки, които са в основата на много от големите обществени катаклизми в историята, а именно „свръхпроизводство от страна на елитите“ и спадането на жизнения стандарт на мнозинството.

Общо взето нещата се случват така: в повечето сложни общества винаги има едно малко малцинство от населението, което концентрира властта в ръцете си – елитът. То неизбежно използват тази власт, за да изтеглят все повече и повече ресурси и влияние от голяма част от населението, като го оставят в резултат бедно и гневно. Паралелно с това то стимулира достатъчно икономически растеж и технологични промени, за да насърчи повече претенденти за елита да се присъединят към висшите ешелони на обществото (някои биха нарекли това нарастване на образованата средна класа). Така съществуващата структура на властта обаче може да се простира само дотук и с течение на времето ставаме свидетели на все по-голям брой хора, които се конкурират за ограничените места в структурата на властта, което кара елита да се раздува и да става все по-неразумен.

Сред неуспелите и потиснати маси се появява ръкав от „контраелити“, които се опитват да използват остатъците от властта си, за да подкопаят съществуващата власт. Оставена без контрол, структурата на властта навлиза в своя „последен етап“ и в крайна сметка се разпада.

За мнозина това може да звучи ужасно подобно на ситуацията, в която се намират САЩ и голяма част от Европа. Обществото произвежда твърде много висшисти и не предлага достатъчно работни места за тях, което създава набъбнала класа от дисиденти. Междувременно броят на милиардерите расте, но жизненият стандарт на мнозинството се понижава. В резултат на това ставаме все по-разделени, гневни и склонни към безредици.

Общо взето, изглежда, че „последният етап“ може би настъпва.

Съборена статуя на Христофор Колумб в Сейнт Пол, Минесота, на 10 юни 2020 г.

Търчин и неговият екип от клиодинамични експерти успяват да съберат над 200 примера за сриващи се общества, някои от които изглежда следват идентифициранят от него модел. Например, той съвсем скоро публикува изследване, в което разглежда краха на династията Цин и кървавото въстание на тайпините през XIX век. Използвайки математически модели стига до заключението, че кризата е била основно предизвикана от недоволни желаещи да се присъединят към елита и икономическа мъка – точно както безбройните примери в историята, включително и днес.

И така, означава ли това, че можем да предвидим краха на САЩ, като разгледаме купища данни от миналото и потърсим общи черти и цикли? Ами не съвсем.

Може и да изглежда, че краят на времената наближава… но не се знае как ще се развие ситуацията. Въпреки че обществата са склонни да работят на приблизително 100-годишни цикли, според Търчин множество по-широки фактори могат да повлияят на времевата рамка. Има дори примери, в които обществата се измъкват от „последния етап“ без срив, ако са управлявани по подходящ начин.

„Това не са математически цикли, нали? Не е като да има някакъв космически часовник, който ни тласка към криза. Тя се задвижва вътрешно. И тъй като е вътрешно задвижвана, различните събития могат да я забавят или да я ускорят. Предполагам, че е по-скоро статистическа теория, а не строга периодичност“ – обясни той.

Не всички обаче са убедени в теорията на Търчин. Макар че малцина биха възразили срещу идеята, че историята може да ни даде уроци за бъдещето, някои казват, че областта на клиодинамиката е малко (или много) несъстоятелна наука. Глобалните човешки общества са много по-сложни, с безкрайно много променливи, отколкото скромна популация от буболечки в полето. Може би не бива да сме толкова наивни, за да мислим, че можем да разкрием дълбините им с помощта на ограничени данни и пристрастни учебници по история.

В една унищожителна рецензия за новата му книга в New Statesman, озаглавена „Празните пророчества на Питър Търчин“, пише: „Неведнъж се чудех дали целият този проект не е измама. Книгата силно надхвърля обещанията, които прави.“

Все пак Търчин признава ограниченията на своите теории и признава, че предсказването на бъдещето е за наивници.

Както казва много ясно в публикация в блога си от 2013 г: „КЛИОДИНАМИКАТА НЕ СЕ ЗАНИМАВА С ПРЕДСКАЗВАНЕ НА БЪДЕЩЕТО!“ Вместо да прави пророчества, той казва, че просто се интересува от идеята да приложи математически анализ към човешките общества и да види дали някоя от идентифицираните закономерности може да ни помогне да разберем трудното положение, което стои пред нас.

„Човешките общества са много сложни. Трябва да разбирате икономиката, социологията, антропологията, климатологията и още куп други неща. Именно самата сложност на темата пречи на простите подходи и затова ще отнеме известно време. Ние все още сме в началото по пътя към разбирането на човешките общества с помощта на математически инструменти“, казва той пред IFLScience

„Съжалявам, че не е по-просто.“