Когато пилотът на самолета внезапно се свлича напред, Дарън Харисън скача в паника! Той обяснява на контролната кула по въздушното движение, че няма представа как да лети, камо ли да се приземи. Но диспечерите на земята успяват с наставления да му помогнат да кацне успешно.
„Тук съм в сериозна ситуация“, съобщава Харисън по радиото на кулата във Форт Пиърс, Флорида, около обяд на 10 май. „Пилотът ми припадна. Нямам идея как да управлявам самолета.“
Част от Бахамите
На пилотът, чието име не се разкрива, му става лошо внезапно около час след като излитат с Харисън и още един пътник в самолет Cessna 208 (на снимката горе) от летище Леонард Томпсън на Бахамските острови. Според публикация в блога на Федералната авиационна администрация, той припада върху инструментите за управление, изпращайки самолета право надолу.
Тогава Харисън поема контрола и подава сигнал за помощ. Според The New York Times той първо разговаря с ръководителя по полетите Кристофър Флорес във Форт Пиърс, който се опитва да разбере къде е самолетът. Харисън не знае как да използва навигационните инструменти – но може да види брега на Флорида.
„Поддържайте крилата равни и просто се опитайте да следвате брега на север или на юг“, казва му Флорес. „Опитваме се да те намерим.“
Робърт Морган, вляво, и Дарън Харисън, вдясно, след инцидента
След около 10 минути ръководителите в кулата на международното летище Палм Бийч поемат управлението. Авиодиспечерът Робърт Морган казва на WPBF, че е бил на почивка, когато един от колегите му му казва: „Има пътник, който не е пилот, но управлява самолета, а пилотът е недееспособен, така че казаха да отидеш да му помогнеш да се опита да се приземи.“
Морган, опитен летателен инструктор, се втурва веднага. Но тъй като не е запознат точно с този модел самолети, един от колегите му му разпечатва снимки на кабината – и Морган инструктира Харисън как да кацне по нея.
„Той беше наистина спокоен“, казва Робърт пред CNN. „Каза ми: „Не знам как да летя. И не знам как да спра това нещо, ако все пак стигна до пистата.“
За WPBF Морган добавя: „Знаех, че самолетът лети като всеки друг – просто трябваше да държа Харисън спокоен, да го насоча към пистата и да му кажа как да намали мощността, за да може да се спусне и да кацане.“
Кокпитът на Cessna 208
Докато другите в кулата започват да действат, за да спрат излитанията и да задържат самолетите на летището, Морган инструктира Харисън как да кацне.
„Опитай се да задържиш крилата на ниво и виж дали можеш да започнеш да слизаш постепенно“, казва Морган. „Натисни напред руля за управление и започни да се спускаш с много бавна скорост.“
Преди да се усети, казва Морган за WPBF, Харисън успешно приземява самолета на пистата. Морган изтича да го посрещне и го прегръща силно.
„Имах чувството, че ще се разплача, защото в мен имаше толкова много адреналин“, казва Морган пред CNN. „Бях наистина щастлив, че се получи и че никой не пострада.“
И добавя: „Беше много емоционален момент. Харисън каза, че просто иска да се прибере при бременната си съпруга. И това направи цялата ситуация още по-хубава.“
Харисън, 39-годишен интериорен дизайнер от Лейкленд, Флорида, отказва да говори с пресата след кацането. Според The New York Post, той се връща от риболов на Бахамите, когато се случва неприятната случка. Чичо му, Глен Харисън, обаче казва, че не е изненадан от героизма и спокойствието на племенника си.
„Знам, че вероятно е бил уплашен до смърт, но не ме учудва, че е направил това, което е направил. Той е доста добър в запазването на хладнокръвие, не ме учудва, че и сега запазва самообладание, следва указанията и всичко приключва добре.“
Междувременно други от международното летище Палм Бийч реагират със страхопочитание. „Току-що станахме свидетели как двама пътници приземиха самолет“, казва авиодиспечер на пилот на American Airlines, който наблюдава кацането.
„Казахте, че пътници са приземили самолета?!“ – отвръща пилотът. „Боже мой. Добра работа.“
Въпреки че наставленият на Морган в кризата помагат да се предотврати трагедия, ръководителят полети казва, че просто е правил това, което се очаква от него.
Като отдава заслуги на своите колеги и на Харисън, когото нарича герой, Морган допълва:
„В крайна сметка имах чувството, че просто си върша работата. Но беше все едно едно ниво по-трудно, отколкото по принцип съм свикнал да я върша.“