Краят на златните империи около Черно и Каспийско море
Златото е един от най-благородните и ценни материали на планетата. Не случайно ще открием, че в различните култури и митологии се смята за един от най-важните елементи при извършването на търговия. Записан е в свещената книга на шумерите, които посочват, че сътворението на света се е случило именно със залежите на злато. Според една от най-старите цивилизации в света, човечеството съществува с помощта на извънземна раса, която дошла на родната планета, за да търси злато.
Защо е било необходимо? Именно с него можела да се регулира температурата на собствената си планета. От сътворението на света до наши дни ще открием, че ценният метал е елементът за изграждането на империи, за лудостта на общества и още много други. Легендите за инките и техните залежи, Ел Дорадо и още много други, са не само документирани, но и продължават да се разказват. Златото има и своята негативна страна, то е причината за края на някои цивилизации. Преди близо 4 хиляди години, някои от най-красивите и ценни златни украшения, принадлежат на номадски племена, позиционирани около планините на Черно море и Каспийско море.
Въпросните племена се изхранвали с лов на животни, но учените са категорични, че най-вероятно са едни от първите хора на планетата, които обработват златото до съвършенство. Освен за украшения, златото се използва и за разкрасяването на гробници. В древната легенда за Язон и търсенето на златното руно, групата отива да открие златната вълна, която се взима от специален магически овен.
Дестинацията на тяхното пътуване е Грузия и по-точно – Кавказките планини. Според някои изследвания, златото вече не е било актуално в Кавказ и малцина са го търсили в период от 700 години. Изследваните около 4500 артефакта в последните 130 години показват, че някъде около 1500 до 800 г. пр. Хр., златните накити са изключително редуцирани. По това време най-вероятно популацията е открила други украшения и не е инвестирала толкова в този благороден метал. Някои учени смятат, че златото е спряло да се търси, след като елитните семейства започнат да губят своя статут.
Същият период подсказва, че култа към една конкретна личност започва да губи своето влияние, а преклонението към ценности вече е изключителен факт. Дори грузинските музеи показват подобна времева дупка. Между 2500 и 1500 г. пр. Хр. има активен златен период, макар и тогава да се пада Бронзовата ера, между 800 и 200 г. пр. Хр. също ще се открият класически елементи и украшения. Времевата пропаст в това отношение идва между 1500 и 800 г. пр. Хр. В късната епоха на бронза и ранната на епоха на желязото. Ако разгледаме една от легендите за Навуходоносор II – вавилонският цар, чийто сън се оказва пророчески за бъдещите епохи, откриваме сходство на добива на злато и неговата употреба. Кой е Навуходоносор II?
Вавилонският владетел, смятан за един от най-великите на Нео-Вавилонската империя, разказва на пророк Даниел, че е сънувал странен сън. В града е издигната статуя, изработена от четири различни елемента – злато, сребро, бронз и желязо. Обяснението на пророка е, че във всяка следваща епоха обществото ще губи своя блясък. Започвайки от златната епоха и така продължавайки до желязото – единственият не толкова благороден метал. В този случай ще открием, че златната епоха е тази на Вавилон между 603 и 539 г. Персия се ражда в сребърната епоха между 539-333 г.
Гърция идва между 333 и 49 г. и тук трябва да направим една скромна подробност – когато гърците са смятани за люлка на цивилизацията, плащат безумни количества злато на траките, които в този момент се превръщат в една от най-богатите цивилизации. Не случайно Сократ е благодарен, че не са обединени, защото с лекота могат да ги премажат. Епохата на желязото идва между 49 г. пр. Хр. и 39 сл. Хр. Идеята е, че във всеки един период, обществото ще преосмисля своите идеи и ще се стреми да променя своята екология. Следователно в края на бронзовата епоха и началото на желязната, златото не е търсено. Има две разумни обяснения за този по-специален времеви период. Някои смятат, че обществата в Кавказ просто са били презадоволени и златото вече не се е разглеждало като ценност, като това продължило около 1000 години.
Другото разумно обяснение е, че най-вероятно и да има артефакти от този период, те не са открити. Повечето елементи датират между 2500 и 1500 г. пр. Хр, като всички идват от ателиета в Средна Кюра. В следващият период има едва 29 открити артефакта. В повечето гробници са открити бронзови елементи и евентуално други украшения, но не и злато. В някои случаи могат да бъдат открити златни монети, разпръснати около гробницата, но нищо повече. Една теория е, че е възможно номадските племена да са сменили своята локация или просто елитът да не е имал повече наследници – една от гробниците е с диаметър на футболно игрище.
Около 1500 г. пр. Хр. има подозрения, че номадите се местят в по-малки села, защитени от върховете на планините, използвайки ги като официално непроходима крепост. Гробниците стават значително по-скромни, спрямо предишното поколение, докато златото изчезва изцяло като необходим елемент за бита или демонстрирането на влияние. Теорията, че най-вероятно рудата е изчерпана, практически не важи, поради простата причина, че и до днес се крият около 100 златни руди в региона.
Липсата на злато продължава да се смята за една особена грешка, особено след като след първото хилядолетие пр. Хр. да започва отново изработката на златни украшения. Извън зоната на Средна Кюра продължават да се правят богати и пищни украшения. Подобни прецеденти се срещат рядко в историята, но все пак ги има. Никой не може да си обясни защо кавказците се отказват от възможно най-напредналата технология за толкова дълго време – защото златото е било не само доходоносно, но и престижно за периода, както е и днес.
Снимки: Wikipedia
