shareit

Карлос Чакала – един от най-известните терористи в историята

| от |

Неговото истинско име е Илич Рамирес Санчес. Роден е във Венецуела, но много скоро го наричат Карлос Чакалът. Това е терористът, за когото мнозина знаят, че е убил поне 80 човека. През 70-те години на миналия век Илич Рамирес води сериозна кампания в името на Палестинското освобождение и комунизма. Преследван е от Израел, Франция и САЩ, както и още много други страни. Прекарва следващите 20 години в бягство, убийства, взимане на заложници, изнудване и тероризъм.

Това е един от най-известните и най-отдадени терористи, които бързо получават и публичност от най-различни телевизии, издателствата се състезават, за да издадат биографията му, а властите се опитват да го заловят. Той е пример за бъдещите поколения, които се стремят към анархията и разрухата. И всичко започва на 12 октомври 1949 г. в Каракас, Венецуела. Срещата с войната идва във възможно най-ранната възраст. Баща му Хосе Алтаграсия Рамирес Навас е успешен адвокат, марксист и се радва на трима сина: Илич, Владимир и Ленин.

Това е неговият жест към първият лидер на СССР. Майката, която между другото протестира много ревностно, не получава правото на глас и нейните момчета остават в историята, поне Илич. Марксизмът е второто майчино мляко на синовете и още в деня, в който малкият Рамирес може да чете, неговата литература е именно брандирана от СССР. Преди 10-годишна възраст е успял да прочете цели два пъти биографията на Ленин. Това го прави и любимият син. Още като тийнейджър започва да се включва в различните протести, има тежко мнение за Куба – вярва, че страната трябва да запази своите много сериозни червени връзки. На 17-годишна възраст забелязва е противник на всички десиденти в страната.

Родителите му се развеждат. Майката заминава за Лондон с момчетата, но през 1968 г. Рамирес Санчес получава покана за университета в Москва – жест от баща му. Университетът обаче няма нищо общо с науката, това е едно прекрасно място за радикализиране на политическите активисти. Една перфектна подготвка за революционните лидери, бойците и шпионите, които по-късно правят кариера в КГБ. Планът на СССР е да върне обратно дипломираните елементи и да се надява на следващата голяма революция.

WHEN KHARTOUM SHELTERED CARLOS (Photo by Maher Attar/Sygma via Getty Images)

Точно това се случва с мнозина. Рамирес не е от тези хора. В Москва предпочита да се забавлява, да се напива и да гони момичета, а това много скоро се забелязало от агентите, които не финансирали забавления, а създавали революция. Изгонен е от университета, но това дава начало на неговата терористична кариера. В Москва вече е запален сериозно по историите на палестинските студенти, които разказват за зловещата битка с Израел. Точно тези срещи отключват безграничната ярост на Карлос Чакала. През 1970 г. пътува до Йордания, където започва обучение в армията за освобождение на Палестина. В тренировъчния лагер се запознава с Вади Хадад – ветеран, който вярва, че Израел може да бъде победен единствено с помощта на международни терористи. Именно той открива невероятния талант на венецуелеца.

През 1973 г. вече е завършен терoрист и прави опити за покушението на Джозеф Сиф в Лондон. Обира и няколко банки във Франция, взривява няколко редакции, опитва се да отвлече 1-2 полета – любимата тактика на Хадад. За две години успява да издейства досие във всяка възможна международна агенция за лов на терористи. Всяка една цел, която според него може да навреди на Израел е предпочитана. Работи най-често с освободителната армия на Палестина, но също така има колаборации и с Японската Червена Армия, с която през 1974 г. успява да окупира Френското посолство в Хага. Междувременно не спира да поддържа имиджа си на плейбой.

За щастие на един цял свят, всичко има своя край. През 1975 г. френското разузнаване успява да залови Мишел Мукарбал и след дълги разпити се разкриват всички имена в терористичната организация. Сред информацията е и тайната квартира на Карлос в Париж. С пристигането на предателя, заедно с още няколко агента, които трябва да го задържат, Карлос започва своята обичайна актьорска игра. Черпи ги едно питие, обещава да съдейства, а след това ги застрелва и бяга в Бейрут. Преди това оставя книгата „Денят на чакала“, за да напомни на останалите преследвачи с кого си имат работа. От Бейрут лети за Източна Германия, а след това и за Унгария. Всеки път се оглежда за следващото предизвикателство в битката си срещу Израел.

Новият му план се ражда през 1975 г. и той самият обещава, че ще влезе в историята. Амбицията и безумието също присъстват. Неговото желание е да нападне ОПЕК – Организация на страните износителки на петрол. Срещата им е във Виена и Карлос е наблизо. Планът бил да се вземат около 80 представителя за заложници, включително петролните министри на 11 страни. Министрите на Саудитска Арабия и Иран, които в този момент показвали своите американски симпатии трябвало да бъдат екзекутирани моментално, докато останалите щели да бъдат използвани за откуп. Поръчаните цени са космически, но били предназначени за освобождаването на Палестина.

На 21 декември 1975 г. Карлос преминава границата на Австрия. Претърпял е пластична операция, пазил е стриктна диета и вече разполага с екип за действие. Пренася със себе си оръжие и амфетамини. Квартирата им се намира много близо до централата на ОПЕК. Влизат през входната врата и откриват огън. Успяват да убият полица, охранител и един от младите членове на екипа. Атаката разделя заложниците на групи и задържането на сградата продължава цяла вечер. По време на атаката Илич настоява представителите на Ирак да го представят като „Известният Карлос“. Не били необходими повече обяснения. Терористът разменя няколко заложника за автобус – планът е да избяга в Алжир. С автобуса и още 41 заложника успява да стигне до летището и след това да отлети до въпросната страна.

gettyimages-515113970-594x594

В Триполи е помолен от президента Хуари Бумиден да освободи и последните 11 заложника – на летището са предадени други лица в заманя за самолет. Сред последните освободени са и двамата министри, които по-рано трябвало да получат смъртна присъда. Само 48 часа по-късно и тази операция приключва, при това със значителен успех. Никой не знае дали Карлос все пак е получил някакви пари от откупа. Според някои е взел около 50 милиона долара за Сирийският министър председател и този на Саудитска Арабия.

Други източници твърдят, че парите били поделени между него и Хадад. Единственият проблем за партньора е, че не са убити правилните хора от самото начало и за това провинение Карлос е изгонен от армията за освобождение на Палестина. След това стъпките се губят, поне за известно време. Не е сигурно дали терористът не е организирал още едно похищение на полет, атентати във Франция, особено след като съпругата му е заловена. Подозренията продължават с една редакция, която отказва да оттегли интервюто си с него. След посещението на няколко страни, терористът решава да се засели в Судан, където живее много скромен живот и се крие от властите в продължение на години.

С общи усилия френското, израелското и американското разузнаване успяват най-накрая да го заловят през 1994 г. Налага се да платят на властите в Судан, за да позволят екстрадиране и съд в Париж. Осъден е за убийството на френски разузнавач и получава доживотна присъда. Втората доживотна присъда идва през 2011 г. за атентати във Франция от 1982 и 1983 г. През 2017 г. отново е съден за атака ръчни гранати в Париж. Получава трета доживотна присъда. Все още лежи в затвор във Франция и до последно поддържа връзка с Уго Чавез – бивш президент на Венецуела, който умира през 2013 г. До този момент е събирал няколко пъти подписи за освобождаването си, но всеки опит е пълен провал. Един от най-опасните терористи продължава да се държи зад решетките и освен това може да се похвали с особен интерес от медиите.

 
 
Коментарите са изключени за Карлос Чакала – един от най-известните терористи в историята

Повече информация Виж всички