Какво наистина се случи с Берлинската стена и какво точно е договаряно между САЩ и СССР – декласифицираният архив проговаря

Американският секретар Джеймс Бейкър е известен с една много важна фраза в цялата си кариера. „Нито инч на изток“, са думи, които трябва да каже пред съветския лидер Михаил Горбачов на 9 февруари 1990 г. Това е една от легендарните договорки, в които източния блок ще остане напълно независим от новия съюз, както и няма да има никакви други политики, които да продължат да се разпростират от запад на изток. Самият официален документ е официално декласифициран и свободен за четене от всеки. Самият документ показва и още една подробност – голяма част от страните в Централна и Източна Европа, нямат никакви интереси към включване.

Присъствието на тази символична подялба на Европа е и добавена в коментарите относно статута на Източна Германия и влиянието на Съветския съюз. Подобни гаранции са дадени от Джордж Буш още през 1989 г. при срещата в Малта, а неговите думи са, че САЩ никога няма да се възползва от Източна Европа, особено след като може да наруши или навреди на Съветския интерес. По това време нито един от двамата лидери, не може да подозира, че Източна Германия ще се сгромоляса и най-вероятно ще доведе до следващата жестока инфлация. Любопитното тук е, че в края на януари 1990 г. немския външен министър на Западна Германия – Ханс-Дитрх Геншчер ще заяви, че има добра възможност и двете страни да се обединят. Още на тази реч, въпросният политик заявява, че събирането на двете зони ще трябва да се случи по начин, който не засяга съветската сигурност.

По този начин и апетитите на НАТО за приближаване към източните граници, може да бъде парирано още в зародиш. При оформянето на финалните документи, преценката за близост до границите не е включена в официалния документ, но преобладава в различните коментари, отразени по-късно в протоколите на комуникацията. Подобни маневри бързо карат Горбачов да извика и двете страни на специална среща на 10 февруари в Москва. При пристигането, започват да се разглеждат всички възможности, като освен това се договаря и финансова помощ, която трябва да дойде от Западна Германия, преди да се стигне до септември 1990 г.

На 6 февруари Геншчер води същият диалог с британския външен министър – Дъглъс Хърд, който трябва да потвърди, че ще има гаранция при намеса на НАТО в политиката на Полша – страна от Централна Европа. Ако същата предпочете да излезе от Варшавския договор и се премести в НАТО, СССР иска да има гаранция, че най-вероятно няма да има намеса в правителството. Подготвен за дебати, британският външен министър повтаря същото, което неговият немски колега е обяснил. Точно там се появява и легендарната реплика за инча. Разпростирането на НАТО в конкретните територии е не само немислимо, но и никога не се поставя в основна цел. Малко след самата среща, Бейкър ще заяви следното:

„Зададох един въпрос на него (Горбачов). Предпочитате ли да видите обединена Германия, извън НАТО, независима от американски сили или предпочитате да видите обединена Германия, обвързана с НАТО, с гаранция от НАТО, че няма да премине и нито един инч на изток от настоящата си позиция? Той отговори, че съветските лидери премисляли всички възможни опции, а после добавя, че „Определени разпростирането на зоната на НАТО, няма да бъде приемлива.“

Същото прави американския секретар в Западна Германия, осъзнавайки какво точно иска Горбачов и също гарантира, че към настоящия момент, няма никакви намерения да се подготвя за евентуално териториално разпростиране и най-вероятно страната ще остане такава, каквато е била известна на картата и преди това. В рамките на следващите седмици, абсолютно всички външни министри от Западна Европа ще повтарят точно тази мантра. През пролетта на същата година, жителите на Източна Германия официално са заявили, че са съгласни за обединението и са готови да свалят стената.

По това време ГДР вече започва да води преговори и със САЩ, поради простата причина, че при подобни политически маневри, първото най-голямо страдание ще се случи именно в икономиката, както и става. Официалните предложения в този момент са за финансова подкрепа и предоставянето на необходим ресурс. Друга важна стъпка е, че Горбачов не трябва да остава с впечатлението, че в целия съюз и сделка, може да се стигне до наличието на победители и губещи.

Допълнително изискване е, че всички западни лидери трябва да предоставят информацията така, че това да се струва като нов и легитимен процес в структурата на Европа, като в него СССР ще бъде включен, а не изключен, както повечето жители вече го отчитат. Бейкър предоставя и списък с 9 специални точки, които са включени в трансформацията на НАТО относно Германия. Сред тях са налични условия, които изискват запазването на Германия извън потенциалното въоръжаване с ядрено оръжие, включването на всички съветски мерки за сигурност в трансформацията.

Ухажването продължава и с още една много важна стъпка – страната най-накрая ще слезе от издръжката на СССР, която така или иначе се инвестира там. Нека не забравяме и огромното присъствие на немската тайна полиция, обучавана директно от КГБ. Впрочем мантрата се повтаря през цялата година – НАТО няма да се разширява, НАТО ще подпомага Германия и шансовете за по-далечни планове, се ограничават до границата на Германия. Освен това ще открием, че Буш дори предлага на СССР да бъде част от плановете за нова и просперираща Европа.

Най-накрая се стига и до най-важния подпис. С обединяването на Германия, ситуацията става не само интересна, но и доста по-вълнуваща. През юли 1991 г. висшите политически лидери пристигат и задават един по-силов въпрос на генералния секретар Манфред Вьорнер. Те заявяват, че ако плановете на НАТО са обвързани директно със създаването на нов политически съюз, стремящ се да изкара или директно да изключи СССР от цялата коалиция, това няма да се случи. Малко преди официалното приключване на ГДР и ГФР, Горбачов слага още един край – този на СССР.

Интересното е, че в някои отношения, Буш дори е готов и предпочита СССР да се запази, като точно това коментира на 1 август 1991 г., но въпреки това, Студената война официално отбелязва своя край, а за редица историци, същата е приключила много по-рано. Що се отнася до по-интересни теми, записани в архивите. Любопитно е да открием, че един от основните страхове на Горбачов, относно обединението на Германия е, че липсват гаранции, които няма как да не повторят потенциалното развитие от Версайския договор. Лидерът на СССР иска да има гаранция, че въоръжаването в Германия няма да се случи, а това е възможно с присъствието на НАТО, както се обещава.

По-любопитното е, че макар и самият официален документ да е ограничен, никой не е обърнал внимание на секцията за Афганистан, в която Горбачов коментира ситуацията с Бейкър. На една от всички срещи, английският външен министър съобщава, че официално има редуциране на влиянието върху Муджахидините. Бейкър също така съобщава, че няма никакво решение за Афганистан, като го прави от името на НАТО. Единственото решение е, че Афганистан ще смени едно управление с други, като след това откриваме и изсипването на милиарди за поддръжката на финансови средства.

Бейкър признава, че няма да се създава правителство, което да играе ролята на враг срещу СССР, както и няма как да поддържа фундаментализма в странната. На финалът, двамата се разбират, че е възможно просто процесът „Афганистан“ да бъде оставен да се случи и муджахидините да изберат свое собствено правителство, както и да издигнат свои лидери и свое собствено правителство. С оглед на настоящите събития е сигурно, че тази политика не работи. Бейкър говори за потенциалните възможности относно стабилизирането на перестройката, като не пропуска да засегне и темата за въоръжаването на Куба с модерни МиГ-29, които били смятани за неудобни от консерваторите в САЩ.

Интересен момент е, че докато този разговор се случва през февруари 1990 г. На 18 май, Горбачов ще зададе един много важен въпрос, който можем да цитираме дословно, поради простата причина, че самите документи вече са свободни и нивото им на поверителност пада от линията на „Секретно“ до „Чувствително“:

„Самият факт, че контекстът на събитията става повече, отколкото по-малко динамичен, е и причината да се срещаме. Най-вероятно в миналото щеше да се случи точно обратното. Когато се появят трудности в някои части на света – след като ние сме намесени почти навсякъде по един или друг начин – започваме да се гледаме странично и да търсим методи за редуцирането на отношенията. В наши дни, големият и по-труден въпрос може да бъде решен с диалог и оценявам това.

По същото време наблюдавам събитията да се разгръщат и стигам до заключението, че САЩ не е финализирала процеса за уточняване на връзката със СССР. Казах го много пъти преди, във време като това, във времена на велики промени, не можем да гледаме на нашите отношения в контекста на президентски връзки. В момента градим фондация, която стои на много повече от отношенията между две страни, в момента изграждаме връзка, която определя целия свят. Ние сме архитекти и строители на новия свят. Започвам да си мисля, че нещо ви притеснява. Откривам два основни проблема.

Първият е въпросът дали е редно да се обвързвате сериозно с нас. Ние знаем, че разполагате с различни съвети и мнения по въпроса. Досега, поне президентът показва някакво въздържание и задържане на напрежението, поддържате вашата собствена позиция и оценявам това. Второ, остана с впечатлението, че оформяме едно взаимно разбиране и връзка, която да имаме между двете страни в настоящето. Една от централните точки е взаимното разбиране, че всеки от нас ще иска да вижда другия като силен и уверен в своята отбрана – не само военна отбрана, но и икономическа и национална. Ние имаме интерес в силна, уверена САЩ, докато вие имате интереси в силен и уверен СССР.

Около 2-3 години назад, ние предсказахме, че се намираме в не толкова благоприятна среда, имаме прегрупиране на сили, включително и тези на света. Тогава решихме, че при тези обстоятелства, нашето съдействие не е само полезно, но абсолютно значимо за нас и целия свят. Както и да е, вярвам, че в определени периоди, когато преминаваме от философското ниво и продължаваме към имплементация на специфични политически действия, виждаме повторения на миналото. Виждаме действия, основана на традиции и навици от последните няколко десетилетия.

Наблюдавам, че понякога преминаваме през критични мигове в нашата връзка, така да кажа, вие искате да се възползвате от ситуацията и да сте пред нас. В миналото, най-вероятно щях да си взема бележка и да продължа да следя ситуацията. Но точно в момента, нашите отношения са в такъв стадий, че просто мога директно да споделя моите впечатления с вас. За какво говоря по-точно? Вие сте разумен човек, аз оценявам това. Ето защо ще говоря с вас честно и откровено. Нека погледнем Източна Европа.

Всичко, което се случва, кореспондира със същите разговори, които имахме в миналото. Надявам се, че виждате как нашите действия отговарят на точно това, което ви говорих тогава. В същия момент, имам информация, че целта на вашите полици е да разделят страните на Източна Европа от СССР. Нека погледнем немското обединение. Вашето мнение по този въпрос е противоречиво. Не разбирам от какво е подчертано. Най-вероятно се страхувате от европейско обединение. Казах много пъти, че тук и е в Европа, мога да го потвърдя и сега“ ние разбираме желанието за присъствие на Америка, не неговото военно такова, а генералното в целия европейски процес. Това е ясно.

Но сега казвате, че двете Германии са миролюбиви, демократични страни и няма никаква причина да ги гледате с потенциално подозрение като опасни страни. Споделяте, че ние обръщаме много внимание на потенциалната заплаха. Но аз казах на президента Буш, че в такъв случай, ако вие не смятате това за един потенциален и важен фактор, защо не се разберем евентуално да включим обединена Германия във Варшавския договор? От друга гледна точка: споделяте, че вярвате на германците, те са успели да ви се докажат. В този случай, защо трябва да включваме Германия в НАТО?

Вашият отговор е, че ако Германия не се включи в НАТО, то това ще бъде проблем в Европа. Оказва се, че вие не вярвате на Германия. Бих ви разбрал, ако можете да дадете реалистични аргументи. Ще бъда честен с вас. Ако казвате, че отсъствието на Германия в НАТО ще се превърне в един по-сериозен риск за сигурността в Европа, най-вероятно бих ви разбрал. В този случай, нека помислим; нека потърсим начин за подмяна на структурата на сигурността, която е основана на съществуващите два военно-политически блока, като добавим една нова структура.

Нека мислим как можем да придвижим тази структура напред. Но сега ще ми кажете, че НАТО е необходимо точно сега и винаги ще бъде необходимо, практически завинаги. Веднага ще ми кажете, че СССР продължава да има голяма армия и е добре въоръжена, по тази причина, най-вероятно ще кажете, че и НАТО винаги ще бъде необходимо. Генерално ще повторя вашата позиция и вашите аргументи, те са логично. Те обаче не отговарят на основните спогодби, върху които се споразумяхме в началото на този вид отношения. Какво искам да кажа? Още един път ще бъда честен с вас.

Ако една обединена Германия успее да влезе в НАТО, тя ще създаде сериозни проблеми в корелацията на силите и в целия стратегически баланс. Ние ще бъде изправени пред следващия въпрос, който ще е насочен към потенциална следваща стъпка. Вие сте логичен човек, най-вероятно ме разбирате. Поставяте ни в ситуация, в която можем да прекратим всякакви отношение в сферата на разоръжаването; ние ще анализираме потенциалните промени и ще направим нашата доктрина на преговорите във Виена. Тук идва и големият въпрос, защо правим всичко това? Приемете, че е много сериозен въпрос.

Искаме да можем да разчитаме на сериозно отношение по този въпрос и от ваша страна. Ако видим и следа, че се опитвате да играете някаква игра, ние ще започнем да се тревожим. Необходимо ли е това? Можете ли да позволите на нашите отношения да се превърнат в една жалка интрига? СССР преминава през големи промени; в момента сме пред реновиране, а това е един много труден процес. Забелязваме, че в някакви моменти сте готови да се възползвате от ситуацията. Смятам, че ако правите това, то ще бъде една голяма грешка. И последно, нека синтезираме всичко.

Ние споделяме нашите планове. Ще продължим перестройката и ще трансформираме нашата политическа система към едно ново мислене, искаме да се сближим със Запада, САЩ. Искаме да отворим нашата страна за света. Казахме, че нашата мисия е да интегрираме страната си напълно в политическия, икономическия, културния процес, който в момента се носи в целия свят. Смятаме, че се разбираме с вас относно новите отношения между СССР и САЩ и те ще бъдат позитивни не само за нашите две страни, а ще се превърнат в централна позиция в света и позитивите ще бъдат за целия свят. Сега се питам: дали Американската администрация следва това разбиране, до което стигнахме.

Нека ви кажа какво се случва в Москва. Виждаме редица положителни линии във вашата позиция. Същевременно виждаме и някои елементи, които ни притесняват. В момента се движите до една точка, в която ще определите бъдещето на нашата икономика на краткотраен и среден период от време. Логично е, че точно по тази линия ще има  ефект върху политическия, социалния, културния и междуетническия живот. Стигнахме до този момент, в който имаме нужда от свободен пазар в страната. Това ще е ключовият момент за перестройката.

Ние говорим за фундаментални промени, които в своето основно отношение, могат да се превърнат в ядрото на нашата икономика. Говоря за частна собственост, анти-монополни мерки, кооперативна собственост, колективна собственост, частна собственост. Ще правим реформа на банковата система, ще организираме фондовата борса и обмяната на валутата, създаваме данъчна система и социална осигурителна система, както и ценова реформа. Това ще бъде една радикална промяна. На този етап е разумно да приемем, че разчитаме много на разбирането и солидарността на нашите партньори. Във всеки случай, събитията около Нагорни-Карабах не трябва да отнемат толкова вниманието на администрацията или конгреса, особено след като се намираме в такова отношение.

Ще го кажа така: имаме нужда не само от разбиране с нашите партньори, но и от съдействие. От една страна получавам информация, че вие не само разбирате перестройката, но и ни съобщавате потенциалните проблеми, които са налични тук. В същото време съветвате всички да не помагат на СССР. Казвате: нека да се оправят сами, помощта ще забави истинската перестройка. Не разбирам този аргумент. Вие казвате, че показвате някаква солидарност, но същевременно предпочитате да решим тази каша сами. Най-вероятно мислите, че ако ситуацията се влоши, това няма да е нещо толкова лошо за вас.

Казвам всичко това, за да може да помислите по темата, преди да се срещнем отново във Вашингтон и парк Давид. Ще продължим това, което сме започнали заедно или ще се оттеглим от официалната спогодба, която двете ни страни са постигнали. И двамата трябва да решаваме веднага. Аз смятах, че изборът вече е направен. В последствие забелязвам, че има моменти, в които вие все още се опитвате да решите. Исках да споделя това в личен разговор, вместо да ви посрещам в по-голяма група. Мисля си, че всичко това ще бъде полезна информация за президента,  когато се подготвя за нашата среща.“

Снимки: Wikipedia