Как една полицайка разкри педофилските престъпления на американски военен подизпълнител в Босна
Каква е цената на истината? Съществува ли изобщо такава? Отговорите по темата наистина са много и най-вероятно ще стигнем до заключението, че колкото и безценна да е, понякога хората не са готови за нея. В миналото и настоящето ще открием редица философи, които твърдят, че освен освобождаваща, тя може да е загрозяваща и често разкрива болното лице на човека. Въпреки това, истината е всичко, към което трябва да се стремим, без значение какви рани ще отвори. Катрин Болковац е убедена в това и като полицай от Линкълн, Небраска е повече от щастлива, когато получава предложение за работа в ОН като международен полицейски офицер, който трябва да следи за спазването на законите по света.
След близо четири години от войната в Босна, властите започват да търсят помощ за нормализирането и стабилизирането на региона. ОН подава ръка на този вик за помощ и бързо изпраща редица качествени кадри от страните-членки, за да ускори бързото възстановяване. В началото това назначение е повече от прекрасно, докато не се оказва, че дори и най-добрите хора са способни да се извратят в една разклатена страна. Компанията DynCorp е изпратена като миротворец и предоставя своята пълна защита на жителите и самите полицаи.
Командированите пристигат с една единствена цел – да помогнат и да позволят по-бързото стабилизиране. Необходимо е време и работа, но най-накрая трябва да се стигне до определен успех, докато Катрин не разкрива, че новите миротворци са и новите мъчители на страната. Компанията DynCorp не само не влияе положително, а помага за дърпането на Босна към дъното, изпратена е за защита, а вместо това усвоява всички най-долни човешки практики. Катрин започва да прави най-различни разследвания, за да може нейното присъствие да бъде полезно, докато не открива, че наемниците не само не помагат, а организират един порочен педофилски кръг и паралелно участват в новосъздаден канал за трафик на деца за най-различни сексуални услуги.
Шокът е бил голям, но още по-страшното е, че хората, които се възползват от услугите на малолетни момичета, са именно директорите на компанията, а голямото прикритие е предоставено от влиятелни личности в ОН. В следващите редове ще се запознаем с една от най-свирепите битки между обикновения човек и една от най-големите световни организации, съществуващи и до този момент. За всички нерви и страдания, Катрин ще бъде номинирана за Нобелова награда и дори ще се радва на филм с името „The Whistleblower“. Това едва ли носи особена радост или щастие, дори не е утеха за разкритията, а само един кошмар, чийто край е доста далече.
Как започва всичко? Малко след раздялата със своя съпруг, Болковац приема работата на DynCorp. Позицията носи по-високо заплащане от настоящото работно място в полицейското управление и това би позволило да работи близо до децата си, защото губи правото да ги вижда след развода. Благодарение на по-високите приходи ще има възможност да наеме втори адвокат, да обжалва решението на съда и да предостави по-висока издръжка. Новата работна позиция ѝ се струва изключително привлекателна и има защо. През 1999 г. е засипана с разследвания за домашно насилие, изнасилвания и още много престъпления в град Зеница в Босна и Херциговина.
Войната е урудлива и оставя своите белези години наред, но Катрин се надявала, че след като нейната част си тръгне, Босна може да бъде по-добро място за живеене. Надеждата приключва с бягството на едно младо момиче от бардак. Не е ясно как жертвата е открила офиса на Болковац, но с нейното пристигане всичко се променя – този път завинаги. Девойката говорила малко английски и често повтаряла една единствена дума – „Флорида“.
Единственото, за което Катрин можела да се сети, е местен бар със същото име, като знаела много добре, че е предпочитано за отдих от всички международни агенти и хуманитарни работници, включително и нейните собствени колеги. Това привлякло вниманието ѝ и скоро се озовала в същия бар, за да открие една доста грозна истина. Почти всички представители на международната организация се занимавали с едно и също – купували непълнолетни момичета и ги превръщали в секс робини.
Те били не само клиенти, скоро започнали да поддържат услугата и за други, а след като заплащали с долари, никой не можел да се бори с тях – това е валутата на злото с огромна покупателна стойност. Катрин знаела само, че всички клиенти били чужденци, защото местните не можели да си позволят услугите на свежата плът, в противен случай е сигурно, че и те самите нямаше да стоят безучастни.
Инвестицията в тази разработка се оказва наистина скъпа – ресторанти, хотели, клубове и много други тайни сгради са се превърнали в град на греха, позволявайки на клиентите да открият повече забавление, отколкото в древните Содом и Гомор. За някои от по-заможните гости на страната се организирали дори планински оргии в малки хижи. Точно тук става ясно защо Катрин е била изпратена от малко градче в САЩ в Босна – никой не очаквал, че ще се напъва да търси истината, все пак с голяма заплата и минимални изисквания, тя трябвало просто да мълчи и да си губи времето няколко години, преди да има финансовата независимост.
Понякога откриваме, че най-силните хора, поставени на върха, за да демонстрират висши човешките качества, са практически най-черните и зловещи същества, които може да срещнете. В тази история един обикновен човек приема своята задача като призвание и се стреми да изкорени практиките на новите мъчители. В един от бардаците, на които попада по сигнал, не открива нищо друго, освен под залян с използвани презервативи и седем млади и ужасени жени, които не знаят какво точно да кажат и споделят. Всички жертви в градчето продължавали да казват едно и също – техните насилници и клиенти били американци, които не се задоволявали само с жени, а често посягали и на деца, някои на възраст под 12 години.
Колкото повече Болковац се интересувала, толкова по-висока съпротива срещала. Най-накрая открила, че един от нейните колеги е закупил робиня, която криел у дома си, за да може след това да я вземе с него в САЩ и да се оженят. Проблемът в тази съсипана страна е, че всеки един случай, с който се захващала, водил до едни и същи хора, а още по-лошото е, че просто няма сили да разследва сама всички оплаквания. Не може да открие място, където да предпази всички жертви или да ги скрие. Ако някое момиче се оплаче, обикновено влиза в затвора или е депортирана в друга зона. Двата варианта отново водят до проституция и изнасилвания, защото различните зони имат контакти и знаят как да постъпят с провинилите се.
При опитите на Катрин да говори с някой от началството или да потърси външна намеса, резултатите удрят на камък, никой не ѝ обръща внимание или заявява, че ще разгледа случая в бъдеще, когато и да е това. Тя не се отказва да разбива бардаци и винаги да удря на камък. Съпротивата е огромна и още щом тръгне на мисия, робините сменят локацията си само няколко часа по-рано. След като нищо не се случва, записва показанията, поставя сериозно количество снимки от бардаците, описва с големи подробности какво се случва в повереният град и изразява съмнения, че най-вероятно тази практика продължава в цяла Босна, като поставя адресите на 50 души от ОН, DynCorp, полицията и дори главният секретар на OН Жак Пол Клейн, като същият е отговорен за миротворната мисия.
Съобщението е изпратено с тема „Не четете това, ако имате слаб стомах или болна съвест“. В холивудските филми се очаква доброто да победи, да има справедливост и да се запознаем с наказанията след извършените престъпления, но не бързайте със заключенията – това не е филм. След пускането на тази новина, Болковац е понижена и изпратена да работи зад бюро. Всички файлове, или поне такава е официалната версия, върху които е работила и доказват истината, са иззети. Мнозина обаче не знаят, че дамата вече се е застраховала и разполага с копия. Единственото заключение, което агентката може да направи е, че тази практика е известна не само на ОН, но и на всички, които се занимават, поставен е един огромен чадър за хвърлянето на мрак върху случващото се.
Преди да успее да намери адекватни мерки, с които да продължи своята работа, внезапно е уволнена. Катрин получава билет обратно за САЩ, но след като няма никакви отношения със своя работодател, тя взима и данните, които е успяла да събере, като този път има огромно желание не само да накаже своите началници, но и да покаже на какво е способна една обикновена жена, която очевидно е била наета, за да затваря широко своите очи. В този момент има много врагове, но сред тях открива и един човек, който не само вярва на нейните истории, но е готов да се бори до край с това безумие. Маделин Рийс е водеща сила в ОН и един от гарантите за изчистването на половите разделения.
След като Болковац достига безопасната линия на Холандия, нейната приятелка се среща и вече има план как да направят един много красив и ударен скандал срещу всичко записано и показано. Рийс има рецепта за една перфектна буря, сервирана на официалите на ОН, но и да говори за американската корупция, за изродите, които се крият от другата страна на миротворната компания DynCorp. Юристката иска да разкрие как група наемници използват законите на Англия, за да превърнат една кретаща страна в най-големия нелегален бардак на Балканите. В компанията на трите дами пристига и Карън Бейли – адвокат от Бирмингам, който ще подготви обвинението срещу DynCorp.
Стартът е даден през далечната 2001 г. и след една година трибунал ще гласува в полза на Катрин. По това време става ясно, че DynCorp са готови да обжалват и да се борят с всички сили срещу полицайката и нейните разкрития. Вече са наели най-добрите адвокати, когато разбират, че няма да имат време за юридически войни, вместо това приемат с удоволствие новото назначение от САЩ и заминат за Ирак, където ще помагат на местната полиция за битката с терора. Ако си спомняте историята преди 15 години се появиха снимки, в които забелязахме как американски войници се гаврят със затворници, насъскват кучета, отново продават робини и повтарят Босненската приказка.
Проказата се е преместила от една точка на света към друга, отравяйки всички шансове за някакъв мир. Преди да заминат, DynCorp решават да заплатят сумата от 153 000 долара на Болковац и с това се надяват, че ще постигнат някакво разбирателство. Уволняват седем служителя показно и вярват, че са взели поука. Макар и самата фирма да е знаела колко много са замесените, тя просто нямала време за губена – Ирак е апетитна финансова хапка и идва с добри субсидии. Нито един от уволнените после не е даден на съд.
През 2007 г. в отговор на многобройните запитвания и очакването, че трябва да има някаква форма на справедливост, ОН създава така наречения Дисциплиниращ отдел. По това време Катрин вече е разбрала, че всичко е прах в очите, Ирак е станал достатъчно известен, а дамата има информация за същата практика. Събитята се повтарят и през 2011 г. след земетресенията в Хаити. След извършените изнасилвания и престъпления там, хората се вдигат на масов протест, който няма да видите във вечерните новини. Главният секретар на ОН ще замине в Либия и познайте какво се случва – същите скандали със същия магнитуд. Катрин пише книга, в която не спестява никакви подробности, а по нея ще се направи и филм, който би трябвало да привлече малко повече внимание.
Доброжелатели пускат интересна информация, че ОН дори са имали стремежи не просто да намалят влиянието на филма, но дори и да го спрат от излъчване. В следващите години става ясно, че почти навсякъде, където DynCorp се появят, жителите бързо се дистанцират. В Ирак компанията прибира крупни суми и забравя основните задължения. В Ирак има мисия, която изисква обучаването на полицейски единици и отряди.
Похарчен е милиард за целта, но качеството е плачевно. От предоставената сума от 1.3 милиарда долара, DynCorp се санкционира да върне 7.7 милиона долара, при това във време, в което строят олимпийски басейн за силите на реда – същият никога не е бил одобряван от САЩ. Интересен факт е, че DynCorp стана част от компанията Amentum – подизпълнител на различни държавни поръчки и военни кампании по цял свят. С история от 116 години има само един въпрос в цялата картинка – кога ще има наказания за свободията, която се случва и след като е очевидно, че в момента бившият персонал с ново лого се намира на територията на 35 страни?
Що се отнася до Катрин, тя така и не вижда някаква справедливост, но винаги дава един и същи отговор на всички, които я питат защо го е направила:
„Не се опитвайте да промените света, не се страхувайте да говорите, просто знайте, че няма да е лесно, това не е лесен път, по който ще вървите.“
