Джон Ленън за малко да убие човек от бой

През 1963 г. Бийтълс започват да стават известни в Англия и Европа. Малко повече от година по-рано те подписват с мениджър на име Брайън Епщайн. Епщайн беше откритo гей, въпреки че да бъдеш гей във Великобритания по това време е против закона и ще остане така до 1966 г.

Според Пийт Бест, барабанистът на Бийтълс преди Ринго, Брайън е правил предложения на всеки от групата (включително и на него), но всеки път те били посрещани с любезен, но твърд отказ. Много от фенове на Бийтълс знаеха за „тайния живот: на Брайън и предполагаха, че Пол, сладкия бийтълс, който повечето момичета харесваха, е обект на неговите желания. Нищо подобно – Брайън беше луд по шумния и агресивен Джон Ленън.

През април 1963 г. Бийтълс вече са една от топ групите в Европа. Песните им се продават като горещ хляб, първият им албум е на първо място в класациите, концертите им се разпродават за нищожно кратко време, а след няколко кратки месеца те ще свирят и пред самата кралица.

Именно в този момент, съвсем неочаквано, Джон и Брайън решават да си направят почивка от много натоварените си графици и да отидат заедно на екскурзия в Испания. Първото, което феновете намират за подозрително е защо Джон отива на почивка при условие, че съпругата му наскоро роди син (Синтия ражда Джулиън, първият син на Джон, на 8 март 1963 г.) Години по-късно Джон признава колко егоистично нещо е направил. Но той все пак беше отишъл с Брайън и това разпали слуховете, че ваканцията им всъщност е романтична.

Детайлите от пътуването са само слухове. Скоро Джон и Брайън се завръщат готови да продължат работа по Бийтълс, концерти и участия. Но част от слуховете, които се въртят в Ливърпул, са на гей тема.

Диджеят и приятел на групата, Боб Уолър, я беше представял на сцена около 300 пъти. На партито на 21-ия рожден ден на Пол, на 18 юни 1963 г. Уолър се шегуваше с Джон и му каза (имитирайки гей): „Хайде, Джон, какво наистина се случи с теб и Брайън? Всички знаят така или иначе, така че кажете ни.“

През цялата вечер Джон пие доста, а е известен сред приятелите си с лошото си пиянство. В един момент в изблик на сляпа ярост Ленън започва да бие жестоко Боб Уолър като буквално го рита многократно в ребрата, докато диджеят лежи на земята в локва кръв.

Според Джон, единствената причина да спре побоя е, че: „Разбрах, че всъщност ще го убия… Просто го видях като параван. Ако го ударя още веднъж, това наистина щеше да бъде края му. Наистина се шокирах и за първи път си помислих: „Мога да убия този човек.“

Уолър бе отведен в болницата от Брайън, който също присъстваше на партито на Пол. За щастие на Джон и бъдещето на „Бийтълс“ – Уолър оцелява.

Странно, но Джон отказва да се извини. „Той ме нарече кралица и аз го ударих в ребрата за това“. Поради този отказ, Брайън кара журналиста на The Daily Mirror, Дон Шорт, да изпрати телеграма от името на Джон с извинение. Телеграмата гласеше: „Наистина съжалявам, Боб. Ужасно съжалявам за това, което направих. Какво повече мога да кажа? -Подпис: Джон Ленън“ Към вървяха като компенсация и 200 паунда (около 2200 долара днес).

Въпреки славата им из Европа, в музикалните среди, този инцидент всъщност буди първото споменаване на групата в националната преса в Англия – в статия в The Daily Mirror.

Въпреки тежестта на случилото се и материала във вестника, инцидентът скоро е забравен и Бийтълс продължава да завладява музикалния свят. Единственият малко грозен въпрос, който остава за феновете, очевидно е „Имало ли е все пак нещо между Джон и Брайън? И той все още се обсъжда години по-късно.

През 1971 г. в емблематично интервю за списание Rolling Stone Джон казва, че от всички в Бийтълс той е „най-близо до Брайън“. Той по-късно коментира въпроса за Брайън и себе си, който не спира да се появява, малко преди трагичната му смърт през 1980 г. „Това беше почти любовна връзка, но не съвсем. Не беше консумирана. Но беше доста интензивна връзка“, каза той.

Относно обвиненията, че е гей, заради които избухва, Ленън продължи: „Знаеш ли, когато си на 21, искаш да си мъж. Ако някой ми го каже сега, въобще нямаше да ме интересува“. (1980 г.). Но по онова време Джон е много мачо, млада рок звезда и трябваше да го докаже на всички.