Белгийският изрод Марк Дютро прави Белгия за смях в най-зловещото престъпление в историята на страната
През 90-те години на миналия век в Белгия започва една странна и ужасяваща тенденция – млади момичета изчезват безследно, а полицията няма никакъв отговор какво се случва. Единственият заподозрян е Марк Дютро, но по някаква мистична причина, не е преследван от закона. Абсурдът на това разследване стига до там, че дори неговата собствена майка започва да се съмнява в действията му се обажда в полицията, съобщавайки, че нейният роден син държи момичета в един от многото си домове, като ги изнасилва и тормози многократно. Изпратеният сигнал е направен през 80-те години, за кратко става ясно, че въпросният господин влиза в затвора и след това е пуснат под гаранция през 1992 г.
Марк продължава своята стара практика и продължава да се „забавлява“ по стария начин. Не е ясно дали полицията изобщо го е разследвала, но когато най-накрая решава да го арестува, открива, че той е отвличал, изнасилвал и измъчвал поне още 6 момичета, като 4 от тях умират по време на мъченията.
Ситуацията наистина е зловеща и пълна с грешки в разследването, но още по-трагичното е, че извергът е живеел на социални помощи и често е използвал парите, за да си купува различни упойващи вещества, с които да отвлича жертвите си. Белгийското правителство е поставено на първа позиция и цялата страна иска не просто оставки, но и затвор за онези, които никога не са обърнали внимание на виковете за помощ. Така се раждат и някои подозрения за покровителство на педофилски организации, а това води до бунтове и размирици.
Цялата рецепта за унищожение е сътворена от един човек, толкова е необходимо, за да може една цяла държава да бъде съсипана. Това е историята на Марк Дютро и скандалът на Белгия.
Марк се ражда на 6 ноември 1956 г. в малко село в региона на Брюксел. Той е най-голямото от 5 деца в семейството. Ако очаквате, че е имал проблемно детство, грешите, неговите родители са учители, които са следели да има добро възпитание и да бъде достатъчно образован. Марк е проблемно дете и един от методите за послушание е бой. Проблемите започват, когато напуска дома и решава да живее като скитник.
Някои от основните методи за препитание са като електротехник и дори като секс работник в някакви моменти. Веднъж, след като открива, че второто занимание плаща много по-добре от първото, решава да остане в тази сфера. Така открива наркотиците, започва да краде коли и да се занимава с джебчийство. Толкова е добър, че успява да изкара пари, за да си купи цели 7 къщи.
На около 20-годишна възраст е вече женен и има 2-ма сина. Първата му съпруга по-късно ще разказва, че Дютро е бил почитател на насилието и след като се дрогира, започва да буйства. Друг проблем е, че често изневерявал, а това е комбинация, водеща до края на семейното му съжителство. През 80-те години се разделя и заживява с жената, с която е имал любовна афера – Мишел Мартин. Двамата се наслаждават на идеята за бързо богатство и продължават престъпна дейност.
През лятото на 1985 г. Марк вече се изморява от идеята да сваля жени и предпочита да ги отвлича и изнасилва с помощта на своята втора съпруга. Неговото мнение е, че се губи твърде много време и затова предпочита да действа по неговия начин. Така имал и повече време, за да обръща внимание на втората си съпруга, поне това ще сподели тя в една от медиите. Към това занимание се включва и семеен приятел на име Ван Петегхем, който изготвя плановете и по-късно участва в изнасилванията, понеже Дютро му дължал услуги. Партньорката кара бусът, в който се товарят жертвите. Абсурдният и безумен план на действие дава резултати, за съжаление.
На 7 юни 1985 г. откриват своята първа жертва – 11-годишната Силвия Д. Тя се прибира към дома си сама, след като е ходила на плуване по-рано през деня. Групата минава покрай младото момиче, мъжете изскачат от микробуса, хващат я и докато Мартин се отдалечава от мястото, те поставят белезници и лепенка за уста.
Следва изнасилване в един гараж, заснемане на цялото действие с камера и освобождаване. Всички останали отвличания се случват по същия начин и повечето момичета си тръгват сами. Методиката работи, като някои от жертвите твърдят, че отначало им е казано, че се търсят само откуп, но по-късно показват истинските си намерения. Гаражът не е най-доброто място, следователно избират една от къщите на Дютро.
Жертвата се изнасилва многократно от двата изверга, а накрая я връщат обратно в квартала и след това я освобождават. Понякога групата носила шоколад и ябълки, друг път минавали и без тези екстри. Важното е, че почти винаги заснемали всичко на камера, за да са сигурни, че ще има тишина.
Въпреки опитите да се прикриват, полицията най-накрая успява да залови групата.
Жан се предава много лесно и признава цялата схема на полицията, изброява всички жертви и посочва основният организатор. Прехвърля всичката вина на Марк и изобщо забравя да спомене, че педофилът дължал услуги.
През 1986 г. семейство Дютро е арестувано за отвличане и изнасилване на 5 жени и момичета на възраст от 11 до 19-годишна възраст. Тъй като гениите са били достатъчно умни, за да записват всичко, включително и да водят опис на откраднатото, обвинението няма никакви проблеми, за да заведе дело и да раздаде правосъдие.
Мартин влиза в затвора за 13.5 години, неговият съучастник Ван и съпругата му Мартин са осъдени на 6.5 години и 5 години.
Майката на Дютро ще изпрати писмо до директора на затвора и ще обясни, че отдавна познава избухливия характер на своя син. Притеснява я нещо друго, никой не знае какво ще измисли Мартин, след като бъде освободен. Тя е сигурна, че синът ѝ най-вероятно ще продължи своята дейност и ще бъде много по-добър в това, което прави. И майката е била права, Дютро наистина мисли върху идея, с която да започне да живее още по-добре, като нямал никакво намерение да се отказва от своите абсурди. Един особен момент е, че този човек наистина е бил достатъчно зловещ и труден в своето начинание.
Още в затвора, Марк ще си изкара медицинско, с което ще доказва, че е инвалид и трябва да получава месечни помощи, когато бъде освободен. Кара психиатърът в затвора да му даде и хапчета за сън, които няма да се консумират, а ще се използват срещу бъдещите жертви. Мащабът на плана му е толкова абсурден, но работещ, че психопатът е знаел какво ще прави в момента, в който е освободен.
Предупрежденията на майката остават в миналото, а Дютро излиза на свобода под гаранция през 1992 г. след 3 години от своята присъда. Веднъж на свобода, изродът вече е готов да развихри своята нова система за работа, като този път ще бъде наистина брилянтен в своя план.
За 3 години, всеки анализ на Марк показал, че неговата основна грешка е, че е освобождавал жертвите си, а сега нямало да допусне подобна грешка.
Вместо да се реабилитира и да се опита да живее нормално, извергът строи килия в своето мазе и между 1995 и 1996 г. започва да отвлича момичета, които никога повече не виждат светлината на деня. Следващите 6 жертви ще бъдат изнасилвани, измъчвани и накрая убивани. Вторият арест ще се случи през 1996 г. и за съжаление ще стане ясно, че само две от жервтите му ще бъдат живи. Те са момичета на 12 и 14-годишна възраст.
Паниката в този период наистина е сериозна, защото сигнали за изчезнали деца се появяват в цяла Белгия. На 24 юни 1995 г. две 8-годишни деца изчезват от техните домове в Източна Белгия, по-късно през лятото изчезват още две тийнейджърки, докато са на ваканция в Остенд – град край морето.
Странните събития карат майката на Дютро отново да напише писмо до полицията, където се посочва че жертвите се намират в един от неговите домове. Старицата е дала дори адресите и се е изисквало само едно претърсване на всички обекти, но уви, тази молба остава някъде в архивите на белгийската полиция. Необходими са цели 5 месеца, за да може униформените да пристигнат със заповед за обиск.
На 6 декември 1995 г. Дютро е арестуван за кражба на кола и прекарва около 4 месеца в затвора. една седмиа след ареста, полицията влиза в дома му и въпреки, че чуват викове на момичета в дома, не могат да ги локализират и така и не откриват безумната тъмница. Според показанията на инспекторите, виковете сякаш идвали отвън, а не отвътре.
Добрата новина е, че са открити снимки и планове, в които Дютро документира строежа на тъмницата, локализирана под земята. Покрай Марк Дютро и неговата съпруга Мартин ще признае, че е знаела за задържането на 8-годишните деца, които са били в тайната килия. Нейната задача била обвързана с храната и водата, но нищо повече. Мартин често не ги хранела, защото се страхувала да влиза при тях, но пък минавала покрай въпросната къща, за да храни кучетата в двора. След известно време и двете деца умират от глад.
Малко след освобождаването от затвора през май 1996 г. изчезва още едно момиче. 12-годишната Събина Дарден е отивала с колело на училище, но никога не стигнала. На 9 август изчезва 14-годишната Леатития Делхез, която е отвлечена, докато се прибира към дома си.
На 13 август 1996 г. полицията арестува Марк – изминали са около 14 месеца от първото отвличане и около 3 дена от последното. Извергът е накаран да покаже въпросната килия и там са открити Сабине и Леатития. Момичетата са били упоявани и изнасилвани. Марк показва и мястото, където е погребал двете 8-годишни момичета – дворът на друга негова къща. Покрай техните гробове, полицията открива още едно тяло, това на Бернард Вейнщайн. Въпросният мъж е бил съучастник, но след като решил да издаде Марк, елиминирането му било задължително. По данни на следователите, Бернард е бил погребан жив. Що се отнася до 8-годишните, те също са били погребани живи.
Информацията за въпросната присъда ще накара цяла Белгия да настръхне и да тръгне на линч срещу всяка форма на власт. Полицията и политиците са под постоянен натиск, започват да се водят протести, а властите прекарват цели 14 месеца в сериозно изследване на всички къщи, разглеждане на богатите архиви и локализиране на жертвите. По мнението на анализаторите, ако някой е обърнал внимание на писмата, изпратени от майката, Дютро най-вероятно е можел да остане без шанса си да отвлече още 4 момичета.
На 20 октомври цяла Белгия протестира срещу съда, полицията и властите, които са неглижирали случая. Те искат справедливост, оставки и промяна на системата. Мнозина настояват и за промяна на закона и отношението спрямо педофилите. Най-различни теории също намират място в историята на изверга, мнозина са заявявали, че Марк е бил част от голям педофилски кръг, който включвал и хора от високите постове, а сега властта се опитвала да се скрие, прехвърляйки вината само на него.
През 1996 г. Реджина Лоф ще каже на следователите, че е била предадена от нейните собствени родители на непознати, които я водили по секс партита, тогава е била само на 12 години. Именно там се запознала с някои доста властни и силни личности, които се хвалили, че са изнасилвали, измъчвали и дори убивали малки момичета. Реджина твъди, че Дютро е бил човекът, който носил наркотици и най-различни хапчета за успокояване на жертвите.
Лоф никога не показва доказателства, но е достатъчно за медиите да стартират цяла тирада от фантастиките ѝ, а след това да продължат да публикуват небивалици.
Със стартирането на делото, медиите не са поканени в съдебната зала. Необходими са години, за да се запази седалка в съда, когато започне да се гледа неговото дело за убийтва. Причината за толкова късното осъждане е, че всеки следовател е работил и търсил въпросния мистичен кръг от педофили, който така и не се открива. По същото време има още един проблем, изданието The Guardian посочва, че повече от 20 свидетеля по делото са загинали при мистериозни обстоятелства.
Един от убитите съучастници на Марк.
На 9 април 1997 г. независим парламентарен комитет започва разследване по случая и открива, че полицията не е била подготвена, компетентна и праволинейна в разследването на въпросния случай. Проблемите продължават, но това далеч не е краят.
През април 1998 г. Дютро успява да избяга от затвора. Този човек отказва да остане забравен и се опитва да напусне страната, но въпреки това няма тази възможност. Преследването е толкова безмилостно, че само за няколко дни е върнат обратно в килията си. Населението не само не иска да търпи повече издънки, но и излиза за кръв.
След тежки сблъсъци с полицията, шефът на полицията, министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи и други по-важни постове, депозират своите оставки.
През 1999 г. идва и поредният удар, водещият прокурор по делото – Хюбърт Маса ще се самоубие, макар и мнозина да смятат, че това не е било точно самоубийство.
Делото продължава цели 3 месеца и включва стотици свидетели. Дютро признава своята вина и отрича да е участвал в убийството на всяко друго момиче в периода. Двете оцелели момичета дават показания и посочват педофила за техен похитител. Тя посочва, че по време на 80-те дни в тъмницата е била сама и е нямало други хора. От показанията на момичетата става ясно, че извергът се е наслаждавал по време на изнасилванията и се възбуждал повече, когато причинявал болка.
Дютро не пада по гръб и заявява, че е бил част от педофилски кръг, където е бил само пионка в престъпление, което може да накара цяла Белгия да настръхне и той далеч не е единствения или основният извършител на престъпленията, зад него имало още много други.
На 17 юни 2004 г. Марк Дютро е обвинен за изнасилване, отвличане и водене на групировка за отвличане на деца. Признат е за виновен за три убийства и съучастничество в убийства. Осъден е на доживотен затвор. Мишел Мартин е призната за виновна за убийството на двете момичета, които оставила да гладуват, докато мъжът ѝ бил в затвора, тя излежава присъда от 30 години. Останалите съучастници получават 25 и 5 години затвор.
През цялото време Дютро пише писма до съда за помилване, но продължава да е в затвора и най-вероятно няма да бъде никога освободен.
На снимките може да видите някои от къщите на Марк Дютро в Белгия, част от тях са били използвани за извършването на престъпленията.
