Александър Литвиненко и чаят с полоний – едно дръзко разчистване на сметки с радиоактивно алфа лъчение
Да се криеш пред очите на някого, това е една вечна стратегия, която винаги дава резултат. Ето защо през 2006 г. никой не е подозирал, че в х-л Милениум в Лондон ще се извърши убийство. Странно е да бъде точно там, същият се намира близо до американското посолство, което се радва на изключително свирепа охрана. В същата сграда се смята, че 4-я етаж е резервиран изцяло за ЦРУ. Други интересни атракции около въпросният хотел са: парче от Берлинската стена, статуя на Роналд Рейгън и още много интересни символи, които напомнят за едно по-студено и не толкова благоразумно време. Едва ли някой би подозирал, че около 2006 г. само на метри от всички тези паметници на културата и дългите спомени, историята ще се пренапише, този път с доказателство, че глобализацията направи всичко само много по-лесно. Именно тук двама души – Андрей Луговой и Дмитри Ковтун ще направят история.
Наетите хрътки на някогашното КГБ са по петите на добре познатия руски шпионин Александър Литвиненко – бивш агент на ФСБ. Той пребивава на територията на Великобритания от 2000 г. с успешен полет от Москва. Малко след това започна да се проявява и като един от най-големите критици на Путин, а от 2003 г. има назначение от MI6 като експерт по руската организирана престъпност. Малко след това започва да говори за Испания и намесата на руската организирана престъпност. Именно там се случва връзката между политици и мафиоти, макар и официално тази версия да не е приета.
Александър Литвиненко
Какво точно е разказвал Литвиненко, не можем да знаем, но пък има следи, които говорят за отношения и връзки между политици и престъпници, като понякога границата наистина може да се размива. Показанията му показват, че още през 90-те години следите достигат до Анатоли Собчак – кметът на Санкт Петербург. Само една седмица по-късно и Литвиненко трябва да отиде и да говори пред испанския съд за дългата мрежа от отношения, която винаги се оценява в долари. Разкриването на истината е удоволствие, което Кремъл не желае да се случи. В края на 90-те години Александър Литвиненко издава книга, с която посочва агенти на ФСБ като виновници за поставянето на бомби в няколко жилищни сгради, като атентатите по-късно се преписват на чеченски сепаратисти.
Московските гости носят със себе си много скъпа отрова – полоний-210 е изключително рядък радиоактивен изотоп. Известен е като невидим, дребен и неуловим за нито един детектор. При поглъщане може да се окаже много фатален. Откъде е извлечен? Според някои учени, неговият произход може да бъде открит в някои ядрени реактори в Урал – произведен в руския град Саров. Именно там е домът и на тайната лаборатория на ФСБ – вече не чак толкова секретна – за разработка на някои от най-добрите портативни оръжия. Изпратените убийци не могат да се смятат за толкова успешни, все пак имаме имената им. Като бивш възпитаник на ФСБ, Литвиненко е трябвало да подозира абсолютно всичко и всички. Ето защо на първата бизнес среща, която е организирана между тримата, не е докоснал нито чая си, нито чашата. На 1 ноември е бил в добро здраве.
Хотел Милениум разполага с 48 камери, в деня на убийството около 41 са работили напълно нормално. Същите запечатват снимка на всеки 2 секунди, а сървърите на хотела пазят кадри до 31 дена. Записват се дните и часовете. Колкото и добри да са самите камери, те също имат своите ограничения. Точно тук идва работата на Луговой. Той е бивш експерт по наблюдение и бивш бодигард в Кремъл. Една камера е насочена над рецепцията, заснемат се трите компютърни екрана, но улавят и малка част фоайето. Единственото място, където има черна дупка, това е барът на хотела – там няма никакви камери и гостите са невидими. Луговой пристига на 31 октомври, когато 14 камери го записват, придружаван е от двете си дъщери. Познава се лесно, защото носи със себе си шалче с цветовете на ЦСКА Москва. Човекът пристига с цялото си семейство, което ще използва за прикритие. Това е неговото трето пътуване в рамките на 3 седмици.
Андрей Луговой
По същото време московският тим ще се изправи срещу Арсенал в Шампионска лига. На следващият ден пристига и Ковтун, но сутринта около 8 часа и 32 минути. Литвиненко и Луговой се познават още през 90-те години на миналия век. Двамата са били част от ордата на Борис Бережовски. Именно този олигарх ще бъде патрон на беглеца. През 2005 г. Луговой търси своя стар колега, за да му предложи бизнес – инвестиция в кино индустрията. Луговой заявява, че е пристигнал в хотела около 4 часа следобед, но истината е, че е бил там около 3 часа и 30 минути – камерите го улавят как минава. В 4 часа без 15 минути същото прави и Ковтун, след като иска упътване до тоалетните на заведението. Скотланд Ярд правят проверка и откриват, че тестовете показват около 2600 бекерела (радиационен фон, образуван при разпад на радиоактивен елемент) в секунда на дръжката на една от мъжките тоалетни, както и още 200 на казанчето за вода. Около 5000 бекерела са изчислени около сешоара.
В 15:59 минути пристига Литвиненко с избелели джинси. Какво се случва след това, никой не може да заяви със сигурност, но жертвата никога не е ходила до тоалетната. Бившият агент така и няма отговор кога точно е успял да бъде заразен. Критиците на Кремъл винаги са получавали студеното рамо, това се случва с Георги Марков, това се случва и с много други. След 2000 г. онези, които размахват пръст срещу властта, бързо приключват своя житейски път, понякога изненадани от развоя на събитията.
Още през 90-те години Литвиненко се изненадва от един много сериозен факт – колко добра симбиоза има между властимащите и власткупуващите. По негово мнение, комунистическата идеология просто се е заменила с престъпната. Той е и един от първите заговорили за Мафия в Русия и какви точно роли има в страната. Като бивш агент на ФСБ, жертвата знае много добре как да описва своите цели. Дали са високи, ниски, носят ли някакви бижута, каква е косата им, какво говорят, как жестикулират, дали пушат и най-важното – дали някой предлага чай. След като Брент Хият взима интервю на пострадалия, получава и много точно описание, което за състоянието на болния, е истинско постижение.
След като жертвата сяда на масата, той си спомня, че има празни чаши и чаени пакетчета, но не и вода. Луговой знаел, че неговият приятел не пие алкохол, нещо повече, бил абсолютна пинтия и никога нямало да харчи парите си на скъпи заведения. Литвиненко отказва каквито и да било поръчки от бармана. Докато стоят, Луговой споделя, че така или иначе ще тръгват скоро, но в каната има още малко чай, така че гостът може да се обслужи. Жертвата иска чиста чаша и започва да налива около 50 грама. Литвиненко си спомня, че напитката е студена, не я е допива, но това няма значение, полоният вече е тръгнал да нанася щети и атакува тялото, унищожавайки всичко, което срещне по пътя си. Двамата домакини в бара на хотела не докосват напитката, но имало и много малко. Малко по-късно Луговой ще откаже да признае, че е докосвал чайникът и изобщо не си спомня какво точно е поръчвал. Полицията успява да намери сметката му от бара. Там са записани три чая, три джина, три тоника, коктейл с шампанско, пура „Ромео и Жулиета“, джин Гордън и всичко това на стойност от около 70.60 паунда.
Макар и Александър да не е консумирал толкова много от питието, той все пак го е консумирал, което означава, че мисията е изпълнена. На тръгване Луговой запознава Литвиненко със своя малък син, казва му „Това е чичо Саша, запознайте се.“ и малкото момче подава ръка, без да подозира какво точно е извършил баща му. Експерти ще разгледат целия бар. Изследват 100 лъжици, толкова купи и други прибори за чай. Чашата на убития не е трудна за откриване, тя е наситена с около 100 000 бекерала на квадратен сантиметър. Най-големият източник остава малкото чайниче, като никой не знае колко точно е показал броячът, още по-лошото е, че след употреба, приборите се слагат в миялната машина и никой не може да бъде сигурен колко още клиенти на заведението са го използвали. Масата регистрира около 20 000 бекерела.
Половината от това е напълно достатъчно, за да убие човек, както се и случва. Полоний е открит и в миялната машина на етажа, както и по някои петна от чашите по кафе. Открити са следи по шишета с мартини и бутилки със студен чай, такива има и по лъжицата за сладолед, дъската за рязане, столовете на заведението, алфа вълни са регистрирани на столовете, където са седели руснаците, както и на стола на пианото. Агентите на ФСБ са знаели много добре рисковете за аудиторията, но така или иначе не се интересували – имали само една задача и я изпълняват брилянтно. Най-важното доказателство е открито в стая 382 – регистрирана на Ковтун. При разглобяването на мивката, апаратурата отчита 390 000 бекерела. Нивата са толкова високи, че единственият източник е от самия полоний, който е бил изсипан там.
Как изглежда полониева проба
Никой друг не е влизал в неговата стая, следователно той го е пренасял през цялото време. Няколко дни по-късно в Москва, Ковтун ще отрече абсолютно всичко и ще се смята за напълно невинен. Така и не разбира как полоният се е озовал в банята му. Очевидно 6-тата година от бягството на Литвиненко ще се окаже фатална за него, макар и още да не го подозира, той вече умира, при това с много висока скорост. Руснаците избират тази съставка, защото вярвали, че няма да остави следи, но в днешния свят, всичко разполага с такива, стига да се знае къде да ги търси. От този момент нататък, може да ангажирате най-добрите медицински експерти, светилата на науката и никой няма да помогне. Необходими са около 17 дена, преди да Александър да бъде прикован на легло и да чака своя последен час.
Направени са му около 18 интервюта, а времето е около 8 часа и 57 минути, но нито едно от тях не може да се използва в съда. Състоянието му се влошава около ранните часове на 18 ноември до 9 часа вечерта на 20 ноември. Великобритания запазва правото си да засекрети разговорите. Единственото, което става ясно е, че Литвиненко имал добри отношения с руската журналистика Анна Политовская – тя няколко пъти споделя, че е в опасност. Двамата се срещат в Лондон и тя разкрива, че е следена, срещат се за последен път. През октомври 2006 г. е застреляна на стълбите в жилищната си сграда в Москва. Литвиненко е един от хората, които обвиняват директно Путин за извършеното убийство и по стечение на обстоятелствата само месец по-късно и той е убит. Преди да умре, същият споделя къде се намира най-богатия му архив от документи и доказателства, които описват една много дълга и интересна мрежа от влияние. Предоставя своята електронна поща, пароли и дори банковата си сметка, обяснява, че в последната ще се открият сметки за 2 сим карти от Orange, закупени са за 20 паунда всяка и се държат в черен портфейл до леглото му.
Една от сим картите трябва да се намира при Луговой и точно с нея са разговаряли. В ръцете на Скотланд Ярд попадат и критпираният телефон на агента, както и неговата карта от MI6. Агенцията никога не поставила руснака под защита, защото се съмнявали, че точно в Лондон може да бъде извършено убийство, при това на метри от американското посолство. До този момент британската разузнавателна агенция отказва да обясни причината за тези действия. На 20 ноември руснакът е преместен в интензивното отделение. Сърцето му започва да следва странен ритъм, някои от главните му органи започват да се разпадат. Лекарите се намират в една необятна територия и не могат да предложат никакво решение за състоянието му, дори за облекчаването на мъките.
В Кремъл ще бъдат обвинени Алекс Голдфарб и неговият приятел Борис Бережовски, които използвали цинично неговата личност за воденето на кампания срещу Путин. През 2013 г. Бережовски ще бъде открит мъртъв в дома си. Лекарите през цялото време смятат, че Литвиненко е натровен с талий, обаче има един елемент, който липсва в цялото уравнение – изтръпването на пръстите или крайниците, а това е феномен, който нито един лекар не може да обясни на този етап. В последните часове от живота на някогашния руски агент, той позволява да го заснемат. Снимката обикаля света много бързо. Нещо още по-интересно е, че най-накрая пристигат и агенти от MI6, лекари и учени от института по атомно въоръжаване.
Последният тест на урината показва, че изотопът в тялото на мъжа е полоний. Мнозина преди това са вярвали, че това е аномалия, която се случва от пластмасовото пликче, но при по-сериозен анализ става ясно какво точно има в тялото. Около полунощ ще изпита два пъти сърдечна недостатъчност. Лекарите успяват да го върнат обратно към живота. Към 9 часа без 9 минути вечерта, третата сърдечна недостатъчност най-накрая взима живота му.
През май 2007 г. и руснаците, с които се е срещал, заявяват на руска пресконференция, че са невинни и нямат нищо общо със случилото се. Според тях Александър е бил британски шпионин, който може да е убит от своята собствена организация. Москва отказва да ги екстрадира, защото по конституция няма право да го направи.
Снимки: GettyImages, Wikipedia
