Вивиан Майер: гувернантката, която стана известен фотограф след смъртта си

Историята й започва с нейния край. Никой не познава 82-годишната жена, която седи на една и съща пейка в парка по едно и също време на деня. Някои дори си мислят, че е бездомна. Затова и не е учудващо, че когато през 2009 г. Вивиан Майер умира внезапно в резултат от контузия в главата, никой не обръща внимание.

Тя няма наследници, нито близки семейни приятели. Единствените хора, с които поддържа връзка за трима пораснали братя от някое си семейство Генсбърг. Била им е гувернантка. Те я наричали Мери Попинз. Преди много години тя ги е разхождала по улиците на града и е правила снимки. Винаги е вървяла с фотоапарата на врата си. Това се случва години преди тя да се превърне в един от най-емблематичните представители на street фотографията.

Името й се нарежда до тези на Даян Арбъс, Робърт Франк, Хелън Левит, Гари Уиногранд, Мери Елън Марк, Джоел Мейровиц, а историята й е също толкова забележителна, колкото и нейните снимки.

Творчеството на Вивиан Майер е открито случайно през 2007 г., в последния възможен момент и бързо се превръща в сензация.

При съвсем малко по различно стечение на обстоятелствата, то би се разпръснало, а после щеше да изчезне безвъзвратно. Една случка обаче превръща тази „обикновена гувернантка” с безименно лице в това, което е днес фотографът Вивиан Майер.

В края на 2007 г. Джон Малуф, агент на недвижими имоти, купува няколко кашона, пълни с черно-бели непроявени филми от 50-те и 60-те. Пред очите му се разкрили забележителни кадри: всевъзможни градски сюжети и истински истории от живота в Чикаго, Ню Йорк и Париж през 50-те.

Aрхивирайки ги, с всеки нов кадър се убеждавал, че е попаднал на “нещо голямо”. И все повече се питал коя е тази тайнствена и талантлива жена зад камерата. Повече от година след покупката си попада на следа. Намира плик от фотолаборатория с името на получателя: Вивиан Майер. Феминист, кинокритик, човек с мнение. В спомените на семействата, с които е живяла, тя е затворена и ексцентрична, но дисциплинирана и безпощадно смела в мнението си.

Малуф публикува снимките и името на Майер в една от фотографските платформи в интернет, но не получава никакъв отговор кой е забележителният артист зад обектива. Всичко се променя през 2009 г., когато семейство Генсбърг публикува некролога на наскоро починалата гувернантка в чикагски вестник. На практика Вивиан Майер става известна малко преди да почине, тъй като Малуф започва да показва снимките й на куратори с предложения да бъде направена фотографска изложба.

Интересът към личността на Вивиан Майер започва да расте лавинообразно – не само заради невероятната й история, а и заради забележителните кадри с всевъзможни градски сюжети и истински истории, в които тя улавя пулса на Ню Йорк, Чикаго, Маями и Париж през 50-те. След успешните изложби в Чикаго и Лондон холивудският актьор Тим Рот открива експозицията й в Лос Анджелис, статии за нея се появяват в The New York Times, Time, The Wall Street Journal, The Independent, The Guardian, телевизиите гръмват с репортажи за Майер. През 2015 г. биографичният филм “Да откриеш Вивиан Майер” (Finding Vivian Maier) е номиниран за Оскар.

Когато Малуф и други биографи опитват да разберат повече за живота на Майер, разбират, че тя е дъщеря на имигранти. Баща й, който е германец, и майка й, която е от Франция, се разделят малко след раждането й в Ню Йорк. Когато е на 5 години, двете с майка й се преместват във Франция. Години по-късно тя се връща обратно в Ню Йорк, който е епицентър на фотографията през 50-те години. Всеки може да намери нещо за снимане в този огромен и многолик град.

Компанията Kodak прави фотографската техника достъпна за всеки, така че Майер се оборудва за малък Rollieflex и го обръща към всички интересни места и хора на улицата. По същото време Даян Арбъс и Гари Уиногранд се превръщат в имена в street фотографията. Но между тях и Вивиан има една съществена разлика. Тя не показва фотографиите си на никого. Независимо от това смята себе си за фотограф и работи като гувернантка, само за да се издържа финансово. Често се записва при работодателите си под фалшиво име и рядко се задържа на дадено място повече от две години.

Семейство Генсбърг са изключение, което трае цели 11 години. След тя следва семейство Реймънд, при които Майер прекарва 7 години.

В някакъв момент от живота си Вивиан Майер решава да се пренесе в Лос Анджелис, пленена от киното. След този период се мести в Чикаго, където живее до края на живота си. Продължава да снима и да проявява филмите си. Когато идва време, в което тя не може да си позволи да ги проявява, просто започва да складира непроявените негативи. Същите тези, които години по-късно Малуф ще намери.

Но до края на живота си Вивиан Майер носи практичния си фотоапарат Rollieflex на врата си по време на разходките по улиците на Чикаго. Един от нейните биографи казва: „Тя винаги се е приемала за аутсайдер. И като такъв, е имала възможността да наблюдава необезпокоявана.“

Внушителното творчество на Вивиан Майер включва истинска съкровищница от над 120 000 негатива и филми. В снимките й присъстват множество портрети в различни вариации и ракурси, нейни двойници, събрани един в друг като матрьошки. Вплетен в тези ленти е и автопортретът, който днес се възприема като нейна запазена марка.