Трябва ли да се говори за смъртта в училище

Ново малко по мащаб проучване показва, че обучението по въпросите на смъртта в училищата трябва да бъде преразгледано, като се застъпва за включването му като важна част от учебната програма. Учените работят в тясно сътрудничество с благотворителна организация Child Bereavement UK и провеждат интервюта и дейности с децата като писане на истории за скръбта, рисуване на картини и писане на писма до въображаеми хора. Те също така се интересуват за опита им от разговорите на възрастните с тях за загубата – и в процеса забелязват една обща черта в съветите, давани от големите.

„Децата съобщават, че възрастните често са казвали – „ще се чувстваш тъжен“ или „трябва да бъдеш смел“ – казва в изявление авторът на изследването д-р Сухбиндер Хамилтън от Университета в Портсмут. „Това не е полезно; реалността на скръбта е, че тя не е постоянна и идва и си отива. При децата тя е още по-променлива, отколкото при възрастните. На пръв поглед децата могат да изглеждат добре, но когато възрастните се опитват да им възлагат очаквания, това внася допълнително объркване и емоционален смут. Това, което трябва да правим, е да казваме неща от рода на: „Нормално е да се чувстваш така, както се чувстваш“. По този начин възрастният дава на детето контрол и пространство, за да се справи със скръбта си само.“

Изследването предполага, че чрез въвеждане на стратегии за справяне със скръбта и обучение за смъртта в учебната програма бихме могли да подготвим по-добре училището да бъде по-продуктивно място за изцеление на децата, които са загубили близки хора.

„Учителите често нямат време или се чувстват недостатъчно подготвени да отговорят на сложните нужди на учениците, които се сблъскват със загубата на близък човек“, обяснява Хамилтън. „Реалността е такава, че във всеки клас има средно по две деца, които се сблъскват с подобна загуба. Чрез осигуряването на подкрепяща среда е по-вероятно децата да се чувстват в безопасност и да се развиват по-добре емоционално и академично.“

Образованието относно смъртта е нещо, за което се застъпва и професор Инес Тестони от Университета в Падова, като призовава, че то може да ни помогне да преработим загубата на близък човек, вместо да прибягваме до вкопчване в тежкото събитие.

„От 80-те години на миналия век насам изследователите, които се занимават с темата, показват, че животът ни е изцяло обусловен от мъката от смъртта и въпреки това ние изобщо не го осъзнаваме“, обяснява Тестони. „Всъщност обществото, от една страна, ни помага за това, като създава идеологии (например религията), които отричат смъртта, а от друга – като систематично премахва сериозните мисли и дискурси, свързани с подобни трагедии.“

„Необходимостта да държим настрана парализиращия ужас, който произтича от знанието, че сме смъртни, обаче означава, че много от нашите дисфункционални поведения са причинени от премахването на това осъзнаване, което обаче продължава да действа и на несъзнателно ниво, използвайки социално изградени вярвания като начин да се разсеем или утешим.“

Може би е време това осъзнаване да започне в класната стая?