През 1953 г. Елвис Арън Пресли е 18-годишен ученик в гимназията „Хюмс“ в Мемфис, Тенеси. Дамата му за абитуриентския бал е момичето, което той ухажва – 14-годишната Реджис Уилсън, красива, дребна блондинка с широка усмивка.
Уилсън е влюбена в Елвис, когото смята за „нежна душа“. Той се облича по-различно от съучениците си, често носи изключително цветни, крещящи панталони и ризи, което съвсем не е на мода за типичния мъж през консервативните 50-те години. „Той се появяваше с толкова крещящи тоалети, че отварях вратата и мигах с очи“, спомня си Уилсън в книгата на Алана Наш за жените в живота на бъдещата звезда.
Прическата му също е нестандартна – силно намазана с гел и зализана назад, плюс дълги бакенбарди, който стигат почти до брадичката му. Все още с последни следи от тийнейджърско акне по лицето си, Елвис е толкова срамежлив, че понякога заеква, когато е в определени социални ситуации.
Но ако през повечето време се чувства неловко сред другите тийнейджъри, той никога не е толкова не на място, колкото в нощта на абитуриентския си бал в луксозния (и сегрегиран) хотел „Пийбоди“ в центъра на Мемфис.
„Това беше най-вълнуващото нещо, което някога съм правила“, спомня си Уилсън. „Чувствах се като Пепеляшка, която се готви да отиде в кралския дворец.“ Развълнуваното 14-годишно момиче си избира розова рокля от тафта за 14,98 долара и я допълва с розови обувки. Тъй като няма пари, тя отива в колежа по красота, където й правят безплатна прическа. Колежът се намира срещу „Пийбоди“ и докато седи на козметичния стол, тя развълнувано гледа към хотела от другата страна на улицата: „Само си представи, че след няколко часа ще се върна тук, облечена.“
Въпреки че повечето други момчета носят бели смокинги, Елвис избира сравнително консервативен тъмносин костюм и чифт сини велурени обувки. Той се появи на вратата на Уилсън с лъскав шевролет под наем, също тъмносин, платен с парите, които спестява от работата си като портиер в местното кино. Докато Уилсън се черви от стеснение, Елвис прикрепя розово букетче карамфили към роклята ѝ.
Когато двойката влиза в балната зала „Континентал“ в „Пийбоди“, оркестърът свири и двойките вече са на дансинга. Но Елвис насочва Реджис към едно от местата за сядане и ѝ предлага Кола.
„Не мога да танцувам“, извинява се срамежливо той. Уилсън решава, че той не може да танцува, защото е много религиозен, и сладко отвръща: „Няма страшно“. И така те седят цяла вечер, разговарят и отпиват от газираната напитка, докато наблюдаваха другите двойки.
Накрая се нареждат заедно с всички останали двойки за да се снимат с голямо изкуствено сърце. На снимката Уилсън успява да се усмихне наполовина, но Елвис изглежда сериозен като войник, загледан във фотоапарата.
Той явно не прави никакви опити да общува с другите абитуриенти. Но обещава на Уилсън, че след това ще се забавляват повече в Барбекюто на Леонард, където ще се срещнат с някои от приятелите му и ще продължат на партито.
Когато пристигат в ресторанта обаче… никой не се появява.
Уилсън вижда ясно, че това го притеснява, и накрая, огорчен, Елвис я завежда у дома.
Няколко седмици след бала той се отбива в дома й, за да я види, и установява, че тя и семейството ѝ просто са изчезнали…
Майката на Уилсън, която изпитва финансови затруднения, решава да се преместят във Флорида при роднини. Момичето казва, че й е било „неудобно“ да каже на Елвис, че се мести, защото я е било срам от причината. Освен това, спомня си тя, „по онова време момичетата не се обаждаха на момчетата“, така че никога не се и сбогува с него.
След преместването Уилсън губи снимката от абитуриентския бал. Но Елвис винаги е пазил своята и няколко години по-късно майка му дава копие от нея на едно фенско списание. По това време Елвис Пресли вече е звезда и сензация, с много специфични собствени танцови движения.