Тайните на Мона Лиза: Какво не знаете за най-известната картина в историята

Името на модела, който позира на Леонардо, не е Мона Лиза

Обикновено се смята, че обектът на портрета е Лиза Джерардини, чийто богат и вероятно обожаващ я съпруг Франческо дел Джокондо поръчва творбата във Флоренция, Италия, около 1503 г. Това обяснява по-слабо разпространеното заглавие на картината – Джокондата. Името „Мона Лиза“ (или Монна Лиза, както предпочитат италианците) се превежда приблизително като „Моята лейди Лиза“.

Леонардо да Винчи не завършва картината

Смята се, че когато Леонардо умира през 1519 г., недовършената Мона Лиза е завещана на неговия асистент. Някои предполагат, че художникът може да е оставил картината недовършена поради някакъв вид парализа, която е възпрепятствала сръчността му.

Наполеон я обожава

През 1800 г. френският император окачва Мона Лиза в спалнята си в двореца Тюйлери, където тя прекарва около 4 години. Твърди се, че очарованието му от картината вдъхновява привързаността му към красива италианка на име Тереза Гуадани, която всъщност е потомка на Лиза Джерардини.

Мона Лиза е по-малка, отколкото си мислите

Влиянието на Мона Лиза върху културата е огромно, но картината, нарисувана с маслени бои върху дървено пано, е с размери само 76 на 53 сантиметра и тежи 8 килограма.

Веждите ѝ са обект на спорове

Някои твърдят, че липсата на вежди е представителна за тогавашната мода сред висока класа. Други пък настояват, че това е доказателство, че Мона Лиза е незавършен шедьовър. Но през 2007 г. свръхдетайлно дигитално сканиране разкрива, че някога Леонардо е нарисувал вежди, както и по-изразени мигли. И двете обаче просто са избледнели с времето или са станали жертва на реставрация.

Мона Лиза е по същество безценна

През 60-те години на миналия век картината е била на обиколка, при която получава застрахователна оценка от 100 млн. долара (като се вземе предвид инфлацията, излиза, че тя струва 2,5 млрд. долара). Но полицата така и не е сключена, защото премиите към агенцията са по-скъпи от цената на най-добрата охрана.

Картината виси в стая с контролирани климатични условия

Мона Лиза е звездата на Голямата галерия на Лувъра, където климатът е строго контролиран, за да се осигури идеалната среда за нея. (Според Асошиейтед прес системата, която охлажда Лувъра има почти 100 километра подземни тръби, по които се пренася вода, охлаждана от възобновяеми енергийни източници, за да се поддържат повече от 700 обекта приятни и прохладни.) Освен това творбите са обвити в бронирано стъкло, за да се предотвратят инциденти и нападения.

Мона Лиза е била нападана няколко пъти

Ако се вгледате внимателно в левия лакът на Джокондата, може да забележите щетите, нанесени от Уго Унгаза Вилегас, боливиец, който през 1956 г. хвърлил камък по портрета. Няколко месеца преди това друг нападател хвърля киселина върху картината, която попада в долната ѝ част. Тези нападения мотивират приложението на бронирано стъкло, което през 2009 г. успешно отблъсква керамична чаша, хвърлена от разярена рускиня, на която е отказано френско гражданство. Неотдавна стъклото отново влезе в употреба, когато през 2022 г. мъж с перука хвърли торта по картината, крещейки „помислете за земята, хората унищожават земята!“, след което беше усмирен от охраната.

Франция масово скърби, когато Мона Лиза изчезва

На 21 август 1911 г. Мона Лиза е открадната от Лувъра. Ню Йорк Таймс сравнява със задна дата публичната проява на скръб с тази след смъртта на принцеса Даяна през 1997 г.: Хиляди хора идват в Лувъра, за да видят с шок празната стена, на която някога е висяла картината, и да оставят цветя, бележки и други спомени.

Завръщането на Мона Лиза вдъхновява цяла модна тенденция

Журналистът Даян Хейлс пише в „Мона Лиза: Открит живот“, че „жените от обществото възприемат „външния вид на Джокондата“, като налагат жълта пудра по лицата и шиите си, за да внушат златистия ѝ тен, и обездвижват лицевите си мускули, за да имитират усмивката ѝ. В парижките кабарета танцьорки изпълняват кан-кан, преоблечени като La Joconde… Нещо отвъд дивата популярност на картината се е променило. Мона Лиза напуска Лувъра като произведение на изкуството, но се завръща като публична собственост, първата икона на масовото изкуство.“

Някои смятат, че моделът на Мона Лиза всъщност е намръщен…

Има доста хора, които, като си представят мислено образа на Мона Лиза, виждат обектът на известната картина с изражение, което прилича повече на намръщено, отколкото на усмихнато. Това обаче е пример за случай на масов фалшив спомен – феномен, известен още като Ефект на Мандела.