Създаването на законите на Едуард А. Мърфи

Вселената винаги е намирала начин да се бъзика с хората много преди д-р Джон Пол Стап да се обвърже с датчици и да се изстреля с шейна, задвижвана от ракета, вследствие на което Едуард А. Мърфи да състави известния си закон. Един от най-ранните му формулировки идва от 1877 г., когато Алфред Холт, в обръщение към Института за строителни инженери, казва: „Установено е, че всичко, което може да се обърка в морето, обикновено се обърка рано или късно…“

Д-р Джон Пол Стап

Роден в Бразилия, Стап завършва английски език в университета, но променя кариерата си след един травмиращ инцидент през коледната му ваканция в 1928 г. Тогава 2-годишния му братовчед пада в горяща камина и получава силни изгаряния. Стап се опитва да помогне, но усилията му не са достатъчни и 63 часа след инцидента, малкото дете умира.

„За първи път видях някой да умре. Тогава реших, че искам да бъда лекар.“

Стап първоначално планира да стане педиатър, но след това се присъединява към армейския медицински корпус по време на Втората световна война. Докато работи там, изследва влиянието на голямата надморска височина върху пилотите и забелязва как някои от тях успяват да оцелеят след екстремни катастрофи, докато други при подобни или дори по-малки инциденти получават фатални наранявания.

Това ни довежда до проекта MX-981 във военновъздушната база Едуардс през 1945 година.

До този момент се смята, че човешкото тяло не може да издържи повече от 18 пъти земното притегляне (g) преди да има фатални последствия. Самолетите по това време обаче летят все по-бързо и по-високо, затова военните искат да знаят дали техните пилоти могат да се катапултират при тези нарастващо високи скорости и височини без да умрат.

Д-р Джон Пол Стап кара Gee Whiz

Д-р Стап съблюдава тестовете на проекта, които се извършват със специална шейна, наречена „Gee Whiz“, задвижвана от ракета, върху релси на 610-метрова писта. Първоначално тестовете се правят с манекен, наречен Оскар Ейтбол, а по-късно и с шимпанзета. Стап обаче иска да види колко може да издържи един истински човек и един ден просто заявява: „Можете да изхвърлите Оскар. Аз ще тествам шейната.“

Той първоначално кара шейната с гръб към посоката на движение, което е много по-безопасен начин за поемане на много G-сили – в началото 10G. След като се правят подобрения по системата за безопасност, д-р Стап постепенно стига до 35G за шест месеца. Той казва: „Хората, които си седят по бюрата, мислеха, че човешкото тяло никога няма да поеме повече от 18 G. Ето обаче, че аз поемам два пъти повече без капка пот!“ „Без капка пот“, но с известно количество контузии – кръвоизлив на ретината, счупено ребро, няколко паднали пломби, редица сътресения, спукана ключица, херния, безброй кървави мехури заради пясъка, който се удря в кожата му при висока скорост, синини, разбити китки и опашната кост…

Разбира се, за да могат изследванията да бъдат максимално полезни и за да се уверят и други учени, че постиженията на Стап са възможни, необходимо е да се използват изключително точни сензори. Тук към историята се включва и капитан Едуард А. Мърфи.

Едуард Мърфи, освен че помага по този проект, някои други акценти в кариерата му включваха работа върху ракетните самолети SR-71, XB-70 Valkyrie и X-15 и върху проектирането на системи за космическите мисии Apollo.

По време на проекта на д-р Стап, Мърфи работи в Райт Фийлд, където проектира нови сензорни системи. Това привлича вниманието на Стап и той пита Мърфи дали няма да има нищо против да адаптира сензорите си за Project MX-981 и Мърфи се съгласява. Тези сензорни системи позволяват директно да се измерват G силите върху човек, вместо да се измерват върху самото тяло на шейната.

Преди да продължим по-нататък, трябва да отбележим, че за съжаление точните подробности какво се случва през двата дни, в които Мърфи е замесен в проекта, не са ясни. Знаем обаче горе-долу как той стига да закона си.

След като Мърфи или друг работник инсталират сензорите, на шейната е качено шимпанзе, за да ги тества (години по-късно в интервю за списание People, Мърфи казва, че не шимпанзе, а д-р Стап се качва за теста.) Този тест обаче разкрива, че сензорите изобщо не работят. Защо точно не работят – твърди се, че кабелите на апаратурата са били включени наобратно от асистента на Мърфи, които дори проверява два пъти, но не забелязва грешката си…

Когато Мърфи се появява на другата сутрин и му казват какво се е случило, той заявява: „Ако този човек [асистентът му] има начин да направи грешка, ще я направи.“

Един от колегите на Стап, Джордж Никълс, обаче обвинява Мърфи, тъй като Мърфи е трябвало да провери сензорната система преди тестовете, за да се увери, че е била свързана правилно, както и да тества сензорите, преди да бъдат инсталирани. Но тъй като Мърфи е там само два дни, той попретупва нещата и Никълс казва, че това вдъхновява екипа да не повтаря грешките му: „Ако може да се случи, ще се случи… Затова трябваше постоянно да си задаваме въпроса, ако тази част се счупи, дали цялата система ще продължи да работи както трябва? Кои са слабите й точки? Законът на Мърфи създаде стремеж да се премахнат излишните рискове. И това е сърцето на надеждността.“ Така сред служителите в проекта се появява мантрата „ако нещо може да се обърка, ще се обърка“.

Самият Мърфи, години по-късно в интервюто за списание People, казва, че първоначално репликата му е: „Ако има повече от един начин да се свърши една работа и един от тези начини ще доведе до провал, тогава някой ще я свърши по този начин“. Той твърди и, че когато д-р Стап чул тази крилата фраза, той я съкратил и я нарекъл „Законът на Мърфи“.

Как обаче тези златни думи стават толкова известни и извън научните среди?

Оказва се, че освен невероятно смел, умен и находчив, д-р Стап също е и доста забавен, по думите на мнозина имали досег с него. Той дори написва книга с шеги и различни остроумни поговорки, наречени „For Your Moments of Inertia“, където можем да прочетем сентенции като, например, „Аз съм толкова самотен като щурец с артрит“ или „По-добре да си мазохист, отколкото никога да не си бил целуван“. Освен това той също и колекционира „законите“ като дори измисля един свой – Закон на Стап – „Универсалната способност за неспособност прави всяко човешко постижение чудо“. Като събира законите, той кръщава всеки един от тях на човека, от когото го е чул, и от там идва и характерната им формулировка.

А що се отнася до това как стигат до широката общественост – по време на едно от своите интервюта, д-р Стап е попитан: „Как така никой не е бил тежко ранен, или по-лошо, по време на вашите тестове?“ На което Стап отговаря, че не се е притеснявал твърде много за това, тъй като целият екип се е придържал към „закона на Мърфи“. След това обяснява, че винаги участници в проекта са имали предвид, че каквото може да се обърка, ще се обърка, и това ги кара да положат изключителни усилия да се сетят за всичко, което може да се обърка, и да го поправят, преди тестът да се проведе.