Сътворението на света според древните шумери – тяхната версия е фантастична
Коя е книгата на книгите? Едва ли имаме нужда от отговор, особено след като вярата в Бог е нещо изключително важно. Разбира се, свещената книга е преминала толкова много редакции, че днес най-вероятно би накарала мнозина критици да се замислят върху написаното там. Според италианския учен, преводач и анализатор Мауро Билини, модерният превод на Библията е сгрешен.
Като преводач на 17 версии на Стария завет от иврит, старогръцки и дори шумерски, противоречията между всички варианти са много големи. Правейки някои основни сравнения, достига до идеята, че в Стария завет не съществува дума за „Бог“. Използваната за Яхве в някои текстове означава единствено и само „Съдии“ и винаги е само в множествена форма. Друга интересна дума, която се използва пак там е елохим – и означава „най-високо от всички“, но се използва за позициониране в йерархия, а не като библейска форма.
Това го мотивира да започне да изследва произхода на тази книга и да потърси наложените промени. Разбира се, по пътя си работи с редица автори, докато най-накрая не става един особен противник на църквата. Самият той посочва, че неговият труд не трябва да се смята за съвършената истина, а за една от многото тези относно религията. Билини дори споделя, че промените на Библията започват да се правят, когато тя спре да работи за епохата и обществото. Търсейки истината или поне началото на сътворението, преминава през античността и достига до древните шумери.
В своя труд „Книгата, която ще промени завинаги идеите ни за Библията“, италианецът посочва древните шумери като най-ранната възможна цивилизация. Същите са обитавали планетата около 3000 г. пр. Хр. В техните предания се говори за планета в нашата Слънчева система, която се нарича Нибиру.
За разлика от всички останали, тя се движи в обратната посока на останалите планети. Името Нибиру се превежда като „пресичащата планета“. Шумерите разказват, че нашата планета е била населена с така наречените Анунаки – в буквален превод думата означава „Онези, които се спуснаха от небето на земята“.
Историята продължава с това, че пратениците започнали да търсят злато, защото този метал им позволявал да развият природата на тяхната планета, пречиствал атмосферата и намалявал ефекта от охлаждането, защото Нибиру имала точно този проблем. Ако върнем лентата назад към някои митологии, можем да разгледаме автори като Платон, които говорят за ера, в която Боговете се разхождали между нас и често нейното наименование е „Златната ера“.
Шумерите разказват, че от небето се спуснали около 600 члена, които се разделили на групи от по 50 и първата им база или лагер е направена на юг от Месопотамия, нарича се, на техният език „дом далече от света“. Близо до река Ефрат, въпросните богове изкуствено издигнали планина и ако вярваме на „Сътворение“, където се посочва в първа част, че водите се разделени, за да се създаде суша. Отново напомняме, че това е легенда, записана от шумерите, не можем да знаем абсолютно нищо за нейната вярност или не.
По-интересното в този случай е, че императорът на Нибиру се наричал Ану, той изпратил двамата си сина Енки, който по-късно бил подкрепен от Енлил и заменен от него. Енки бил изпратен да копае в Южна Африка, като според сказанията става въпрос за днешно Зимбабве. След 10 хиляди години, анунаките се разбунтували и пожелали да бъдат освободени. Енки се опитвал многократно да отговори на исканията, докато най-накрая не решил, след дълги наблюдения, да използва малки хоминиди – може би хомо еректус или хомо хабилис. С тяхна помощ, изморените анунаки можели да бъдат освободени. Майката на Енки го накарала да намери заместник на боговете – двойник, който да изпълнява тяхната работа. Изискването било да създаде или извая слуги по негов облик.
Небесните пратеници започнали експерименти с тези видове. Енки имал помощник Нинхурсаг – съпругата му, която помогнала за създаването и в последствие се наричала „Майката Богиня“ или „Мами“ има и още един превод „Онази, която дава живот“. Шумерците записват, че новият вид се нарича Адама, който по-късно ще се преведе като Адам – или „Един на земята“, „землянинът“. Годината на това събитие, според шумерци е около 300 000 г. пр. Хр. в Северно Зимбабве.
По-късно и антрополозите ще започнат изследвания в Източна Африка, за да потвърдят, че точно там са открити и първите следи на хомо сапиенс. Анунаките са създали раса от здрави работници и точно толкова интелигентни, че да разбират какво наистина е необходимо от тях. И тук може би е редно да напомним едно друго сказание „Ние сме тук, за да обичаме и служим на Бог“. И ако след сътворението на човека, Бог седнал да си почива, шумерите посочват същото – Анунаките започнали да си почиват, този път завинаги.
Ако имате нужда от още малко съмнения, нека не забравяме, че генетиката показва едва 2% разлика между нашето ДНК и това на най-близките примати. Следователно можем ли да допуснем, че ако шумерите са първите текстописци и са искрени в своите разкази, то каква точно е божествената частица, която носим в себе си? Ако отричаме тази идея, тогава имаме ли някаква по-разумна форма на еволюцията?
Какво се случва с първите хора? Адама и Лулу (в по-съвременните текстове на Библията ще открием Лулу като Лилит) били използвани за копаене в мините на Южна Африка – зоната била наричана от боговете – база. Енки скоро започва да се нарича Апсу – господар на долните части. След това Апсу или Абсу ще се преименува на Абис – от латински „бездна“. И накрая имаме еволюцията в преводите – „подземен свят“.
Новата раса от роби работила изключително добре и се подобрявала с времето. Те били преместени да работят в Шумер. В началото са използвани само за копаене, но с времето се подобрили и били готови да изпълняват всяка една задача. Новото създание работило под наблюдението на „Бог“ и според някои теории, най-вероятно и това е причината Централна Месопотамия да носи името Шумер или „Земята на пазачите“.
Билино открива една много интересна тенденция по време на своите изследвания. Всички култури в Близкия изток говорят за ера, в която боговете били на Земята и гледали как хората работят и им служат. Къде е раят, бихте попитали? Според някои записки, той не е точно най-доброто място, на което може да се намирате. Позициониран е някъде на изток в Еден или Един – домът на праведните, домът на боговете. Поне това пише азербайджанецът Зекерая Сичин.
В Библията ще открием, че това е било място, където всякакви дървета растели и разкрасявали местността и всичко било не само красиво за окото, но и годно за хранене. Записките на шумери и по-различните форми за сътворението на света достигат до една степен, в която сме сигурни, че няма да ви хареса. Тук се навлиза в една малко по-фантастична сфера, но след като така или иначе разглеждаме една теория, нека видим какво наистина са разказвали шумерите за първите хора. Отново, може да изберете дали да вярвате или просто да се забавлявате, ние предоставяме само теорията.
Когато идва време за създаването на новия работник. Анунаките взимат днк от себе си и го поставят в яйцеклетка на хоминид. По време на приемането, яйцеклетката се носи от женска представителка на Анунаки и след това ражда първото дете. Мъжките и женските създания са родени по този начин. И точно по тази причина ще открием, че голяма част от религиите и историите за божества винаги започват с богинята майка. Един от големите проблеми на новия създаден хибрид – Адама е, че няма знанията да се размножава. Докато този експеримент продължава Енки и Енлил имали много проблеми и съперничество.
И двамата се опитвали да създават хора, които да отговарят на изискванията на Анунаки и да работят в мините. Енки обичал своите създания и искал да им даде познанието – абсолютното такова и да ги освободи от създателите. В този случай говорим за знанието да се размножават независимо. Ще открием подобна версия в гръцката митология и създаването на хората, но с тази разлика, че там Прометей донася огъня. Енки работи против брат си и според легендата се превръща на змия и дава свободата на Адам и Ева да се размножават.
В Библията този момент се описва като забрана на Бог и изкушение на змията. И идва време за пълна свобода и изгонване от Еден или Един – защитеният рай, като думата идва от иранското pairidaesa – затворено място. Енлил обрича своите питомци да търсят храна сами. След това осъжда Ева да се размножава в изключителна болка – ефект, за който тя самата не е знаела, защото до тогава новите хора идват с помощта на женските анунаки.
След като са пуснати на свобода, хората започват да се размножават и да окупират нови и нови територии. Очевидно експериментът започнал да излиза извън контрол и следващата стъпка на Енлил била обвързана с това да направи природен катаклизъм, с който да заличи земляните и да спре отношенията между богове и хора. Какви са били те?
Според сказанието, дъщерите на Енлил си приличали с Адам и бързо започнали да ходят след него, като скоро дори се смесели. Въпросният природен катаклизъм е потопа, но какво е наречието за шумерския Ной? Записан е като Uta-Napishtim.
Енки оставя плановете за строителството на ковчега и след това напуска земята, надявайки се, че неговите създания ще оцелеят неизбежната катастрофа. Описанието в Стария завет и по-конкретно „Сътворение“ 6-та Част посочва, че Бог решил да затрие цялото човечество, но след това, понеже Ной вървял редом с него, получил инструкции какво да създаде и как да го строи.
Ако потърсите малко повече за произхода на Ной, може да го откриете във Вавилонския епос за Гилгамеш, присъства и версия при шумерците, нарича се Кокс при ацтеките, Повако при индианците, хиндусите го кръщават Ману Яйвасата, Дуатах при келтите, Сзе Кха в Патагония, Ну-у в Хаваи и Нувах в Китай.
По всичко личи, че шумерите имат своя версия на Стария завет, за която обаче не се говори или просто е забравена и променена до степен, в която няма как да има толкова фантастика. Това не трябва да ни изненадва толкова много, все пак и наличието на толкова промени може да накара всеки един човек да се замисли какво наистина се е случвало на тази планета преди толкова хиляди години. Никой не е задължен да вярва на Мауро Билини, но е интересно да видим гледната точка, която показва, особено след като участието му при преводите на древни текстове е толкова голямо. А защо да вярваме на шумерите?
Като една от най-старите цивилизации в света, датираща около 3000 г. пр. Хр. най-вероятно имат какво да кажат по темата. Не са и малко изображенията на космически кораби и други странни елементи, които използваме днес, обърнете им внимание.
Снимки: Wikipedia
