Русенската опера – 101-годишната история на един специален музикален храм
Хемингуей някога е казал, че всичко, което се намира далече от вода е провинция. Не трябва да пропускаме факта, че преди векове, всеки по-сериозен водоем се превръща във връзка между градове, канал на търговия и извор на култура. Един от градовете, повлиян изключително много от този факт е Русе. Не случайно дори архитектурата там доказва наличието на живот, който не би могъл да се срещне на други места.
Цивилизацията там започва някъде през II в пр.н.е. и това също не трябва да ни изненадва. Във времето, всеки владетел се е опитвал да превърне града в крепост и до някаква степен е имал успехи, но по-големите успехи се дължат на жителите, които дори и през Османско владичество продължават да изграждат Русе. Комбинацията от архитектура, жители и локация може да превърне целият град в музей, запазвайки следите на редица поколения.
Не трябва да забравяме, че изкуството също е на особена почит. Именно в Русе можем да открием дом на нобелов лауреат по литература – Елиас Канети. Впрочем голяма част от сградите оживяват с помощта на италиански дизайнери. И влиянието на Италия може да бъде забелязано още от времето на Римската империя. Любопитен факт е, че и от там тръгва оперното изкуство. В края на XVI век можем да забележим как културният живот създава нов вид изкуство, в което певец и оркестър пресъздават творба по начин, който до този момент не е известен.
Три века по-късно Русе посреща може би най-висшата форма на музиката, създавана някога. Желанието за налагането на този музикален стил привлича най-различни музиканти, хорови формации и още много други. Така в зората на XX век русенци се радват на опери от Вагнер – „Танхойзер“, Джузепе Верди – „Ернани“ и на Шарл Гуно – Фауст. Всичко се случва единствено и само с любовта към културата и изкуството. Докато тези опери обаче се свирят в началото на XX век, в края на XIX можем да забележим създаването на Музикално Дружество „Лира“. Негови основатели са А. Паунов и П. Трифонов.
Те обаче не са единствените, оперни и музикални трупи се сформират постоянно и в следствие на това голямо желание, русенци решават, че е време да се сдобият с опера. Стъпките определено са бързи, а много скоро и родните композитори ще оставят своя знак в музикалната история. Така се ражда и Оперна Дружба през 1919 г. Бачо Киро е един от основните помощници в създаването и оформянето на сценичното присъствие. Първата премиера е операта „Камен и Цена“ от Иван Иванов.
За съжаление идват и по-тежки времена за изкуството, което до този момент е било възможно с помощта на частни средства и понякога води до временно прекратяване на дейност. През 1949 г. Оперна Дружба е одържавена и трансформирана в „Народна опера – Русе“. През 1952 г. вече е напълно самостоятелна административна единица и неин първи директор е Георги Чендов.
Успехът се дължи на представянето на прегледа на оперните театри в София с „Дон Паскуале“ от Доницети. През 1955-1956 г. Русенската опера свири в София, а в програмата са заложени творби като „Ловци на бисери“, „Селска чест“, „Риголето“ и други. В Русе се изгражда и новият дом на операта, който и до днес се смята за емблема, а първата оперета за русенци там е „Евгений Онегин“ от Чайковски. Сътрудничеството с други опери и Съюза на композиторите в Москва също не трябва да се пропуска.
Самият Дмитрий Шостакович взима участие за подготовката на „Катерина Измайлова“, която има специално подготвена версия за русенската публика. Малко след това Шостакович става и почетен гражданин на малката Венеция. В същата опера през 50-те и 60-те години на миналия век изгравя и така наречената „Звездна тройка“ – Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев. Солистите получават международна слава, признателност на своите съграждани, а днес същите имат и паметник, с който да напомнят на своите съграждани за постиженията си в сферата на изкуството.
Не липсват и посещения на звезди от световен мащаб, както и участия в чужбина. Русенската опера притежава записи в златния фонд на БНР и БНТ, носител е на приза „Кристална лира“ през 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2014 г. БНР връчва и наградата „Ансамбъл на годината“ през 2015 г. 101-годишната история със сигурност има още много истории за споделяне, но препоръчваме на читателите да се запознаят лично с нея или дори да я чуят.
Заглавна снимка: By Собствена творба – Любителска снимка правена от мен. Amateur photo made by me., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=25153538
