Проблемът на ФБР с филма „It’s A Wonderful Life“

„It’s A Wonderful Life“ първоначално се проваля жестоко в боксофиса, преди да се превърне в коледна класика. Когато това става обаче, тя привлича вниманието, освен на публиката, и на Федералното бюро за разследвания.

Прожекцията за медиите на филма, която се провежда в кино Глоуб в Ню Йорк, се състои на 20 декември 1946 г., ден преди филмът да бъде представен на публиката. „Въпреки че се превърна в ценна американска класика, „It’s A Wonderful Life“ не стана незабавно хит сред публиката“, пише Дженифър М. Ууд за Mental Floss. Продуцентът и режисьор на филма Франк Капра остава с 25 000 долара дълг след като го снима. Въпреки това, Капра казва, че смята тази история за самоубиец и неговия ангел-пазител за „най-великият филм, който някога съм правил“.

Франк Капра

Неизвестен агент на ФБР, който гледа филма като част от обширна програма на Бюрото, насочена към откриване и неутрализиране на влиянията на комунистите и комунизма в Холивуд (подкрепена, разбира се, от Джон Едгар Хувър ), заявява, че е „много интересен филм“. Въпреки това, пише ученият Джон А. Ноукс, агентът „също и идентифицира един елемент във филма, за който от ФБР смятат за злокачественo облъчване“. В резултат на този доклад филмът претърпява допълнителни проучвания, които разкриват, че „отговорните за създаването на „It’s A Wonderful Life“ са използвали два често срещани трика, използвани от комунистите за въвеждане на пропаганда във филма“.

Тези две често срещани „похвати“ или трикове, както внушават от клона на Бюрото в Лос Анджелис, оклеветяват „ценности или институции, за които се смята, че са особено американски“ – в този случай капиталистическият банкер, г-н Потър, е представен като скъперник мизантроп – и прославящи „ценности или институции, за които се смята, че са особено антиамерикански или прокомунистически“ – в този случай, депресия и екзистенциална криза: въпрос, който докладът на ФБР характеризира като „едва доловим опит за увеличаване на проблемите на т. нар. наречения „обикновен човек“ в обществото ни“.

Кадър от филма

Джордж Бейли, главният герой на филма, е малък мениджър в обществена банка и гледано от една гледна точка конкуренцията му с агресивния магнат (въпросния скъперник мизантроп) Хенри Ф. Потър, който ръководи конкурентна банка, е илюстрация на една по-голяма история за американския бизнес и индустрия. Но в момента на следвоенната параноя дори идеята за обществена банка може да се счете като комунистическа. А силно нещастният живот, който води Джордж Бейли в един типичен американски малък град може да се възприеме като провал, който също широко се представя като комунистически. Но историята на филма е много по-фина от тази, пише Ноукс: „It’s A Wonderful Life“ изобразява борба между двама банкери, всеки от които представлява различен поглед върху капитализма и демокрацията.“

Комисията по разследване на антиамерикански дейности

Въпреки това апаратът на ФБР е създаден, за да предостави на Хувър отговорите, които той иска да чуе. Или филмът е бил подривен или не е, а в обширните дефиниции, поставени от Бюрото, този със сигурност е бил. Организацията предава резултатите от своето разследване на Комисията по разследване на антиамерикански дейности (House Un-American Activities Committee), почти предричайки организационното сътрудничество, което е отличителен белег на холивудски лов на вещици, които ще последва . В този случай обаче Комисията избра да не привиква сценаристите и режисьора на филма и „It’s A Wonderful Life“ продължи да се показва безпрепятствено по кината.

По ирония на съдбата именно самите аспекти на филма, които го поставят под съмнение пред ФБР, в крайна сметка помагат той да стане любим за гледане по Коледа („отпадането на авторските права, което позволява безплатни пускания на филма по телевизията между 1974 и 1994 г. също помагат“, пише Ууд.) Централният въпрос на Джордж Бейли дали неговият живот, добър или лош, си заслужава, е нещо, което човек може да се чуди в по-тъмната част на годината. Това обаче е въпрос, който надхвърля опасенията на ФБР.

…

„It’s a Wonderful Life“ е базиран на краткия разказ „The Greatest Gift“, който Филип Ван Дорен Стърн започва да пише през 1939 г. и публикува през 1943 г. в толкова малък тираж, че не стига до публиката.

Във филмът играе Джеймс Стюарт в ролята на Джордж Бейли – човек, който се е отказал от мечтите си, за да помага на другите и чието самоубийство на Бъдни вечер провокира появата на неговия ангел-пазител, Кларънс Одбоди (Хенри Травърс). Кларънс показва на Джордж всичките животи, който е променил към добро, и колко различен би бил живота на съпругата му Мери и на близките и познатите му от Бедфорд Фолс, ако той никога не се беше родил.