Откриха „Вход към подземния свят“ под църква от 16-ти век

Хората от племето сапотеки вярвали, че знаят къде се намира подземният свят: под краката им в древния мексикански град Митла. Въпреки че съществуването на пещери и камери под града – и под църквата „Сан Пабло“ – е записано от монах от XVII в., съвременните изследователи никога не са успявали да ги открият. Сега обаче археолозите са все по-близо до това да докажат, че такъв лабиринт действително съществува.

Проектът ARX, в сътрудничество с Националния институт по антропология и история на Мексико, използва нови технологии, за да разкрие древните тайни на града. Екипът вече е започнал да документира доказателства за наличието на тунели под Митла – градът, който сапотеките са познавали като „мястото на мъртвите“.

Тунелите на Митла

Както проектът ARX неотдавна публикува на своя уебсайт, резултатите от разследването им през 2023 г. изглеждат изключително обещаващи. Екипът е използвал „радар за проникване в земята, електрическа и сеизмична томография“, за да потвърди „съществуването на мрежа от неоткрити досега подземни камери и проходи“ в археологическия обект Митла в Мексико.

Техните открития се основават на миналогодишните изследвания на обекта, които разкриха „голяма празнина под църквата Сан Пабло“. Сега археолозите са потвърдили по-ранните резултати и са разширили зоната на търсене и на други места.

„Резултатите от 2023 г. потвърждават съществуването на значителни подземни аномалии (тунели или камери) под църквата на археологическия обект, на мястото, където според колониалните свидетелства и местните устни предания се е намирал входът към подземния лабиринт на Митла“, казва основателят на проекта Марко Вигато.

И продължава: „Освен това през изследователския сезон през 2023 г. значително се разшири зоната, проучена с геофизични методи, за да се включат групата Адоби, групата Аройо и южната група на археологическия обект. Във всички тези групи бяха открити значителни геофизични аномалии, които могат да съответстват на подземни кухини като гробници или коридори.“

Всъщност последните открития, които проектът е събрал в кратък документален филм, изглежда потвърждават отдавнашните вярвания, че Митла е построена върху подземен лабиринт. Народът на сапотеките е вярвал, че тези змиевидни тунели са вход към подземния свят.

„Мястото на мъртвите“: Непреходната легенда за подземния свят в Митла

Църквата „Сан Пабло“

Този народ се появява преди около 2500 години и основава селище в Митла около 900 г. пр. н. е. Селището става известно като „мястото на мъртвите“, а древните мезоамериканци вярват, че пещерните тунели и пещери под града водят към подземния свят, известен като Лиобаа. Поради тази причина Митла се превръща в погребално място за сапотекските крале и висши жреци.

Когато испанците пристигат през XVI в., те разрушават древните сгради, за да построят католическа църква. Така се появява църквата „Сан Пабло“ върху руините на най-свещения храм .

Слуховете за подземния свят обаче продължават.

Когато през XVII в. отец Франсиско де Бургоа посещава мястото, документира видяното и наученото. Той пише, че градът се намирал над подземен лабиринт, който включвал подземни камери, използвани като гробници за висши жреци и крале. В него има и особено дълбока камера, в която сапотеките хвърляли човешки жертви.

Но Бургоа твърди, че испанците са запечатали тези камери.

„Любопитни и ревностни хора и прелати се опитаха да разсеят тези невежи вярвания“, обяснява Бургоа. „Те се спуснаха през няколко стъпала с много хора, носещи запалени факли и лампи, докато не се натъкнаха на многобройни контрафорси, наподобяващи улици… Смрадта и неприятната миризма бяха толкова силни, колкото и влагата на земята, а студеният въздух светлините им. След кратко разстояние, страхувайки се да не бъдат поразени или да не се сблъскат с отровни същества (каквито видяха), те решиха да се оттеглят. Заповядаха да запечатат напълно тази адска врата, но горните помещения с двора и стаите все още са останали.“

Търсенето на подземния свят в Митла започва още през XIX в., но едва през последните години археолозите откриват следи за неговото съществуване. Въз основа на най-новите сканирания изглежда, че под Митла наистина има нещо – „празнота“.

Но какво съдържа тя?

Вигато и екипът му се надяват да разберат това.

„Целим с минимално разрушителни разкопки да потвърдим естеството, размера, дълбочината и ориентацията на установените геофизични аномалии“, обяснява Вигато. „В някои случаи може да е възможно да се пробият малки пробни дупки, за да се постави малка камера. Всички констатации от геофизичното проучване ще трябва да бъдат потвърдени с археологически методи“.

Въпреки че кралските и религиозните гробници може да са били ограбени от колонизаторите, Вигато подозира, че „те все още могат да съдържат важни доказателства за погребалните практики на сапотеките и вярванията, свързани с подземния свят“. Нещо повече, ако древните хора са променили естествените пещери в Митла, те „могат да съдържат непрекъсната последователност от човешко обитаване и ритуали“ от древни времена, което би могло да помогне да се отговори на въпросите „относно произхода на града като церемониален център и връзката между него, Монте Албан и други ранни сапотекски центрове в долината на Тлаколула и Оаксака“.

Така начин търсенето на подземния свят продължава…