Музикални хроники: Любимият китарист на Джими Хендрикс си отиде млад и сам произведе фаталния изстрел

Когато се повдигне въпросът кои са най-великите китаристи, раждали се някога, обикновено започва изброяване на добре познати имена като Джими Хендрикс, Джими Пейдж, Ричи Блекмор, Еди Ван Хален, Ерик Клептън, Дейвид Гилмор и т.н. Почти винаги обаче от списъците отсъства едно име, което заслужава да бъде там: това на Тери Кат.

Може и да не ви е познат, но той се е записал със златни букви в историята като китарист и певец на една от най-забележителните американски рок групи – Chicago. В най-силните си години Кат е толкова уважаван в музикалните среди, че се превръща в любимец на свои легендарни колеги като Джими Хендрикс и Рей Чарлс. Хендрикс даже го определя като по-добър от него самия в цялостните си китарни умения.

Защо тогава днес Тери Кат е толкова слабо познат за широката публика и защо животът му завършва трагично още на 31 години? 

За феновете на Chicago Кат със сигурност не се нуждае от представяне, тъй като не само е сред основателите на бандата, но и пее основните вокали в редица от ранните хитове. Роденият в Чикаго музикант засвирва на различни инструменти още в тийнейджърските си години, пробва барабани, банджо и бас, но се фокусира върху китарата и създава Chicago през 1967 г.

В началото китарният звук на Кат е сред най-основните компоненти в мелодичния стил на софт рок групата, славеща се с комплексни композиции и богати аранжименти с изразени брас секции. С Chicago Тери Кат издава 9 студийни албума до 1978 г., когато настъпва трагедията.

Също като толкова много други музиканти, Кат не успява да избегне пагубното влияние на алкохола и наркотиците. Даже веднъж подхвърля на барабаниста Дани Серафин, че трябва да започне да контролира наркотичните си навици, в противен случай дрогата ще го убие. В края на 70-те близките хора на Кат имат все по-силно усещане, че той е депресиран и с потенциални самоубийствени наклонности, а фатална роля изиграва и любовта му към оръжията.

На 22 януари 1978 г. Кат отива на гости на перкусиониста Лаудир де Оливейра и двамата прекарват вечерта в пиене на чай и обсъждане на бъдещи музикални проекти. На следващия ден големият китарист умира от изстрел, който сам е произвел, когато посещава дома на Дон Джонсън, човек от екипа на Chicago. За Тери Кат е известно, че обича да носи оръжия със себе си, затова не е изненада, че докато е при Джонсън, започва да си играе със своя револвер 38-и калибър. Не само го върти на пръста си, но и внезапно го насочва към главата си и натиска спусъка.

Съвсем обяснимо, Джонсън се стряска и моли Тери да престане, но китаристът настоява, че неговите оръжия не са заредени и въобще нямат пълнители в тях. За да го докаже, Кати вади 9-милиметровия си пистолет и изрича последните си думи: „Какво мислиш, че ще направя? Ще си пръсна мозъка ли?“. За да убеди своя приятел, Кат му показва празния пълнител, поставя го в пистолета, опира оръжието в слепоочието си и дърпа спусъка. 

Музикантът вероятно не е знаел, че пистолетът е бил зареден с един куршум, и умира от изстрела едва на 31-годишна възраст. Притесненията за душевното здраве на Кат съществуват в периода преди смъртта му, затова и версията за умишлено самоубийство веднага започва да набира популярност. Но няколко от най-близките хора на китариста, включително тези от групата му, уверяват, че случилото се е инцидент. Може би най-точният коментар е този на Дани Серафин, който отбелязва, че любимата комбинация на Тери – наркотици и оръжия – винаги е предвещавала ужасен край за него.

“Тери можеше да понесе повече наркотици от всеки друг, който някога съм срещал. Повече и от мечка дори. Но те го погубваха. Колекционираше оръжия и започна да ги носи навсякъде със себе си. А оръжията и дрогата са лоша комбинация”, коментира барабанистът на Chicago. Независимо каква е истинската причина за самоубийството на Тери Кат, той си остава един от най-забележителните музиканти на XX век.

“За съжаление, неговото свирене си остана недооценено”, смята друг от основателите на Chicago, тромпетистът Лий Логнейн. „Вероятно причината е, че беше част от толкова многобройна група, и то такава, ориентирана към брасовете. Ако Тери беше в някое трио, сигурно щеше да бъде поставян редом до Джими Хендрикс, на когото беше идол.“

Може би наистина в друг тип група индивидуалната класа на Тери Кат щеше да заблести по-ярко. Но все пак той успява да напише славна история с велика банда като Chicago – и заслужава повече хора да си спомнят за нея.