Малко известни факти за кафето
През историята кафето има редица приложения – от духовно упойващо до еротично стимулантно средство. Писателят Самуел Пепис често споменава кафенетата в Лондон от 17 век, а напитката вдъхновява и „женска петиция“ против кафето, в която то е описано като „горчива, воняща лоша локва вода“. Сега ще разгледаме няколко факта за кафето, които може и да не знаете.
Кафето може би e открито от „бурни кози“
Легендата разказва, че Калди, самотен пастир на кози в Етиопия от 9 век, открива енергизиращите и ободряващи ефекти на кафето, когато забелязва, че козите му са по-бурни, след като ядат плодове от дърво. Калди казва за това на игумена на местния манастир и абатът предлага идеята да изсуши и свари плодовете, за да направи напитка. Той хвърля плодовете в огъня, откъдето немислимият аромат на това, което сега познаваме като кафе, се понася в нощния въздух. Опечените зърна са изгребани от жаравата, смлени и разтворени в гореща вода: така се появява първата чаша кафе в света.
Кафето създава социална революция
Кафето става толкова мощна сила, че поражда социална революция. То се пие у дома като домашна напитка, но по-важното е, че се пие и във все по-популярните кафенета, които възникват в селата и градовете из Близкия изток и Източна Африка. Тези кафенета скоро стават много модерни и се превръщат в мястото, където човек отива да се социализирате. Пиенето на кафе и сладките приказки се допълват от всякакви забавления: музикални изпълнения, танци, игри на шах и най-важното – клюки, спорове и обсъждане на актуалните новини на деня (или нощта). Тези кафенета скоро стават известни като „училища на умните“ – мястото, на което отивате, ако искате да знаете какво се случва във вашия свят. Така се установява връзка между кафето и интелектуалния живот.
Вярва се, че кафето е „греховно“
Кафето, подобно на алкохола, има периоди, в които е забранено – защото привлича страх, подозрения и религиозно безпокойство. Ако фанатиците (от всички религии) бяха изпълнили желанията си, днес нямаше да има много кафенета.
Пиенето на кафе е забранено от съдебни заседатели и учени, които се събират в Мека през 1511 г. Тази забрана е водена от губернатора Хаир Бег, който се страхува, че кафето ще подсили опозицията на неговото управление, като събере мъжете и им позволи да обсъждат неговите недостатъци. Така се ражда асоциацията на кафето с бунта и революцията. То е постановено за греховно (Хараам), но през следващите 13 години се развихря противоречието дали е опияняващо или не, докато забраната не е окончателно отменена през 1524 г. със заповед на османския султан Селим I, като великия мюфтия Мехмет Ебусуд ел -Имади издава фетва, позволяваща отново да се пие кафе. Бег е екзекутиран заради проблемите, които създава, по заповед на самия султан, който освен това обявява кафето за свещено. В Кайро също има подобна забрана през 1532 г.
Твърди се, че кафето е „виаграта“ на 17 век
Освен ако не са проститутки, на жените е забранено да посещават кафенетата и те бурно изразяват своето недоволство по въпроса: в „Есе в защита на женския пол“ през 1696 г. възмутената Мери Астел пише: „Обикновеният посетител на кафенета е човек, който се прибира у дома, за да преспи, а през другото време живее в кафенето. Той следи повече вестници и списания, отколкото бюджета си, а постоянното му прилагане към публиката го отнема от всичките грижи за личния ум дом. Той винаги урежда нацията, но никога не успява да уреди собственото си семейство.“
Астел недоволства с всички останали съпруги, оставени вкъщи, със своите задължения и чаши с чай. Така през 1674 г. се появява и „Петиция на жените срещу кафето“, в която съпругите твърдят, че съпрузите им постоянно отсъстват от дома и семейството, пренебрегвайки домашните си задължения – „превръщат се в турци“, и всичко това заради „малко долна, черна, гадна, горчива, воняща локва вода“ (кафето…).
Кафето, казва тя, „прави хората толкова безплодни, колкото пустините, откъдето се казва, че се носи това нещастно зрънце, дотолкова, че потомството на нашите могъщи предци залинява в маймуни и свине“. Тук тя има предвид еректилната дисфункция, породена от „вредната локва“.
Тези твърдения са изложени по-нататък в брошурата „Оплакване на момичето срещу кафето“ от 1663 г. Отговорът на мъжете на женската петиция срещу кафето е твърдението, че не то, а „лошото фалшиво вино“ и „калния ейл“ правят мъжете импотентни. Кафето, от друга страна, е виаграта на тази епоха, правейки „ерекцията по-енергична, еякулацията по-пълна, добавяйки [духовно] висше качество на семето“. Аптекарската индустрия не би го описала по-добре…
