Франзелата вече е защитено културно наследство на ЮНЕСКО
Всяка година във Франция се продават цели 6 милиарда багети, според Националната федерация на френските пекарни и сладкарници. Френската Observatoire du Pain – да, това на френски означава „обсерватория за хляб“ – изчислява, че французите консумират 320 багети всяка секунда.
Сега вече, когато французите се наслаждават на своите багети, заедно с ежедневното си кафе, масло и конфитюр, те официално ще консумират част от световното културно наследство, определено от ООН.
Това е така, защото ЮНЕСКО добави „занаятчийското ноу-хау и културата на багетния хляб“ към списъка си с „нематериално културно наследство“, което се дефинира като „традиции или живи експресии, наследени от нашите предци и предадени на нашите потомци“, които трябва да бъдат защитени.
„Това е една добра новина в една сложна среда“, казва Доминик Анракт, президент на френската федерация на пекарните. „Средата е „сложна“ заради нарастващите предизвикателства, пред които са изправени домашните пекарни, тъй като големите предприятия ги изтласкват, а инфлацията ги подтиква да повишават цените си.
От 1970 г. Франция губи 400 занаятчийски пекарни всяка година, според Times. Повечето от тези загуби са настъпили в селските райони на Франция, където големите супермаркети и вериги са изгонили независимите, семейни фирмички.
Нещата се влошават още повече, когато инвазията на Русия в Украйна увеличава цената на брашното – една от четирите съставки, необходими за направата на франзела, заедно с мая, вода и сол. Пекарните трябва да поемат тези разходи, което ги принуждава да повишат цената на своите стоки.
„Това признание от ЮНЕСКО не е факторът, който ще ни помогне да преживеем зимата“, казва Паскал Джузепи, който управлява пекарна близо до Шанз-Елизе. „Все още имаме големи сметки за плащане.“
Все пак решението на ЮНЕСКО е победа за Анракт и други, които лобират багетата да стане културно наследство. Франция е представила над 200 мотивационни документа заедно с предложението си, включително писма от пекари и детски рисунки.
„Франзелата е начин на живот“, казва Одри Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО. „Винаги има бутилка вино наблизо, можете да отидете и да си купите пресен хляб на достъпна цена и да се срещнете с хора, да се срещнете с пекари; това е много важен елемент от социалното сближаване.“
Багетата не е единственият нов артикул, добавен от ЮНЕСКО в списъка на културното наследство. Допълненията за 2022 г. включват практиката на Испания за ръчно биене на камбани, словенското пчеларство и кун лбокатор, традиционно бойно изкуство в Камбоджа.
Оказва се, че има и редица други любопитни храни, защитени от ЮНЕСКО.
Простичкият лаваш, например, който се яде в Южен Кавказ и Западна Азия, влиза в списъка на ЮНЕСКО два пъти: веднъж заради главната си роля в арменската кухня и веднъж като част от културата на правене на плосък хляб в Азербайджан, Иран, Казахстан, Киргизстан и Турция. Лавашът обикновено е безквасен; тестото се прави от пшенично брашно и вода, омесва се и се оформя на топки, които след това се разточват на тънки слоеве, опъват се върху продълговата възглавница и се пекат върху стените на глинена пещ за 30-60 секунди.
Неаполитанска пица също е наследство. Всъщност, не самата пица е нематериално наследство, а хората, които приготвят и пекат тестото в пещ на дърва. Но всеки случай – какво прави пицата неаполитанска? Според Associazione Verace Pizza Napoletana тестото трябва да бъде направено с брашно с високо съдържание на протеини 0 или 00, омесено на ръка и покрито с fior di latte (направено от краве мляко) или mozzarella di bufala (направено от мляко от бивол), домати San Marzano, босилек и екстра върджин зехтин. Във фурна на дърва, затоплена до 420 градуса, пицата се оставя за максимум 90 секунди и се получава вкусотия с бухнала, леко овъглена кора.
Отново във Франция – т. нар. „Гастрономическо хранене на французите“. Спокойното, многостепенно хранене е съществен елемент от френската култура. ЮНЕСКО казва, че целият процес трябва да включва предварителни напитки (аперитив), „поне четири ястия“ – предястие, риба и/или месо със зеленчуци, сирене, десерт – и да завършва с ликьори. Ако това звучи като много, не се страхувайте: в основата си гастрономическото хранене на французите е социално действие – споделяне и наслаждаване на храна с другите.
