Когато вестниците гръмват с новината за смъртта на Джеймс Дийн през 1955 г., актьорът е само на 24 години, първият му филм е вече по кината, мнозина го подготвят за следващи проекти, но бляскавата кариера така и не продължава. Вестниците съобщават, че актьорът е напуснал този свят в много зловеща катастрофа, а на следващия ден – 1 октомври – дори международните медии продължават да обръщат внимание.
Защо обаче е толкова важен за американската култура? Джеймс живее във времето, което мнозина наричат – шеметните години. 60-те и 70-те години на миналия век най-накрая посрещат света в мир. Прокарва се новата мода, бързите коли, новият стил музика – от другата страна на желязната завеса е наречен упадъчен – и разбира се, бързите коли. Животът на Дийн не е един от най-приказните, на 9-годишна възраст майка му умира, посещава обикновено училище, живее с леля си и чичо си във ферма. След като завършва се връща в Калифорния, за да започне да учи театрално изкуство в Лос Анджелис.
Прекарва много малко време в обучение, бунтарят в него е придружен с достатъчно талант, за да потърси начини да се изхранва сам и първите му участия на малкия екран са в рекламите на Pepsi. През 1951 г. се мести в Ню Йорк, където учи актьорско майсторство. Получава няколко телевизионни роли във филми като „Danger“, „Omnibus“ и „General Electric Theater“. Има една поява в „See the Jaguar“ и „The Immoralist“. Това е достатъчно за Холивуд, за да обърне внимание на актьора и да започне да се интересува по-обстойно за неговата изява. Получава роля в адаптацията на Джон Стайнбек – „На изток от рая“ Това е и единственият му филм, който излиза преди смъртта му.
Посмъртно ще бъде номиниран за Оскар за най-добра мъжка роля. През следващата 1956 г. партнира с Елизабет Тейлър и Рок Хъдсон във филма „Гигантът“. Този филм също ще донесе една номинация. След приключването на този филм, актьорът бързо се връща към моторните спортове. Споделя много често, че има огромното желание да се състезава в Indianapolis 500, а с потичането на по-сериозните финансови средства, актьорът може да закупи мотор Triumph Tiger и Porsche 356. В последствие решава да го замени за много по-мощния 550 Spyder.
При закупуването на спортната машина, механикът Ролф Вутерайх предлага на Дийн да кара новата придобивка от Лос Анджелис до Салинас, за да го опознае по-добре и да свикне с поведението му на пътя. Имало и друг вариант – колата да бъде закарана на платформа до дома на актьора. В 3 часа и 30 минути следобед, актьорът е спрян, за да получи първата си глоба за превишена скорост и два часа по-късно ще бъде мъртъв. Докато актьорът кара с висока скорост, не спазва ограниченията на скоростта и се забива в друг автомобил, който прави ляв завой на кръстовище.
Сблъсъкът е почти челен, но всички щети остават за актьора. Съдебните лекари по-късно ще споделят в доклада си, че младият талант е починал на място. Неговият спътник – немският механик – получава много тежки наранявания, но оцелява. Когато вадят тялото на Дийн, кракът му остава между съединителя и педала за спирачките, вратът му е счупен, а вътрешните наранявания са твърде много, за да може лекар изобщо да си помисли, че има шансове за оцеляване.
Двамата пострадали са изпратени в Пасо Роблес на около 50 километра от катастрофата, а Дийн е обявен за мъртъв в 6 часа и 20 минути следобед. Картонът съобщава, че вратът и двете ръце са счупени, фрактури се срещат в горната и долната челюст, както и тежки вътрешни кръвоизливи. Спътникът има разрушена челюст, разрушено бедро и други охлузвания по тялото. През 2005 г. списание Times най-накрая ще даде отговор каква е причината за смъртта. Актьорът не е успял да прецени адекватно скоростта и до последно е вярвал, че ще мине по-бързо през кръстовището.
Ограничението било 80 км/ч, но Дийн прелита със 144 км/ч. Това не пречи на мнозина да заявят, че актьорът е жив и живее някъде в тайна, без да се показва на улицата, защото не искал да признае, че е хомосексуален. Други разказват, че закупеният автомобил е прокълнат, а и не трябва да забравяме, че през следващите години много други ще продължат тази прокоба с немската спортна компания. Фактът, че напуска този свят твърде рано, а същевременно поема кръста на младите бунтари, изправящи се срещу наложения ред, го оставя завинаги в кино индустрията.