Как паркът Чикано се издигна над безхаберието на държавата
Барио Логан, наричан по-рано Логан Хайтс, е исторически квартал на мексиканските американци (от етноса чикано), който се намира на юг от центъра на Сан Диего и който датира от началото на века. През 40-те години военноморските операции на САЩ по протежение на залива Сан Диего водят до забрана на достъпа на жителите до плажовете по брега, а през следващите десетилетия градската администрация преустройва района така, че да се позволи бързото му индустриално разрастване. Така вторичните суровини и други подобни, причиняващи болести бизнеси, се разпространяват, което довежда не само до загуба на жилищна инфраструктура, но и до влошаване на околната среда.
Дългогодишното искане на жителите за обществен парк изглежда е на път да бъде удовлетворено от градската управа… Но на 22 април 1970 г. активисти забелязват наличието на строително оборудване около определеното за парка място.
Когато планове да се изгради подстанция за магистрални патрули в Калифорния са споделени с местните, те, заедно с поддръжници от други близки квартали, бързо се събират, за да окупират пространството. Тази мобилизация води до непрекъснати и успешни усилия, които в крайна сметка създават едно любимо място за събиране на хората, историческа забележителност и популярна туристическа атракция. Местният режисьор Пол Еспиноса продуцира филма „Singing Our Way to Freedom“ през 2019 г. за живота на Рамон „Чънки“ Санчес, който е председател на управителния комитет на парка Чикано.
Санчес, който почива през 2016 г., е музикант, лидер на общността, активист и герой за мнозина. Думите му във филма на Мерилин Мълфорд от 1988 г. „Chicano Park“ описват ангажираността на голяма част от местните към каузата: „Мисля, че за първи път в живота си видях хора, които са много отдадени и вярващи в нещо. И това наистина ме вдъхнови и ме накара да си кажа, че искам да бъда част от такова нещо. Искам да бъда като тези хора. Искам да мога да се чувствам отдаден на нещо, на добра кауза и за мен проблемът с парка Чикано е тази кауза.“
Паркът Чикано е разположен на близо 32 декара под моста, който свързва Сан Диего с остров Коронадо. Сред обичайните удобства там е централен павилион, който имитира пирамида на маите. Но може би най-известната му характеристика е масивът от зашеметяващи стенописи, изпълнени върху опорите на мостове и подпорни стени от известни местни и чужди художници. Цветните и живи сцени изобразяват редица културни и исторически образи на чикано, които предават послания, вариращи от дълбоко духовни до категорично предизвикателни.
В основната сграда на обекта се изготвят планове за музей и културен център на парка Чикано – усилие, ръководено от члена на Управителния комитет на Чикано Парк и бивш служител на Калифорнийския съвет за изкуства Джоузи Таламантес. „Въпреки че ще открием с изложба с участието на художниците на стенописи в парка – казва Таламантес за проекта, който трябва да бъде открит тази година – ние също планираме да представим историческо и научно съдържание, включително, например, практиката на алтернативни лечебни методи в нашата общност.“
Архитект Сибони Диас-Санчес посочва, че: „Членовете на общността са експерти в това, което искат. Като обществени пространства, парковете носят по-висока стойност, отразявайки трайната нужда на общността от принадлежност. А арт интервенциите ги подобряват отвъд очевидната естетика – те допринасят за чувството за психическо и емоционално благосъстояние на общността.“ Диас-Санчес работи с Nuestra Comunidad, базираната в Бостън корпорация за развитие на общността, по проектирането и развитието на Оазис – друг обществен парк, който ще бъде изграден върху свободна площадка близо до старата гара Бартлет в Роксбъри. Там, както и в Барио Логан, много жители нямат дворове и затова на парковете се гледа като на места, където, както Чънки пее в песента „Chicano Park Samba“, записана от Smithsonian Folkways, „всички семейства могат да дойдат и просто да се съберат в неделя следобед и да отпразнуват самия дух на живота.“
