Сред останките на Големия храм в Хатуза, разположен в днешна Турция, се откроява един елемент: голям монолитен блок от нефрит, моделиран във формата на куб.
Камъкът, наричан от местните жители на района „камък на желанията“, е открит в останките на Хетската империя, която се заселва в района от около 2000 г. пр. н. е. и се превръща в една от доминиращите сили в Близкия изток към 1340 г. пр. н. е. Столицата Хатуза вероятно е приютявала 40 000 – 50 000 души по време на пика на цивилизацията и е била дом на редица храмове, царски резиденции и укрепления, преди да бъде постепенно изоставена в продължение на няколко десетилетия около 1200 г. пр.
Много от тези структури оцеляват (макар и едвам-едвам) до днес, включително Големият храм и мистериозното парче нефрит в него. За съжаление са ни останали малко следи за първоначалното му предназначение.
„Зеленият камък е много различен от другите в този археологически обект и затова привлича такова внимание“, казва през 2019 г. пред Анадолската агенция археологът Андреас Шахнер. „Той е серпентинит или нефрит. Той може да бъде открит в района и не е толкова специален, но е забележително, че е запазен цял“.
Има предположения, че камъкът може да е имал религиозно значение, като в Хетската империя са били разпространени култове, както се вижда в близкото селище Алака Хьоюк.
„През по-късния период на Хетската империя Алака Хьоюк изглежда се е превърнал в основен център за поклонение“, пише археологът Деймиън Стоун в книгата си „Изгубените цивилизации“ и допълва, че древните хетски записи дават сведения, че мястото вероятно е било посветено на богинята на Слънцето. „Все още не е намерен надпис, който да идентифицира древното му име, но най-вероятният кандидат е Арина, градът на богинята Слънце“.
Подобни камъни обаче не са открити другаде въпреки изобилието на нефрит в района, което предполага, че скалата може да не е имала голямо значение… Крайното ѝ предназначение остава неизвестно и може просто да е служила за основа на статуя. Ако не бъдат открити значителни находки на мястото или на други места наоколо, вероятно никога няма да узнаем истинското му предназначение. Но можем уверено да кажем, че не изпълнява никакви желания.